П овече от половината от общите разходи на общините отиват за заплати и осигуровки. Това става ясно от анализ на Министерството на финансите за финансовото състояние на местните администрации към края на първото тримесечие на тази година.
Към края на март делът на разходите за заплати и осигуровки в общите разходи е 57,46%. За същия период на миналата година този показател е 58,58%, а към края на 2022-а – 54,99%.
Общините със стойност на показателя над средния за страната са 167.
Анализът сочи още, че на 268 се пада по един общински служител. През същия период на миналата година населението, което се пада на един чиновник, е било 282 души. Общините със стойност на показателя над средната за страната са 43.
Дълг
Общият размер на общинския дълг към края на март е приблизително 1,4 млрд. лв. Борчът нараства с 25,8 млн. лв. спрямо същия период на миналата година, но е по-нисък с 20,4 млн. лв. спрямо края на 2022-а. Голяма част от него е предназначена за финансиране на инвестиционни проекти. Задълженията само на Столична община формират 44,7% от общинския размер на дълга.
„Общините използват дългосрочни заеми, както за съфинансиране на европейски проекти и програми, така и за реализирането на значими инвестиционни проекти. Важен показател, който е индикатор за финансова дисциплина в общината, не е размерът на дълга като обща сума, а дали погашенията по него са правилно планирани и бюджетно разчетени“, се посочва в анализа.
Просрочено
Към края на първото тримесечие размерът на просрочените задължения на общините е 88,1 млн. лв. Сумата се формира от 117 общини (44% от общия брой). Тези борчове намаляват с 32,2 млн. лв. спрямо същия период на миналата година.
Общините с отрицателно бюджетно салдо са 45. Година назад броят им е бил 38, а към края на 2022-а те са били 58. Най-голям дефицит се отчита в Кърджали (близо - 8,6 млн. лв.), Перник (близо – 5 млн. лв.), Омуртаг, Тутракан и Кресна.
София Симеонова
