С туденти от пет университета вкараха българската история в електронна платформа. „Виртуалният площад” е разработен по Националната научна програма „Културно-историческо наследство, национална памет и обществено развитие“. За да съберат историите на музеи, църкви, паметници и базилики от цялата страна, студентите са провели теренни изследвания, разказа пред „Телеграф“ зам.-ректорът на Софийския университет доц. Георги Вълчев. В е-платформата са включени фотографии, както и несъществуващи вече исторически обекти, които са възстановени чрез архивни изображения.
Екскурзии
В интерактивната карта всеки може да направи 360-градусовата обиколка между различните забележителности. „Туристическите фирми познават по-известените обекти, докато тук има и по-малко известни. Опитвайки се да направят културен маршрут в даден регион, могат да разширят пакета на туристите, за да не излиза, че ги водим на едни и същи места. Така част от културното наследство може да се опознае виртуално, ако не може да се отиде физически“, сподели доц. Вълчев. Е-платформата дава възможност да се информираме и за работното време на музеите, както и цените на билетите. Това ще ни улесни бързо да планираме маршрута на предстоящата си екскурзия.
Приложение
Разработено е и мобилно приложение с добавена реалност. Засега то дава достъп само до Регионалния етнографски музей. Приложението използва сензорите на телефона и таблета и може да ни разходи из всички зали в музея. Ако искаме да научим нещо повече за даден експонат, може да кликнем върху него и да прочетем допълнителна информация. Приложението дава и възможност да го пренесем в стаята, в която се намираме, за да го разгледаме спокойно.
Помагала
По проекта са разработени и образователни програми за университети, за следдипломна квалификация, помагала за ученици, видеолекции за културно-историческото наследство, помощни материали за обучение на студенти и ученици. Засега всичко е с отворен достъп, но някои от следващите може и да се плащат, защото една от целите е комерсиализация, обясни координаторът на проекта проф. Анна-Мария Тотоманова. Неговото финансиране бе за близо 4 млн. лв. за 3 години. Образователният министър акад. Денков обаче вече даде заявка, че екипът му ще продължи подкрепата си под една или друга форма.
Стела Маринова
