С лед подписването на Ньойския диктат в края на 1919 г. за народа настъпва глад, гняв и разделение. Фаталният край на войните за национално обединение и претърпените две национални катастрофи внасят сериозни промени в българския политически живот.
Старите буржоазни партии са изправени пред политически банкрут. След проведените на 28 март 1920 г. парламентарни избори за ХIХ ОНС Земеделският съюз начело с Александър Стамболийски печели мнозинство в парламента и установява самостоятелно управление. Изпълнявайки задълженията за изплащане на многомилионни репарации и тотално съкращаване на войската, земеделците започват масови уволнения на офицери.
Извършват се радикални промени в данъчната система, както и в земеделието и кооперативното дело, в съдебната уредба, в културната област и образованието. Властите редуцират имотите на църквата, ограничават възможността за притежаване на едра градска собственост. Съгласно изискванията на Ньойския договор властите въвеждат трудовата повинност, осъществяват прехода от наборна към доброволческа армия.
ПРЕДПОСТАВКИ
Крутите реформи на Стамболийски настройват цели прослойки от обществото срещу управляващите. Едрите собственици реагират, защото са отнети част от имотите им. Военните се настройват против земеделците заради масовите съкращения в армията. Българите бежанци от Македония обвиняват с основание Стамболийски в пораженство пред Белград. Всичко това ускорява подготовката и осъществяването на държавен преврат срещу земеделския кабинет. Той е организиран от Военния съюз, непартийната организация Народен сговор и ВМРО, водено от Тодор Александров.
Организатори
В 10 часа вечерта на 8 юни в дома на генерал Иван Русев се събират организаторите Димо Казасов, Кимон Георгиев, Никола Рачев, Янаки Моллов, военният министър ген. Иван Вълков, Александър Цанков, Христо Калфов, Петър Тодоров и Цвятко Бобошевски. Съгласно тайния план късно вечерта срещу 9 юни генерал Лазаров и Дамян Велчев повеждат войници от Военното училище и гарнизона на София. Без съпротива са завзети всички стратегически точки на града. Изненадани и арестувани са земеделски министри и 700 от „Оранжевата гвардия“. В 3,40 часа, на вратата на „главния щаб“ се потропва. Влиза офицер, който рапортува на военния министър Иван Вълков: „Господин генерал, операциите са приключени благополучно и точно по установения план.“ Заговорниците ликуват. Правителството е свалено. Режимът на Стамболийски - ликвидиран.
Веднага е назначено правителство начело с Александър Цанков, включващо представители на всички опозиционни партии с изключение на комунистите. Всъщност в дома на ген. Иван Русев са министрите превратаджии. На 9 юни по обяд цар Борис III, след като изчаква потвърждение от гарнизоните в страната и реакцията на чуждите посолства, утвърждава с указ новото правителство.
СЛАВОВИЦА
Превратът заварва Александър Стамболийски в чифлика му в село Славовица, Пазарджишко. В 2-етажната си паянтова родна къща той е охраняван от малобройно отделение войници, въоръжени с една тежка и две леки картечници. Още на 9 юни сутринта военният министър Иван Вълков заповядва по телефона на капитан Иван Харлаков земеделският водач да бъде заловен и ликвидиран. Харлаков заминава с група военни за Пазарджик, където операцията по задържането на сваления премиер се ръководи от областния управител на Пловдив полковник Славейко Василев.
Междувременно Стамболийски се опитва да се свърже със София, но „дежурен“ офицер му казва, че няма линия. Скоро пред къщата се появява отрядът, изпратен да го арестува. Започва престрелка, която скоро се превръща в сражение. Пристигат близо 1000 негови съмишленици от „Оранжевата гвардия“ в защита на своя водач.
Привечер на 9 юни от Пловдив към Славовица се отправя втори отряд войници и нова група от известните шпиц команди със задача да заловят и ликвидират „непокорния“ вече бивш министър-председател. Командирът им майор Попов изпраща бележка до Стамболийски, като го подканва да се предаде, защото земеделското правителство е свалено и в страната е назначено друго законно правителство. Стамболийски пише отговор: „Аз съм министър-председател на България и на българския народ. В тяхно име и в името на високите идеали на отечеството аз ти заповядвам да се върнеш там, откъдето си дошъл, и чакаш прошка. Възпротиви се на лудостта, която те е обзела, защото минаха времената, когато шепа разгалени глави могат да яхнат българския народ. Войните и тежките изпитания научиха тоя народ как да брани своите свободи. с. Славовица, 9 юни 1923 г.“
КРАЯТ
След 5-дневно преследване и кръвопролитни сражения Стамболийски е изоставен и стига сам до с. Голак. Изтощен, пие вода от чешма, където воловарче го разпознава. Предава го и е заловен от кмета на селото с група селяни. „Пленникът“ е закаран в Пазарджик, където е отведен в казармите на 27-и пехотен полк. По устна заповед на ген. Вълков вместо към София автомобилът с „пленника“ потегля към Славовица. В нощтта на 14 срещу 15 юни Стамболийски е зверски изтезаван в една от стаите на родната си къща. Накрая е заклан. Преди да издъхне, с последни сили Стамболийски изписва с кръвта си деня и часа на своята смърт.
СПОР
Дълги години се смяташе, че касапите на Стамболийски са четници от ВМРО с войвода Величко Велянов. Следите умишлено се насочват към ВМРО, защото в последните месеци на властването си Стамболийски преследва и интернира в специално създадени за тях концлагери войводите на организацията. Затваря дори и живи илинденци, защото са против антибългарския режим на Белград и Атина. След подписване на Нишкото споразумение от 23 март 1923 година Стамболийски дори се опитва да предаде цяла Пиринска Македония на Сръбско-хърватско-словенското кралство. Удобно следите към ВМРО насочва и Атанас Скотунов, адютант на цар Борис III. В спомените си „Бурни времена“ той се мъчи да оневини ролята на царя в преврата, но не дава аргументирано обяснение за гостуването му в Славовица през целия ден на 8 юни.
СПОМЕНИ
Истината се установява в публикуваните години след събитията спомени на Иван Михайлов:
„... Подхвърлят, че македонската организация е убила Стамболийски. Но защо би го скривала, ако това е нейно дело. Тя открито призна например, че е заповедала убийството на Александър Димитров (министър на вътрешните работи при режима на Стамболийски), както е известявала и за други крупни деяния, заповедани от нея. Нали сам Тодор Александров заяви през месец януари 1924 година пред кореспондента на лондонския „Таймс”, че убийството на Стамболийски не е дело на ВМРО”. Историческа истина е, че македонската организация не е давала нареждане Стамболийски да бъде убит при преврата или след него“.
В спомените си Ванчо Михайлов допълва: „...По този въпрос Александър Цанков пише с дата 21 юни 1956 г. до мен: „Стамболийски, както знаете, биде заловен от капитан Харлаков. На 10 или 11 юни Славейко Василев, окръжен управител в Пловдив, поисква от Харлакова да му се предаде Стамболийски лично нему. Харлаков отказва и иска да му се даде писмена заповед от Военния Министър. При повторното явяване на Славейко Василев Харлаков поисква писмо, че е получил от него Стамболийски здрав и читав... Стамболийски е убит от ония, на които е предаден. Това е оная клика около ген. Иван Вълков - подполковник Порков, капитан Кочо Стоянов, капитан Радев и др.“
Румен Жерев
