Т я е психолог, философ и юрист по образование. По призвание обаче е учител. Така описва себе си. И още-била е „Будител на годината“, „Майка на годината“. През 2016 става носител на ежегодната международна награда от Европарламента. Но не ги приема просто като отличие, а като знак, че е на прав път. Мариана Пенчева сякаш има място в сърцето си за всеки. И се раздава за всеки. Изповядва максимата, че човек трябва да прави всичкото добро, на което е способен, и да не търси отплата. Затова за нея е мисия да се грижи за деца, на които животът не е дал равен старт с другите. И тя иска да запълни тези липси. Дава им най-важното-дом и любовта си. Затова и се приема като проводник на доброто. Историята на Мариана е достойна за сценарий на филм. След като завършва философия в университета, мечтае да стане учител. Но разбира, че в днешно време е трудно да те наемат без стаж. След дълго обикаляне, й предлагат да вземе лекторски часове по английски език, история и компютри в училище с целодневна грижа и пансион към него, което се намира в село Гостилица.
Съдба
„Това се случи на 13 септември, затова смятам, че съдбата има пръст. Първоначално работех за много малко пари, исках просто да натрупам опит. Но още на първия ден разбрах, че призванието ми е да работя с деца. Останах там четири години, докато затвориха училището. Опитвахме се да го спасим, но не успяхме. За жалост, вече няма такива училища“, разказа 35- годишната жена. Тя осъзнава, че училището е нейното пространство, в което може да бъде себе си, да променя съдби и да вдъхновява. За тези четири години прави много за училището и децата- създава менторски проект, открива изложби на децата, правят концерти, занимават се с театър, танци и изкуство. Като психолог и философ знае много добре какво се случва с децата, когато отпаднат от училище. Някои отиват в институции, други тръгват по лоши пътища. Тогава взема най-важното решение в живота си- приема ги в дома си. „Исках да им помогна да завършат образование. Обсъдихме го с техните майки и взехме това съдбоносно решение. Така през 2014 година всички започнаха да учат във Велико Търново. От тогава им помагам и съм щастлива и удовлетворена. Първата ми цел беше да ги спася от негативни влияния на средата, в която може да попаднат, втората-да завършат“, обясни младата жена, която с гордост казва, че вече има дори студент. Така от 2014 година до днес 10 от децата от училището живеят с нея, но помагат и на всички други.
„Полагам грижи за тях, майките им ни посещават редовно, ние им ходим на гости. По празници сме заедно, обсъждаме проблемите им, говорим си по телефона. Едно голямо семейство сме“, казва Мариана. И споделя още, че нейната идея е децата да имат по-широк мироглед. Да имат добър пример.
„Радвам се, когато вдъхновяваме и други хора. Важното е децата да израснат в духовен план, да ги интегрирам, да им покажа, че я има другата страна. Те трябва да бъдат информирани, за да направят избор как могат да живеят“, споделя младата жена. Признава, че е по-трудно, когато се грижиш за толкова деца, разходите са повече, но се справя. Всеки ден за нея е приключение. Вярва, че каквото трябва да се случи, просто става.
Гордост
Днес е горда с децата си. Някои учат кулинария, други кетъринг, трети туризъм. Други пък искат да стават учители, но това, което ги обединява, е каузата да помагат.
„Имаме си кучета, заек, риби, едно от децата дори иска да е ветеринар“, казва тя. Марианка е щастлива, че семейството й я подкрепя да върви по този път. Близките й обичат децата като свои и й помагат. Наред с всичко това, Мариана е и художествен ръководител на няколко групи, свързани с фолклор и народни танци. Така предава обичта към традициите и на децата.
„Дядо ми е бил общественик и културен деец, занимавал се е с читалищна дейност. Продължавам да обичам читалището, в което е работил. То е в Гостилица. Искаме да запазим традициите. Това е много важно, защото ценностната система на младите хора се промени“, каза Мариана. В момента дори децата се готвят за няколко фестивала-театрални, по народни танци, пресъздаване на обичаи и автентичен фолклор. Освен всичко друго, Мариана обича да излива историите си и на белия лист, защото е истински майстор-разказвач. Посещава и курсове по творческо писане. Започва от много малка, предимно с поезия. Разгръща тази своя страст, по време на обучението си в Априловската гимназия. Смята, че образованието е повлияло много за развитието й и пътя, по който да поеме.
Влезе в учебника по история
Освен всички награди, които Мариана е получила, тя има още едно отличие. За нея и децата е гордост, че вече се изучава от учениците в девети клас. Текст за нея е поместен в учебника по история и цивилизация. Информацията е в графата „Българи, носители на наградата „Европейски гражданин на годината”. До получаването на отличието се стигна, след като бе номинирана от евродепутат. Престижната награда е връчена, след като журито определя постъпката й като героичен акт.
Яна Йорданова
