С естра Павла (Руми Борисова) ще продължи своето монашеско служение в пернишкия манастир „Света Петка“, в който сега няма монаси, а служби се извършват само в празничните дни. Това съобщи за „Телеграф“ Негово Високопреподобие архимандрит Никанор, игумен на Църногорския манастир.
Преди подстрижението си сестра Павла, която е журналистка по професия, в продължение на 15 години съзнателно и безвъзмездно помага в Църногорския манастир „Св. безсребреници Козма и Дамян“, а от декември 2018 г. работи в светата обител като наш пиар, което прави и в момента.
Две години след подстрижението не бе ясно в кой манастир ще се подвизава монахиня Павла. Обикновено след края на чина на подстрижението новият инок или новата инокиня се завежда в килията, където ще пребивава в новото си поприще. Гигинският манастир е мъжки и сестра Павла трябва да продължи своето служение другаде. Никак не ни се иска да се разделяме с нея, но смесените манастири не са наша православна традиция, допълни Негово Високопреподобие. Манастирът "Света Петка" вероятно бил основан в края на X или началото на XI век от деспот Кракра Пернишки. Той бил разположен край пътя, свързвал Сердика със Солун. По него се придвижвали много поклонници, тръгнали към Света гора. Затова и манастирът е бил доста оживено място до края на XIV в. При завладяването на България от османските турци, светата обител била разрушена.
Възстановена е през 1881 г. след съновиденията на баба Джурджа и веднага се превърнала в център на духовния и културен живот на местните хора. През 1927 г. в Калкас младежи и учители основали читалище "Данчо Иванов", но тъй като читалището нямало средства, то използвало сградата на манастира. През 1954 г. манастирът бил ремонтиран и придобил днешния си вид - малка църква и жилищна сграда. Както в много български манастири, така и в Калкаския има чешма с вода, която се смята за лековита. В днешния си вид манастирът е от 1954 г., след което не са правени никакви ремонти и подобрения. В момента в светата Софийска митрополия се обсъжда архитектурният проект за неговата реконструкция, обясни архимандрит Никанор.
Константин Събчев
