Л икът на цар Борис III като бебе и юноша е красял първите български коледни картички.
В България изпращането на коледни картички се превръща в мода почти едновременно с останалата част от Европа – в края на 19 и началото на 20 век. Но те са известни още по времето на Османската империя в крайдунавските градове Русе, Видин и Лом, където пристигат с параходи от Виена. Първите са били черно-бели, впоследствие започват да ги оцветяват.
Княз
Фамилията на княз Фердинанд Сакскобургготски се записва в историята с появата на първата илюстрована картичка в Княжество България. Това става през 1896 година по случай покръстването на престолонаследника княз Борис III в православната вяра. Става ясно, че е коледна само от посланието, изписано на гърба й. На картичката е изобразен юношата Борис. След 1898 г. картичката с лика на Борис започва да се издава почти всяка година и хората я приемат като коледна. Фердинанд полага началото и на фамилната колекция от поздравителни картички, допълвана след абдикацията му от цар Борис III, а по-късно и от Негово Величество цар Симеон II. Дело на три поколения, тази колекция е една от най-богатите в света, печелила е редица международни награди и продължава да се поддържа от Симеон II.
Експонати
Във фонда на Историческия музей в Горна Оряховица се съхраняват 1589 коледни картички. Те са различни, имат многостранно тълкуване за периода, в който се изпращат. Коледните картички се разделят в няколко категории. В първата влиза най-старата с коледно послание, с дата 2 януари 1903 г., на която е изобразена лодка в морето. Във втората категория влиза една от най-ценните картички – с лика на юношата Борис III във военна униформа от 1912 г. В третата категория се включват изображения на деца, теглещи шейна, и новогодишно послание от 1917 г. „Днес ида да ви честитя новата година и да ви известя, че приех любезния ви портрет. Пожелавам ви такива срещи за Нова година“ – гласи послание от 30 декември 1905 г. На картинката са изобразени прегърнати млади хора в традиционно баварско облекло, а картичката е част от богатата колекция на музея.
Сюжети
Наред с класическите религиозни сюжети празничните картини в началото на 20 век са свързани с красиви девойки, усмихнати коминочистачи, зимни пейзажи, семейства, събрали се пред новогодишната елха, приказни герои, носещи подаръци. Има и такива, които сами говорят за времето си, като картичката с деца в молитвена поза, а под елхата вместо подарък стои сабя.
Традиция
В България масовото изпращане на картички започва след Втората световна война. Сред изображенията изпъкват заводи и родното ТКЗС, а сред пожеланията – апелите за мир и социализъм. Има картички с новогодишен поздрав от 1906 до 1922 година, от които необичайни на пръв поглед са разходка в гората, статуя на майка с деца, Наполеон и поздрав от казармата. Независимо как е поднесен поздравът, от картичките винаги личат искрените благопожелания за настъпващите празници. Времето след 1944 г. изтласква от съзнанието на атеистичната младеж Дядо Коледа, замества го Дядо Мраз, но чак през 1976 година. Тогава Български пощи издават първата честитка от 1 стотинка с образа на Дядо Мраз.
Поява
Иначе коледната картичка се появява преди 226 години, когато в края на 1794 г. английският художник Добсън рисува на картон първото коледно поздравление. Добсън обаче не е първооткривателят на честитките с религиозни мотиви. От писанията на хронисти, достигнали до наши дни, става ясно, че подобни миниатюрни гравюри са изработвани още в средновековните манастири. Монасите продавали рисунки с трогателни и назидателни библейски сюжети на прииждащите за празниците поклонници. Аристократи и заможни търговци купували тези картини, за да украсят домовете си, а понякога ги подарявали на близките си по случай Коледа. Тогава било прието гравюрата да се дава лично. Надареният с този мил сувенир го окачвал в рамка на видно място. Това става семейна традиция и така се поставя началото на коледните честитки с благопожелания.
Покани
През ХIХ век френският гравьор Филип Шофар придава светски характер на изобретението на Добсън. Той рисува картичките върху покани за коледни балове и тържества. Няколко години по-късно неговият сънародник, художникът Демезон, предложил коледните картички да се изпращат с пощенски дилижанси до получателите. Но идеята му нямала успех във Франция. Полицията проявила нездрав интерес към съдържанието на посланията върху честитките и французите набързо се отказали от услугите на пощенската служба.
Литография
Истинската пощенска картичка с коледни мотиви, каквато познаваме днес, се появява в Англия през 1843 г. Сър Хенри Коул, основател на прочутата лондонска галерия „Виктория и Албърт“, поръчва на своя приятел, художника Джон Хорсли, да му направи 40 еднакви литографии, на които е изобразено голямото му семейство, наредено около коледната трапеза. Зад него на втори план са нарисувани сцени на състрадание и милосърдие – фамилията Коул раздава храна и дрехи на бедните. Надписът гласи: “Весело Рождество и Щастлива Нова година”. От този момент нататък поздравителните картички бързо се превръщат в индустрия. Започва производството им и за други празници – религиозни, национални и лични. Истинският бум настъпва на границата между ХIХ и ХХ век, когато с появата си дагеротипията и фотографията допринасят за тяхното невероятно многообразие.
