С лед 10 ноември 1989 г. периодично се разгаря кампания за демонтаж и преместване на т. нар. Паметник на Съветската армия освободителка, наричан още МОЧА (Монумент на окупационната червена армия). Вече има окончателно решение заемащата 6 дка гигантска архитектурно-скулптурна композиция в идеалния център на София да бъде демонтирана и преместена в Музея на социалистическото изкуство.
Хронология
С коронясването си за цар на българите през 1909 г. първото желание на Фердинанд е да му построят дворец в Княжеската градинка. Особата отказва да се настани в бившия турски конак. Но идват трите войни и меракът му затихва. Така градинката оцелява до началото 50-те години. Детската площадка с лабиринт, воден басейн, малък медицински пункт, летен и детски театър с 600 места, Зоологическа и Ботаническа градина с цветя от Мала Азия, Кавказ, Пирин, Рила и Родопите заедно с мавзолея на княз Батенберг оформят съвременен за времето си кът, характерен за европейска столица.
ОТСРОЧКА: Липса на документи спъва местенето на Паметника на съветската армия
Идва Втората световна война - в началото Хитлер и Сталин заедно започват да си поделят Европа, но после се скарват и във войната помежду им, която Хитлер губи, загиват над 30 млн. души. Европа е поделена между страните победителки след Ялтенската, но най-вече след Подсдамската конференция. България попада окончателно в съветската зона на влияние.
Още през 1945 г. в окупираните от СССР страни започва трескаво градене на монументи в прослава на победата. Комунистическата власт в България в желанието си да се докара пред Москва замисля да изгради нещо величествено за „непобедимата Червена армия“! Въпреки че на 5 септември 1944 г. Трети украински фронт само „прецапва“ Дунав и страната е окупирана без никаква съпротива. Единствените жертви на солдати са няколкото отровили се в Бургас с метилов алкохол.
Проекти
Първоначално се обявяват два конкурса за паметник на Съветската армия. През 1948 г. е определено място за изграждането му в извънградската част - на височината, където се пресичат бул. „Др. Цанков“ и бул. „Пею Яворов“, в близост до Двореца на пионерите. Обявен е конкурс и са представени 28 проекта. Правителствената комисия, в която водещи са съветските архитекти проф. Поляков и Наумов, отхвърлят всички. Не е одобрено и мястото за паметника, търси се ново в центъра на столицата. Харесват Градската градина срещу сградата на Двореца, вече превърната в Министерски съвет, и в края на 1948 г. е обявен нов конкурс. Смъртта на Георги Димитров и скоростното изграждане на мавзолея на мястото, определено за паметника, временно отлага конкурса, но все пак той се провежда. В състава на комисията отново участват съветски специалисти - скулпторът проф. Альошин и архитект Гегело, които не одобряват представените проекти.
ПОЛИЦИЯТА НАКРАК: Фандъкова поиска охрана за Паметника на Съветската армия
Тогава за ново място на паметника се определя едно от най-хубавите в София - теренът на парк „Септемврийче“, Ботаническата и Зоологическата градина.
Правителството обявява трети конкурс и го възлага на колективи, ръководени от 5 български архитекти и скулптори - архитект Данко Митов, проф. Андрей Николов, проф. Марко Марков, проф. Иван Фунев и Кирил Тодоров. Журито решава проектите на арх. Данко Митов и тези на проф. Андрей Николов и Кирил Тодоров да бъдат преработени.
На 1 април 1950 г. правителствена комисия с участието на съветските специалисти архитект акад. Блохин и скулптора проф. Альошин се спира на проекта на арх. Данко Митов. Другите в авторския колектив са скулпторите Любомир Далчев, Иван Фунев, Иван Лазаров, Васил Зидаров, Мара Георгиева, Васка Емануилова и Петър Дойчинов. Архитектите са Иван Васильов, Любомир Нейков и Борис Капитанов, както и художникът Борис Ангелушев.
Изграждане
За изграждането на паметника и архитектурния комплекс около него се работи денонощно и почти безплатно. В най-тежката физическа работа принудително работят и затворници. За подстъпите към паметника се изливат стотици тонове бетон.
Оперният режисьор проф. Румен Нейков си спомня датата 5 юли 1953 г. Скулптурата на войника с автомата още не е инсталирана. 8-годишният тогава Румен заедно с баща си Любомир Нейков, един от проектантите, изкачват по изградената вече вътрешна стълба 37-метровата куха пирамида. За да наблюдават отвисоко откриването на стадион „Васил Левски“ с мача „Левски“ - „Славия“, преименувани тогава на „Динамо“ и „Ударник“!
Композиция
Подходът към паметника откъм бул. „Руски“ представлява широка стълбовидна алея, дълга 80 м и широка 28 м. В началото на подхода се издигат две скулптурни групи, които изобразяват моменти от посрещане на съветската армия в България през 1944 г.
Самият паметник представлява висока 37 метра пресечена пирамида, изградена от витошки гранит. Върху нея е инсталирана 8-метрова скулптурна композиция: съветски войник с вдигнат над главата си автомат „Шпагин“ в дясната ръка, а в лявата държи пистолет „Макаров“ (модел от 1948 г.) От двете му страни са застанали български работник и майка с дете.
В централния корпус на паметника са поставени на пиедестали три скулптурни композиции с размери 6 метра и височина на фигурите 2.20 м. Наименованията на композициите са „Октомври 1917 г.", „Отечествената война“ и „Героичен труд“. Постаментът на трифигурнатата група и части от главния корпус са полирани.
На предната страна стои надпис: „На Съветската армия освободителка - от признателния български народ".
Откриване
Паметникът е тържествено открит на 7 септември 1954 г. в чест на 10-годишнината от установяването на комунистическата власт. С хеликоптер каца маршал Сергей Бирюзов, който преди това ръководи Съюзническата комисия. Пред хилядното множество първият секретар на ЦК на БКП Вълко Червенков сваля каскета си и тържествено прерязва лентата.
Диалог от 1993 г.
В дните около 9 май 1993 г. по време на митинг и контрамитинг за поредния опит да се демонтира паметникът пишещият тези редове става свидетел на любопитен диалог между двама беловласи старци, застанали един срещу друг и разделени от полицейска верига:
- Какво пазиш, бе, червен боклук? - провиква се единият, бивш лагерник от Ловеч.
- А ти си едно фашистко лайно - отговаря му събеседникът, политзатворник до 9 септември 1944 г.
- Ела го изяж - следва покана!
- Аз си имам - отказва червеният дядо, повдигайки мрежичка, от която срамежливо надничат, завити в хартия, 2 сурови наденици „кучешка радост“!
Двама от полицаите, през раменете на които се провежда „диалогът“, не се въздържат и започват да се смеят на глас.
Румен Жерев
