„Занимавам се с какво ли не. Председател съм на Българската оползотворяваща и рециклираща асоциация, която е член на Европейската асоциация по управление на отпадъци, търговски директор съм на „Рекотуб“ ЕООД и най-главното, което ми носи неописуемо удовлетворение – с благотворителност. Осъзнах, че българинът е изтъкан от добро“, разказва Йоана Йончева-Фильова. 35 са успешните й благотворителни кампании, които по думите й се правят „с мнооого сърце“.
Обикновен следобед. Йоана пътува от Казанлък за София. Телефонът й звъни, непознат номер. Както обикновено вдига. „Здравейте, г-жо Фильова, обаждаме се от фондация „Лъчезар Цоцорков.“ Колебливо отвръща „да“ и започва да мисли в какво пак се е забъркала… Новината натрошава всичките й догадки – съобщават й, че е удостоена със званието „Благодетел на годината“ от една от най-големите фондации в България за всичко, което е правила за казанлъшката общност. Шок. А като чува сумата… се разплаква. Пред „Телеграф“ бе категорична, че ще дари парите до стотинка – има още толкова работа за вършене, хора за помагане, параклиси за вдигане…
Светлина
Родена в Плевен, живяла в Търговище. Красива брюнетка в най-ярката си възраст. Омъжена с много любов, майка на трима синове. Обича конете, защото са „грациозни, големи и в същото време толкова емоционални същества: също като хората – зад всеки навъсен човек има една голяма душа.“ „Лъчезарна и усмихната“ – така описва себе си Йоана Йончева-Фильова, но през смях добавя:
„Вкъщи обаче е военно положение. Само с един поглед всичко приключва. Има правила.“ Спи по 4-5 часа на денонощие. Зарежда се с преспанските герои на Талев и с фитнес. Със семейството често пътуват, обожават природата. Шегува се, че Стара Загора е любимият й град за „загубване“ въпреки правите улици. Казанлък пък е нейният град на щастието. „Интересното е, че никой от семейството ми не е оттук. Чист и неописуем късмет!“
Алф
В трети клас е, когато я запленява „Алф“. Направо се влюбва в къщата на семейство Танер от хитовия сериал. Започва сама да учи английски, а родителите я подкрепят. 15-годишна заминава в Солт Лейк Сити. Живее в две семейства там, при второто остава 5 години като шестото им дете. Там учи в Salt Lake Community College. Печели пълна стипендия за отличен успех в Southwestern Oklahoma State University в Оклахома. Група от 19 сплотени българи са. Годините – най-спокойните за Йоана. Но ги удря торнадо.
„След като го преживях, реших, че повече няма да остана в този град“, разплита нишките на миналото младата жена. Връща се в България за 7-8 месеца, работи в бащината си фирма. След това – отново в Щатите, постъпва в Бостънския университет. 2 години работи и на фондовата борса. Запознава се със съпруга си, симитлиеца Николай, ражда първия им син. „Тогава си казах, че вече съм приключила със САЩ. Исках да се прибера в България. Загърбих най-голямата си мечта – да завърша в Харвардския университет. Приеха ме, но носталгията вече ми причиняваше непоносима болка“, спомня си Йоана. Категорична е: „Никога не съм искала да оставам в Щатите. Коренът на българина е силно вплетен в родината ни.“
Завръщане
„Не ми харесваше този затворен американски начин на живот – само работа, влизаш в коловоз. Детето не познаваше баща си, защото той трябваше да работи нонстоп, за да мога аз да го гледам. Изкарваш пари, а няма къде да ги харчиш, понеже нямаш свободно време. Ако бяхме останали там, щяхме да сме с едно дете“, размишлява чаровната събеседничка.
В България получава магистърска степен „инженер-технолог“ от Бургаския университет „Проф. Асен Златаров“. „Имаме семейна фабрика за рециклиране на пластмаса. Това е моята страст и причината да избера тази специалност“, обяснява Йоана.
С Ники първо решили да останат в София. До второто дете. След това взели да се оглеждат за по-уютен кът за живеене. „Моите родители се преместиха в Казанлък преди години заради бизнес. Бях идвала за едно лято, много ми хареса. Така се озовахме на това прекрасно място, където нямам никакви притеснения, харесвам чистотата, мириса на рози, усмихнатите хора“, озарено разказва благодетелката на 2024-та.
Децата
„Със съпруга ми винаги сме искали голямо семейство, аз исках и още едно дете, но той отказа. След време съжали, но смятам, че съм във възраст, в която вече мога да градя кариера. Исках да родя млада, за да имам всичко в най-хубавата възраст. Когато имаш деца, приоритетите ти стават други, ако са 3 – търсиш спокойствие“, нищи живота Йоана Йончева-Фильова.
16-годишният Александър, 13-годишният Николай и 11-годишният Борис – това са тримата Фильови-младши. Алекс е вицедържавен шампион по спортна стрелба на пневматично оръжие – баба му, която е майстор на спорта, тренира внука си. Ники обожава футбола и плуването. „Борис е роден да бъде в Космоса, само за това говори. Лятото беше на лагер на НАСА в Турция със спечелена стипендия. Той също плува и ходи на лека атлетика“, хвали изтърсака си Йоана.
Да си майка в България е голям кеф!
- Как се гледат три деца в България?
- С голям кеф - тук майчинството е 2 години, платено. В Щатите е 0 дни, максимум 6 седмици. Но не е само това, аз съм заклет родолюбец и не бих си и помислила да отгледам децата си на друго място.
- Ако си успешен навън, можеш да успееш и в България. Така говорят. Вие съгласна ли сте?
- Ако не си бил навън, не можеш да оцениш България. Само оплюваш. В началото много страдах, после започнах да свиквам, че хората са такива. Вече гледам само положителните неща. За 10-те години в САЩ всяка година се прибирах в България. Виждах как хората стават все по-уверени. Мръсотията ме дразнеше, но и нея вече я няма, а и нашата дейност е свързана с това – рециклираме голяма част от боклуците. Днешните деца садят цветя, дръвчета, осъзнават, че това е важно – да пазят природата…
- „Искам повече млади хора като мен да се върнат в България, затова ще работя условията в страната да бъдат достатъчно добри, за да започнат да се решават проблемите с демографската криза“. Ваши думи. Ще успеете ли и в тази своя кауза?
- Определено. 16 семейства се завърнаха, след като видяха как се справяме. За многодетните семейства нямам обективна оценка, защото съм заобиколена само с такива. С 3, 4 и 5 деца…
Елена Дюлгерова
