- Г-н Ценов, градушките вече започнаха. Готови ли сте за сезона?
- Открихме сезона на 21 април в девет часа. Всички наши ракетни площадки, общо 262 на брой, са развърнати, всички 11 регионални дирекции са в готовност да реагират при необходимост. Разполагаме с 12 416 ракети, което за начало на сезона е добро количество.
- За какъв период от време ще стигнат?
- За два или три месеца в зависимост от сезона. Тук е мястото да кажа, че в бюджета на Министерството на земеделието са предвидени около 4 млн. лв., които ще бъдат отпуснати при нужда за закупуване на още 5555 ракети. Идеята ни е да завършим с количеството, с което е завършена предходната година.
- Какъв ще е този сезон, очаквате ли градушки?
- Градушки ще има, започнаха още през април. Все пак специалистите ще са по-точни. Но нали знаете какво казва един голям спортист боксьор - всички планове свършват, когато получиш първия удар в лицето. Така е и с градушките. Няма да крия, че на някои места колкото и да са готови екипите ни, има условия, при които въпреки въздействието върху облаците или е късен моментът, или обхватът на действието на ракетите е такъв, че не могат да бъдат достигнати целите. До момента имаме проведени 4 въздействия с 16 обработени градоопасни клетки с 364 ракети, като в 3 последователни дни е работено на 25, 26 и 27 април.
- Госпожо Димитрова, какви са вашите наблюдения, има ли промени в поведението на градушките?
- Каква ще е годината можем да кажем през септември, иначе се очертава интензивна година. Какво ще е през май, не мога да кажа. Факт е, че през последните години се очертава тенденция, в която честотата на градушките през май намаляват, което е нетипично, но дали ще е така тази година, никой не може да бъде сигурен. В същото време се увеличават през юни, като силата им нараства през втората половина на юни и юли. От друга страна, стартирането им започва още през април, вероятно тези процеси са свързани с изменението на климата. Но не е доказано. С две думи през април наблюдаваме интензивност, която преди е била характерна за май. В същото време през май намалява за сметка на юни и юли. За да кажем, че това е тенденция, трябва да минат 20 години и трябва да се следи периодичността.
- Градушките свързани ли са с 12-годишните цикли на слънчевата радиация?
- Има такива изследвания в света, но ние не сме правили. Например 2014 и 2018 година бяха много силни, а 2019 беше по-слаба. Това е Божа работа.
- Г-н Ценов, миналата година имаше пилотен проект за защита и със самолетен способ. Ще продължи ли и тази година?
- Има обществена поръчка, мина проучването, има и кандидат. От Министерството на земеделието обещаха, че ще осигурят пари. Трябва да отбележа обаче, че има една важна подробност - обществената поръчка ще се изпълни, ако има финансиране. В комисията по земеделие в парламента попитаха министъра на земеделието за парите за самолетния способ на защита от градушки. Той отговори, че всъщност те не са в Министерството на земеделието, а ще бъдат отпуснати от фонд към Министерството на финансите. Изпратихме всички документи там, също, че обществената поръчка е готова.
- За какви средства става дума?
- Пет милиона и половина лева.
- В началото на май вашите колеги от агенцията в Румъния започнаха проект за изваляване на облаци с български самолети, реагенти и наши експерти. Ще бъде нелепо съседите да се възползват от нашите постижения, а ние да не използваме ресурса, който имаме.
- Да, така е, румънците използват нашите самолети, те се учат от нас, но ще ви кажа и че финансирането им е три четири пъти по-голямо, при това в евро.
- Техният шеф Фиореску каза пред „Телеграф“, че е ходил при всеки един министър, включително и премиера, за да ги убеди, че всяка вложена леа в защита срещу суша и град ще донесе 14 леи в бюджета. Правителството им е обещало, че след съвместния проект с България ще им купят модерен самолет за 8 млн. евро.
- Да, има на какво да се научим от румънците. Например с начина, по който са направили кампания, за да убедят обществеността и земеделските производители да влагат някакви средства за градозащита. Те разказаха, че са организирали медийна кампания в продължение на три години.
- Как са постъпили?
- Използвали са различни медии, в които стопани са описвали какво се е случило с ниви, които са били защитени, и такива, които не са. Нагледно са представили печалбите и загубите. И когато е станало дума за това, че трябва да се събират пари, никой не е казал не, не е отказал да дава вноски, защото се е убедил в ползата от това.
Точно колегите от Румъния ни посъветваха да направим такава медийна кампания. Що се отнася до парите от националния бюджет на Румъния, чух, че за проект Модификация на времето са отпуснати 55 млн. евро.
- Г-жо Димитрова, вие ръководехте пилотния проект за самолетния способ срещу градушки, може ли да се каже, че е по-ефективен от ракетите?
- Самолетният способ е по-евтин, но с 20% по-ниска ефективност. От друга страна, ракетният метод ангажира въздушното пространство за затваряне и с него нямаме право да стреляме над населени места, което води до намаляване на ефективността му до 70-80%. Самолетът е безопасен и може да се ползва за защита и над населени места, докато с ракетите не.
Миналата година при 177 акции имаме 7 с поражения и три необработени облака. Пилотният проект ни даде възможност да си видим грешките. Миналата година беше прекрасен учебен материал за нас, който тази година трябва да надградим. Може да се каже, че всички се обучихме какво да правим и какво да не правим. Така че ефект има. Дори миналата година имахме опция да купим десет самолета, бяхме направили и пазарно проучване.
- И защо не ги купихте?
- Така се реши, да не се купуват.
- Вярно ли е, че тази година се планира защитата със самолет да стигне до района на Монтана?
- Ние бяхме посочили този район и миналата година като обхват. Обаче ни се разреши самолетите да засяват само до 3 км височина под облака. Ивицата между Стара планина и Монтанско и Врачанско е тясна и затова тогава махнахме този район, защото става опасно, тъй като там самолетите не могат да летят по-високо. Забрани ни се да работим и на подходите на летищата Варна и Бургас. Във военните зони нямаме право да работим в момента. Сега нашата агенция работи съвместно с Гражданска въздухоплавателна администрация по концепция да летим в контролираното въздушно пространство, за да можем да засяваме облаци. Ако се приеме, ще ни даде възможност да се изместим и към Монтана, стига да нямаме допълнителни ограничения, за да защитаваме и тази част, което ще помогне и на ракетния способ.
- Можете ли да работите едновременно ракетен и самолетен способ в защита от градушките?
- Да, ние го приложихме миналата година. Направихме го между Стара планина и Плевен, където е по-широко. Това беше супер клетка (облак), движеше се на изток и стреляхме едновременно с ракетите от площадките, засяваха и самолетите и нямахме поражения. При това нямаше предварителен синхрон. Така че, ако няма опасност и забрана, това може да бъде направено и към Монтана.
- Кога ще се разбере?
- До 15 -20 май сме си дали срок да разработим тази концепция. Но отново ще останат извън обсег на взаимодействие подходите към Варна и Бургас, защото самолетите там снижават доста отдалече. Но това са правилата на играта.
- Г-н Ценов, ще има ли трудности във връзка с увеличения трафик във въздушното ни пространство заради войната в Украйна?
- Миналата седмица проведохме съвещание за сигурността във връзка с войната в Украйна с различните заинтересувани структури. Коментираха се проблемите, че ще има повече съюзнически войски, тренировки и учения, в работата ще се спазват съответните регламенти. Но се дадоха указания да се подхожда по-гъвкаво, да не се издават забрани, когато не са необходими. България има вертолети и самолети, които всекидневно работят по охрана на въздушното пространство. МиГ-29 си носи дежурствата. Те са с приоритет.
- А борбата с градушките национален приоритет ли е, г-жо Димитрова?
- Полетите, свързани със спасяване на човешки животи, трансплантации, охрана на въздушното пространство, натовски и национални самолети, са с приоритет.
- А ако има граждански полети на мястото, където засявате със самолет?
- Ще ги пренасочват да заобиколят самолета. Тази година се очаква това да бъде потвърдено, защото миналата година на никого не пречехме, като засявахме на три километра под облака. Все още не е влязло в сила, работи се върху тази концепция.
- Обсъжда ли се темата със застраховките срещу градушки. Преди ковид пандемията имаше дори възможност да се използват пари от Програма за развитие на селските райони в съчетание с вноски от земеделските производители?
- Допълнителното финансиране чрез такси и данъци не се случи. Един лев беше таксата на година. Това за малките земеделски производители не беше проблем, но не и за зърнопроизводителите, които са с големи площи.
- Ако се прилага самолетният способ за защита и на населените места, е възможно да се включат и гражданите. Според бизнесмени в тази сфера, ако всички граждани плащат, то тогава годишните вноски на човек ще излизат по 14 ст.
- Трябва да е ясно, че София трудно ще бъде защитена от градушки, но е възможно за другите градове и населени места като цяло. Това е политическо решение все пак и трябва да се обясни на обществото защо е полезно за него.
- Г-н Ценов, от земеделските синдикати казаха, че зрее недоволство у хората, които работят в агенцията по отношение на заплатите. Става дума за заплати на физици от порядъка на 1200 лв.-1300 лв., които са нищо за такива специалисти, особено на фона на днешната инфлация. Как ще се мотивират тези хора да работят?
- Няма планувани средства в бюджета за увеличение на заплатите. Проблемът е, че заради повишение на минималната работна заплата почти се изравниха възнагражденията на физиците експерти с тези на стрелците и затова има недоволство. Сега ще има държавна помощ, която не е висока, но все пак хората ще получат. Това са средства, които сме спестили.
- А обсъжда ли се да има средства за увеличение на заплатите в актуализацията на бюджета за юни?
- На този въпрос засега не мога да ви отговоря.
Това е той:
Валери Ценов, на 55 г., е новият шеф на Агенцията за борба с градушките от 3 ноември 2021 г.
От 1990 г до 2021 г. се е занимавал с противовъздушна отбрана, комуникации, ракети
Това е тя:
Цветелина Димитрова е главен директор Технически и оперативни дейности в ИАБГ
Физик, метеоролог
Има 38 години стаж в ИАБГ в областта на изкуствените въздействия в атмосферата
Има научни публикации в областта на метеорологията
Отговаря за самолетния способ за борба с градушките
Светлана Трифоновска
