С ивият жерав отново гнезди в България. Това се случва след 66-годишно отсъствие, негов дом отново е Драгоманското блато. Петко Цветков, председател на УС на Сдружение за дива природа “Балкани”, каза пред „Телеграф“, че в момента има само една възрастна двойка, като все още не е ясно дали имат потомство или не. Той коментира и какви са причините птицата да се завърне у нас. „На първо място, възстановяване на природните местообитания на Драгоманското блато, което се случва след преустановяване на изпомпването на водите през 90-те години и възвръщането на естествената си площ, заобиколено от влажни ливади“, каза Цветков. Председателят обясни, че сивият жерав е териториална птица, която не допуска други двойки до себе си, така че на това място има само една-единствена двойка. Той разказа, че тези птици не гнездят всяка година. „Те гнездят една година. Ако малките успеят да оцелеят, те ги придружават още една година. При успешно гнездене може да се очаква, че те гнездят през една година“, обясни той.
Птици
Петко Цветков заяви, че с възстановяване на Драгоманското блато, което пострада при пожар през януари 2020 г., днес там могат да се наблюдават над 260 вида птици. „Най-интересното е, че там сме наблюдавали почти всички чаплови птици, които се срещат в България. Голямата бяла чапла, сивата чапла, ръждива чапла, голям воден бик, малък воден бик, биволска чапла, блестящ ибис, мустакатият синигер, като не всички са гнездили в блатото“, посочи той. Попитан какво се случва с розовото фламинго у нас, Цветков каза, че до момента няма информация за успешно отглеждане на малки в Атанасовското езеро край Бургас въпреки множеството опити на птиците да гнездят. „Със затоплянето на климата през последните години все повече се среща в района на бургаските езера и Атанасовското езеро. По неофициални данни над 4000 екземпляра са наблюдвани и на Поморийското езеро, Шабленската тузла“, каза той. Председателят заяви, че колегите му от „Зелени Балкани“ работят по възстановяване на брадатия лешояд, като вече белоглавият и черният лешояд също са се завърнали у нас.
Владимир Христовски
