У чителят по история д-р Александър Стоянов направи уникален атлас на Българското средновековие. Той събра 33 карти в една книга и чрез тях показва развитието на българските земи от 500 до 1500 г., а всеки исторически период е придружен от пояснителен текст, въвеждащ в особеностите на епохата. При написването на текстовете са използвани над 60 научни труда и публикации.
Полезно
„От дете обичам да рисувам исторически карти, а като станах учител, шашардисвах учениците, като им ги рисувах на дъската. Сега вече използвам графични програми и ги показвам в профилите си в Туитър и Фейсбук. Марио Мишев от сдружение „Българска история“ предложи да ги съберем накуп в една книга, която може да е полезна на всеки ученик. Започва от великото преселение на народите и завършва с падането на Константинопол“, разказа пред „Телеграф“ авторът. Дизайнерът Мартин Стаматов е създал графичната основа на картите, а Александър Стоянов – границите, градовете и областите.
Детайли
„Най-много си играх с картата от 1371 г. след битката при Черномен. По това време границите всяка година са се променяли и на територията на днешните Албания, Гърция и Сърбия са били над 40 държави. Докато сверя всяко име, ми отне доста време. Любопитен детайл е град Филаделфия в Мала Азия – 40 г. остава византийски и трябваше да проверя кога точно става турски. Неизчистени детайли имаше и по картата от Симеоново време, тъй като я рисуват до Буда и Пеща, а по това време територията ни е стигала до днешна Украйна, не до Унгария“, разказа още д-р Стоянов. В чужбина има много подобни издания, които наричат визуални гидове, но у нас на български се прави за първи път. Най-голямата му гордост са картите за чумата, с университетите и за викингите.
Мост
Настоящият труд дава цялостен поглед върху Средновековието, а събития като разпространението на християнството и възхода на Монголската империя са разгледани редом с големите ни сражения на бойното поле, уточняват още издателите. Авторът е категоричен, че „българската държава векове наред играе ролята не само на къс от политическия пъзел на Европа, но и на културен мост между Изтока и Запада. Постиженията на дедите ни ги поставят в тясна връзка с всички останали народи от това време“.
Лео Богдановски
