Б локирането на нормалния ритъм на работа на смесената историческа комисия между България и Северна Македония и малкото резултати досега се дължи на нежеланието на историците от Скопие да приемат, че имаме обща история, а тя започва през средните векове. Това стана ясно от думите на проф. Ангел Димитров, съпредседател на Съвместната историческа комисия с РС Македония пред БНТ.
Блокирането на нормалния ритъм на работа на смесената историческа комисия между България и Северна Македония и малкото резултати досега се дължи на нежеланието на историците от Скопие да приемат, че имаме обща история, а тя започва през средните векове. Това стана ясно от думите на проф. Ангел Димитров, съпредседател на Съвместната историческа комисия с РС Македония пред БНТ.
Той увери, че няма да има промени от българска страна в съвместната историческа комисия. Хората, които не са вече в комисията от страна на Северна Македония, са я напуснали по свое желание и не са били сменяни.
"Странно е да се искат промени там, където решенията се вземат единствено от страната, която е излъчила съответните представители", каза той.
Той поясни, че комисията по същество е научен орган. Напомни, че в отговор на новата енергия в двустранните отношения са предвидили по-голяма динамика. Така до средата на май ще има 3 заседания. По думите му обаче това зачестяване на ритъма не е нещо ново, от българска страна комисията е искала и преди това да има много повече срещи през годините, за да се постигат резултати. "В началото това наше желание беше окачествявано като политически натиск, но ето, че сега има желание и от другата страна за такива срещи. Първата за годината среща е към края на февруари", коментира Димитров.
Той увери, че няма натиск към нашата част от комисията. По думите му имат две основни задачи - преглед на учебниците по история и как се преподава съответната материя. Все още обаче са в Средновековието, на материята, която се преподава в основното училище.
"Още не сме стигнали до това, което се преподава в гимназиалния курс, а работим повече от 3 години и половина. Всичко е заради нежеланието на нашите колеги да приемат, че имаме обща история, а тя започва през средните векове. На това се дължи това блокиране на нормалния ритъм на работа на комисията и малкото постигнати резултати", каза Димитров.
Даде да се разбере, че е настоял отново да отворим разговора за Гоце Делчев, но за съжаление нашето заседание ще бъде след 150-годишнината от рождението на Гоце Делчев. Той даде пример за различията по темата за Гоце Делчев. "Когато обсъждаме как да подготвим един текст до правителствата за съвместно честване, колегите от РСМ тръгват от съвременността към миналото - от тяхната представа за Гоце Делчев, без да се говори за Гоце Делчев в неговото историческо време. Това е подход, който не е исторически. Ние предлагаме първо да се оцени една личност в неговото историческо време и оттам да се осмисли значението му за настоящето"., каза той.
Монитор
