Л екари от Комплексния онкологичен център – Пловдив успешно премахнаха яйчников тумор с тегло около 15 килограма от корема на 53-годишна жена. Операцията бе извършена от екипа на Отделението по медицинска онкология и онкологична хирургия в гинекологията.
Пациентката постъпва с оплаквания от подуване и тежест в корема, придружени от тъпи болки в таза, които се засилвали през последните месеци. След направени образни изследвания, лекарите установяват, че става дума за огромна киста на яйчника с диаметър около 40 см, заемаща почти цялата коремна кухина.
„За щастие, туморът се оказа доброкачествен, но размерът му вече създаваше сериозен дискомфорт и рискове за здравето на пациентката. Такива кисти могат дълго време да не дават симптоми, но в даден момент се налага хирургична намеса“, обяснява началникът на отделението д-р Тихомир Георгиев.
Основните видове кисти са физиологични, които възникват спонтанно, доброкачествени (като ендометриоми, дермоидни кисти и цистаденоми) и злокачествени тумори, които изискват спешна онкогинекологична намеса.
Той подчертава, че кистите на яйчниците могат да бъдат функционални, доброкачествени или злокачествени – като най-важната стъпка е точната диагностика. Особено внимание се обръща на новопоявили се кисти при жени в постменопауза, когато рискът от злокачествено заболяване е по-висок.
„Най-голямото предизвикателство често е диференциалната диагноза. Основен метод за първоначална оценка е трансвагиналната ултрасонография (ТВУС), чрез която преценяваме размерите, структурата и съдържанието на кистата. При съмнителни случаи или при големи формации прибягваме до ядрено-магнитен резонанс (ЯМР), а в КОЦ – Пловдив разполагаме и с възможност за изследване на туморни маркери, което допълнително подпомага диагнозата“, допълва д-р Георгиев.
Като изтъква, че всички тези методи са само част от процеса на диагностициране. Окончателната такава се поставя след хистологично изследване, което потвърждава дали образованието е доброкачествено или злокачествено.
Според него, ключът към точното разграничаване на кистите е комбинацията от ехографски находки и клинична картина. Докато малките функционални кисти обикновено изчезват спонтанно и не създават проблеми, други – като ендометриомите, дермоидните кисти, цистаденомите и злокачествените формации – изискват наблюдение или оперативно лечение в зависимост от риска и симптомите.
„Редовните профилактични прегледи са единственият начин кистите да бъдат открити навреме,“ отбелязва д-р Тихомир Георгиев, цитиран от БГНЕС. „Малките функционални кисти обикновено не са опасни, но всяка киста, която нараства, има септи или се появява след менопауза, трябва да се изследва. Днес медицината разполага с достатъчно средства – важното е жената да е информирана и да се грижи за себе си."
