400 лв. струва трапезата на седмица за семейство с две деца. Наполовина е сумата, която дават пенсионерите, за да изкарат четвърт от месеца. Българинът предимно пазарува на промоция и хвърля пари за най-евтината храна от пилешки крилца и бутчета, свинско, по-рядко риба, мляко, сирене и картофи. Бобът е най-често приготвяното ястие от хората в трета възраст, а с пача от свински крачета заместват пържолата.
За да се справят с високите цени, пенсионерите правят списъци и чакат на опашки по търговските вериги и в Русе, и в София, а младите свалят мобилни приложения, за да следят разходите си. Това установи проверка на „Телеграф“ за това колко средно пари хвърля народът на седмица, за да нахрани семейството си. Най-потърпевши от високите цени са семействата с деца, показват анкетите по магазини и пазари. Пенсионерите компенсират, като съпрузите обединяват доходите си, приготвят храната си у дома, разказват запитаните.
Хората са категорични, че ако преди по-малко от година за семейната кошница с храни седмично са броили по 100 лв., сега сметката се е удвоила.
„В България цените са скочили двойно от миналата година, при това цените на някои от храните са по-високи от тези в Мадрид“. Това обяви възмутен
Неделчо Юруков, който живее в Испания, но периодично се връща в София. Според него скокът е за да накарат хората да мислят, че еврото е виновно.
Брошура
„Като получа брошурата и си записвам какво да купя в понеделник. За хляб, сирене, прясно и кисело мляко не чакам промоции“, отговори русенката Иванка Василева на „Телеграф“. Пенсията й е 820 лева и като си плати лекарствата и сметките за ток, вода и телефон, й остават към 500-550 лева за храна.
„Около 300 лв. седмично излиза храната за четиричленното ни семейство, и то ако пазарувам предимно на промоция“. Това споделя пред в. „Телеграф“ Гергана Трифонова от Варна. В пазарската й количка за седмицата влизат поне 4-5 килограма месо (пилешко, свинско, риба), зеленчуци, млечни продукти, кафе и сладки лакомства. „Като добавим и тоалетна хартия, перилни препарати, козметика и друго нужно за бита, сумата минава 400 лв., споделя още тя. Трифонова пазарува минимум по два пъти седмично, като всяка сметка в магазина е обикновено по 200 лв.
В тези средства не влизат разходите за закуски и обяд на учениците и родителите. Жената уточнява, че заплатата на съпруга й от 2000 лв. отива за изхранване на семейството. Нейната с ваучерите за храна чисто е 1550 лв.
Крилца
На чорба от пилешки крилца на промоция или свински крака я кара Милко Владовски, чичо на Чочо Владовски. Той пазарува най-евтиния кромид лук от по 1 лв. на Женския пазар в София, подквасва си мляко, носи минерална вода от Банкя, прави си буренце с вино от асмата в двора, а за зимата слагат туршии със съпругата му, майстор готвач. Двамата харчат общо 600 лв. месечно за храна. Общият им доход възлиза на около 1700 лв., но купуват за 200 лв. лекарства. Допълнително получава между 700 и 1000 лв. годишно от Чехия, където е работил две години в Пилзен.
Чужбина
Независимо кой колко получава, всички намираме на Женския пазар да пазаруват корнишони, карфиол, зеле и праз за туршиите. Семейство Иванови от София са работили в Италия, Германия и Испания и са донесли готови пари оттам, а децата им също са на гурбет. „В България не можеш да пестиш“, категорични са двамата. Те нямат кредити, а на седмица отиват за трапезата по 300-400 лв. за пиле, картофи, пържоли, риба и зеленчуци. Позволяват си и 100 лева за кръчма.
Пенсионерите пък, които разчитат на доходи извън пенсията и са здрави, си позволяват кино, театър, концерти, пътувания. „Средно давам по 150 лв. седмично за храна. Менюто ми е предимно зеленчуково, не купувам лекарства, позволявам си културни развлечения“, разказа Красимира Цанова, пенсионер от БАН.
Лекарства
Даваме повече пари за лекарства, отколкото за храна, като първо купуваме илачите, сподели Йорданка Николова, пенсиониран строителен инженер. Въпреки високата си квалификация тя получава минималната пенсия от 630,50 лв. Оцеляват, като събират доходите със съпруга си и съблюдават висока дисциплина на харчене, като приготвят изцяло сами храната си. „Разчитаме на Бог“, усмихна се жената, която е настроена много по-оптимистично от по-младите си сънародници. „Въпреки договорите, които имахме с поръчителите, накрая те ни плащаха това, което решат. После големите фирми ни отнеха пазара през деветдесетте години на миналия век“. Така тя обясни абсурда с неадекватния размер на пенсията и квалификацията си.
Минус 6 хил. за два месеца
Христина Мануилова от София живее значително по-нашироко, като на ресторант седмично оставя 70-80 лв. Въпреки че има добри доходи, вече е свалила приложение на телефона, което да следи колко изкарва и колко харчи. „На минус съм с 5700 лв. за последните два месеца, тоест изхарчила съм повече за режийни, храна, дрехи, ресторанти, отколкото съм изкарала“, коментира тя ситуацията.
Стефан Груев, Съюз на пенсионерите 2004: Няма да стоим безропотни
„Като гледам, ще орежат поредното актуализиране на пенисите. Но ние няма да стоим безгласни и безропотни, ние сме над 2 млн. души, а чрез нашите семейства можем да влияем на над 3 млн. българи“. Това коментира пред „Телеграф“ председателят на Съюза на пенсионерите 2004 Стефан Груев и съпредседател на Инициативния комитет за учредяване на федерация на обединените пенсионерски съюзи и организации, чиято регистрация се очаква да стане факт тези дни. Минималната пенсия трябва да е два пъти по-висока, изтъкна той.
* По темата работиха: Светлана Трифоновска, Жанета Йорданова, Слав Велев
