Жълтъците не вредят на диетата ви и не трябва да ги отделяте настрана, когато хапвате яйца.
Много хора смятат, че заради съдържанието на холестерол те трябва да бъдат избягвани, когато спазваме определен режим за хранене. Този мит за здравословното хранене обаче е разбит от експертите. Ако заделяме жълтъка, когато хапваме варено яйце или омлет, няма как да си набавим омега-3, витамин B12, калий, фолиева киселина и желязо, на които той е богат. Мазнините в жълтъка пък могат да имат много ползи за тялото, включително противовъзпалителни свойства, здравословни ефекти за сърцето и здрава, блестяща кожа.
Заедно с „вредата“ от жълтъците в онлайн пространството могат да бъдат намерени и други митове за здравословното хранене. „Телеграф“ подбра част от най-популярните твърдения, за да ги развенчае.
Напълняване
„Въглехидратите ме карат да напълнявам и трябва да ги избягвам“. Много хора стоят далече от храните с високо съдържание на въглехидрати поради опасения, че консумацията на този макронутриент ще причини затлъстяване, диабет и други неблагоприятни последици за здравето. При спазването на хранителен режим е добре да избягваме само простите (бързите) въглехидрати. Сладкишите, бисквитките, подсладените напитки със сигурност трябва да бъдат ограничени в рамките на диетата ни, тъй като водят до напълняване и риск от заболяване, когато се консумират в излишък. Като се храним здравословно, продуктите със сложни въглехидрати (бавните)могат да намерят място в менюто ни. Обработката им отнемат повече време и изискват повече енергия за разграждане. Сложните въглехидрати нормализират храносмилането и насищат тялото с дългосрочна енергия. Те могат да бъдат набавени със зърнени храни, пълнозърнест ориз, макаронени изделия от твърда пшеница, бобови растения, пълнозърнести хлябове, зеленчуци и листни, неподсладени плодове, зеленчуци.
Мазнините също са набеждавани за основна причина за напълняването. Затова и много хора следват диети с ниско съдържание на мазнини с надеждата, че намаляването на приема на мазнини ще бъде от полза за цялостното им здраве. Това обаче не трябва да е така. Полезните мазнини са от съществено значение за оптимално здраве, въпреки че съдържат повече калории от въглехидратите или протеините. Те поддържат заситени и забавят процеса на храносмилане, така че да останете сити за по-дълъг период от време. Важни са и за производството на хормони, за имунната функция и за усвояването на хранителните вещества. Полезните мазнини се намират в ядките, зехтина, сьомгата и авокадото.
Хлябът
Кафявият хляб се смята за по-здравословен, но това невинаги е така. Много видове кафяв и пълнозърнест хляб всъщност съдържат по-високи нива на захар от техните бели аналози, тъй като производителите добавят захари, за да направят хляба по-вкусен. Освен това някои видове имат добавен карамел или патока, за да ги направят по-тъмни, с които да ги помислим за по-здравословни. Затова, за да избегнете добавена захар или други подсладители, винаги проверявайте етикета. В умерени количества като част от балансирана диета пълнозърнестият хляб не вреди на диетата. Той е богат на фибри, които помагат за ситост и контрол на апетита, витамини и минерали.
Мляко
Един от митовете, който се среща в онлайн пространството е, че млечните продукти не са полезни за диетата ни. Това отново не е вярно. Те са богати на хранителни вещества, доставят на тялото ни протеини, калций, протеин, фосфор, витамини А, D и В12, цинк, селен, йод, калий и други. Неподсладеното мляко е чудесен начин да ги набавим по време на диетата си. Купа с мляко, овес и ядки е много добра комбинация за старт на деня. Проблем за диетата са само ароматизираните млечни продукти, тези с добавена захар, сладоледа. Те трябва да бъдат избягвани.
