- Проф. Киров, президентът Румен Радев насрочи веднага указ за свикване на парламента, въпреки че се очакваше едва ли не това да стане след Великден. Създаде ли се усещане, че бърза със самата процедура и на какво се дължи това?
- Всъщност, ако президентът беше изчакал със свикването на парламента, щеше да бъде обвиняван, че бави процедурата. Сега пък е обвиняван, че едва ли не дава достатъчно време на партиите. Нека обаче се запитаме на кого и за какво да бъде дадено време. Виждате, че минаха десет дни от изборите. Още в нощта след вота беше ясно коя политическа партия с какъв ресурс разполага от гледна точка на депутатски мандати. Ако формациите искаха да си говорят помежду си, нещо, в което се съмнявам, можеха да започнат да го правят още тогава. При нас обаче явно нещата не стоят така, защото виждате, че политиците си отправят послания предимно чрез медиите и някакви импровизирани пресконференции. Така че десет дни са достатъчно време, за да се избистри кой какво ще прави, има ли съвпадения на програми, неотложни задачи пред управлението. Не виждам защо някои се изненадаха, че президентът свика парламента десет дни след изборите, което е в рамките на едномесечния срок, който конституцията му дава.
- Може би изненадата дойде от факта, че миналия път забави процедурата, за да може партиите да имат време за консултации между тях. Сега обаче, още в първия си коментар след вота Радев заяви, че няма да се бави.
- Президентът беше достатъчно ясен и ги предупреди, защото миналия път търпя партиите извънредно много. Така че разумният срок се превърна в неразумен, за да не докараме изборите да бъдат на по Нова година. А българинът не обича да гласува по Нова година, защото го чака софра, и през август, защото трябва да отиде на почивка. Само че понякога се налага това да стане и се вижда и в останалите държави. Очевидно българският народ е аристократичен и не иска да положи каквито и да е усилия и да си подреди къщичката, за да си осигури едно прилично управление.
- Казвате, че партиите си говорят предимно през медиите. Според някои обаче вече текат неофициално разговори. Предполагате ли, че може това да е така? А и в същото време видяхте, че резултатите претърпяха обрат в нощта на вота, може би затова запазиха мълчание.
- Имаше обрати в резултатите, но това може би е било драматично от гледна точка на някои да се ударят в гърдите и да кажат, че са победители. Но кажете за каква победа говорим при 25 от 40% гласували. Погледнете какви реални гласове стоят зад т.нар. победа и каква е разликата от гледна точка на действителен брой гласове между първия и втория. В случая да си първи и втори няма никакво значение, когато нямаш парламентарна подкрепа. Това не ти дава надмощие в Народното събрание и ще го видим много ясно на първото заседание в сряда.
- Какво следва оттук насетне?
- Следва познатата на българския народ процедура от чл.99 от конституцията, тъй като го играем вече няколко пъти. Има три последователни опита и когато никой от тях не успее, се отива на предсрочни избори.
- В случая мислите ли, че първият мандат има шанс да е успешен, при условие че „Продължаваме промяната-Демократична България“ заявиха, че няма да подкрепят правителство на ГЕРБ? В същото време дадоха заявка, че ако се стигне до втория, ще опитат да съставят кабинет. Какво очаквате?
- Този път ще получим повече, но от същото. Ако наистина се водят вече някакви разговори, съвсем нормално е те да бъдат конфиденциални. Във всички останали държави с парламентарно управление такива разговори започват да се водят още от нощта на вота. А понякога дори преди изборите на база на предварителните сондажи, при които е ясно какво ще е разпределението в парламента. Ние не правим изключение като технология на изследване на обществените нагласи. Ако се водят такива разговори, дори ще съм доволен, защото това означава, че политиците си говорят. Тогава е по-вероятно да стигнат до компромисно решение.
- А ако се извърви бързо процедурата и не се стигне до съставяне на кабинет, кога са вероятни едни нови избори?
- Знаете, че преди време проведохме едни избори в средата на юли. Така че може спокойно да има още едни такива, друг е въпросът какво ще получим като резултат.
- Но знаете, че тогава хората бяха в чужбина, по почивки и имаше недоволство. Още повече че може да има съвсем ниска избирателна активност.
- Ако хората са заинтересовани да бъдат управлявани добре, нека си пренаредят отпуските и почивките, пък макар и със скърцане със зъби. Ако не го направят, ще получат това, на което сме свидетели и сега. Дали са съгласни с това или не, държавата не може без управление.
- Заговорихте за легитимност, ударихме ли дъното по избирателна активност?
- При българите понятието „дъно“ е относително. Винаги може още по-зле. Самият факт, че 104 000 човека зачертаха квадратчето с „Не подкрепям никого“, говори за това. Ако бяха гласували за един политически проект, те биха могли да получат по-голямо парламентарно представителство от „Има такъв народ“. Едно е да отидеш индивидуално и да пуснеш бюлетина „Не подкрепям никого“, за да зашлевиш шамар, така да се каже, на партийната система. Но това нищо не променя. За да се промени нещо, трябва всички, които мразят тази система, да предприемат мерки в тази посока. Това може да стане, като направят нещо позитивно - например политическа партия. Но българинът е индивидуалист - както що се отнася до оцеляване, така и във всяко друго начинание. Той не е способен в колективно действие.
- Знаете, че и на миналия вот имаше прекалено много хора, които пуснаха такава бюлетина. Защо това продължава, след като знаят, че реално това не променя нищо?
- Те наказват единствено и само себе си и трябва да проумеят това. Всъщност действията им са равнозначни на онези, които са си стояли вкъщи и не са отишли до секцията. Не отивайки да гласувате, сте заявили, че не приемате никого и отхвърляте тази партийна система. По същия начин както онези, които са пуснали бюлетина с „Не подкрепям никого“. Тези гласове не се отчитат към никакъв изборен резултат.
- В този ред на мисли трябва ли да се върви към някакви промени?
- Навремето това квадратче се появи, когато се въведе задължителното гласуване и имаше юридическа санкция, ако не се осъществи. Конституционният съд обаче я обяви за противоконституционна и сега има задължително гласуване, но няма санкция. Тоест това е морално задължение. Тогава опцията „Не подкрепям никого“ беше създадена с цел, когато насила сте принудени да гласувате, защото ще следва санкция, да не пускате протестен вот, а да се даде алтернатива. По този начин сте си изпълнили правото на гласуване, но това не се отчита към изборния резултат. Само че при положение че не сте задължени да гласувате, да се разходите до секцията и пуснете такава бюлетина за мен не е рационално поведение.
- Трябва ли да оказва тогава влияние, да има промяна в Изборния кодекс?
- Не, Изборният кодекс не бива да се променя, а да се приеме нов. Но първо трябва да се избистри философията му. Не случайно бе наречен „Кодекса Мая“. Той беше създаден по най-неподходящия начин. А при тази фрагментация в парламента, при липсата на експертен потенциал в средите на самите народни представители, да се прави нов кодекс е невъзможна задача. Затова е по-добре да не се захващат, тъй като няма да се получи нищо. Освен това, тъй като става въпрос за правила на политическа игра, трябва да се постигне консенсус между политическите партии. Защото само с числовото предимство на мнозинството да прекарат един и друг закон, означава, че обричате следващото мнозинство да промени този закон и на практика не остава нищо от философията му. Що се отнася до избирателната система на всяка демократична държава, за нея е много важно да се стигне до политически консенсус.
- Но стана практика всеки парламент да прави изборни промени в 12 без 5. Защо, след като се виждат недостатъците от това?
- Това всъщност се прави от 1880 година, с едно изключение в рамките на 45 години, по обясними причини. Но това е демократичната болест на Третата българска държава - да бъркаш непрекъснато в правилата за изборите, като се стремиш да получиш някакъв дивидент на следващия вот. Да имаш някакъв бонус и да прецакваш опонентите си чрез правилата. У нас политиците не се научиха, че избори се печелят не с процедурни хватки, а с гласове и доверието на избирателите. И ние продължаваме да страдаме от тази политическа болест.
- Оказа се, че има много несъответствия и грешки в протоколите. На връщането на хартиената бюлетина ли се дължи този хаос, или виждате и друга причина?
- До голяма степен се дължи на смесеното гласуване. Когато е само едно от двете, нещата са по-прости. Но всъщност големите поправки в протоколите се дължат на това, че комисиите не бяха подготвени. На второ място е заради интелектуалния капацитет на българина, който пада неимоверно. Знаете, че при отчитане на резултатите се използва простото математическо действие събиране, оказва се, че някои не умеят и това. И накрая - желанието да бързаш и да хвърлиш материалите, за да се прибереш по-бързо вкъщи, за да си вземеш парите като член на СИК, изиграва лоша шега. Колкото повече бързаш, толкова повече е вероятността да допуснеш грешка. Имаше комисии, които предадоха последни протоколите, но станаха първи, защото нямаха грешки и не се налагаше да ги събират отново, за да коригират. Занимавам се с избори от 1990 година - от изборите за Велико народно събрание. Бил съм член на централни избирателни комисии от 1995 до 2006 година. Наблюдавали сме с колегите как в началото на 90-те години имаше грамотни хора, които се справяха с протоколите, попълваха ги и постепенно започна тази вакханалия с грешните протоколи. Причината не е една безспорно, но никой не е правил статистика колко са грешните протоколи на изборите в минали години, за да ги сравните и да се изтъкне, че сега са най-много. Не е вярно, че за първи път има толкова сгрешени протоколи.
- Как виждате едни избори 2 в 1 през есента или още повече, ако има и референдум с тях?
- Не смея да си го помисля. Имам тъжни предчувствия за това, което ще стане в такъв случай. Известен изход от ситуацията е, ако предсрочните парламентарни избори се съчетаят с втория тур на местните. Това малко ще опрости нещата. Но ако са с първия тур, тогава ще има катаклизъм. Навремето, когато се приемаха правила за национален референдуми, се реши да се съчетават с настоящ вот с цел пестене на средства. Само че не се пести нищо. Ако съчетаете двата избора в един, не намалявате разходите, може би само от охрана. Но това е пренебрежимо малка сума. Съчетаването на референдуми с национални избори е контрапродуктивно. Това сме го играли с референдума на Слави Трифонов, партиите бяха съсредоточени в изборите, а избирателите не знаеха точно за какво гласуват и вдигнаха активността изкуствено.
- Но големият въпрос сега е ще има ли правителство?
- Може би сега няма да се постигне съгласие, защото големият залог тази година са местните избори. Оказа се, че мандатът на местната власт е по-сигурен и стабилен, отколкото в парламента и правителството. Парламентарните избори могат да се повторят, но местните не. С изключение на случаите, в които се налагат частични.
Това е той:
Проф. Пламен Киров е роден на 5 декември 1960 г.
Завършва Юридическия факултет на СУ “Св. Климент Охридски” през 1985 г. с магистърска степен по право
От 1986 г. е преподавател в Юридическия факултет на СУ “Климент Охридски”
След защита на докторска дисертация последователно придобива научните степени доцент и професор по конституционно право
В периода 1995-2006 г. е бил член и зам.-председател на няколко поредни централни избирателни комисии
Завършва пълен мандат като конституционен съдия от 2006 до 2015 г. Бил е наш представител във Венецианската комисия
