Ч ужденци от близки и далечни страни вземат участие в борбите на българския народ за национално освобождение в края на 19-и век. За съжаление имената на тези мъже, избрали сами да дадат живота си за нашата свобода, днес са неизвестни на повечето българи. А те трябва да са част от националната ни памет и да влязат в Пантеона на безсмъртните.
Банзай
По време на Руско-турската война от 1877-1878 г., донесла българското освобождение, в отряда на ген. Йосиф Гурко край Плевен се бие японският самурай и благородник барон Сейго Ямадзава. Неговата официална длъжност е „военен кореспондент и представител на японския император микадо в състава на руската армия на Балканския полуостров“. По свое желание обаче японецът е назначен за командир на взвод и дава пример, като смело се хвърля в боевете срещу турците с бойния самурайски вик „Банзай!“. Проявява се в битките при третата атака срещу армията на Сюлейман паша в Плевен. За храбростта си след края на войната Сейго Ямадзава е награден с руския орден „Св. Владимир“ IV степен с мечове и румънския орден „Дунавски кръст“.
Завръща се в родината си, където прави шеметна военна кариера и стига до чин ген. лейтенант. Участва в първата Китайско-японска война 1894-1895 г. Умира две години по-късно през 1897 г. от туберкулоза. До края на живота си японецът си спомня с любов за нашия народ и разказва на потомците си колко топло е посрещан от българите, които в знак на признателност го даряват с везана риза, калпак и пояс. А в България за спомен остава самурайският меч на майор Ямадзава, който се пази в историческия музей в Плевен. През 2009 г. на тържеството по повод 50-годишнината от възстановяването на дипломатическите отношения между България и Япония присъства и Такеми Сасамори, правнук на героя от Плевен, барон Сейго Ямадзава.
Интернационалисти
Отново в отряда на ген. Гурко край Плевен се сражава и френският художник Марсел льо Фер. А в сраженията на връх Свети Никола участие вземат италианските доброволци Франческо Рива, Алфонсо Иноченца и Леоне Кандори. След края на войната италианците толкова силно се влюбват в българския народ и българската природа, че остават да живеят в страната ни. В освободителната за нас война участие вземат и двама южноамериканци: чилиецът Фернандо де Сол и Рафаел де Нугалес от Венецуела. Любопитното е, че преди да се запише в руската армия, венецуелецът е бил действащ офицер от турската армия.
Участниците в Руско-турската война от 1877-1878 г. не са първите чужденци, които участват в българското националноосвободително движение. Няколко години по-рано Васил Левски сформира в чирпанското село Ябълково революционен комитет, в който наред с българите са записани и заклети и четирима чужденци. Това са чехите Антонин Свобода, Антони Пелец и Иржи Прошек и полякът Станислав Домбровски. След залавянето на Левски четиримата чужденци участват в четата, която е създадена за освобождаването му.
Чужденци записват имената си и в Априлското въстание. В Хвърковатата чета на Георги Бенковски се записват работещите на Барон Хиршовата железница далматинци: тримата братя Стефан, Кръстьо и Иван Никланович, Стефан Радоевич, Сава Давидович, Иван Сутич със съпругата си, българката Нонка, и немецът Албрехт. В битките с потерите загива Сава Давидович, а останалите чужденци са пленени от османците и след нанесен им побой са изпратени в затвора. Освободени са чак след застъпничеството на чуждите консули в Пловдив.
Синя кръв
В четата на Христо Ботев пък участва истински руски благородник, княз Арует Загрин. След разгрома на четата и смъртта на войводата князът се отделя от останалите и решава да стигне сам до Сърбия. На 18 май 1876 г. той е обграден от потеря във врачанските лозя и е изгорен жив в колибата, в която се укрива.
Чужденци участват и в борбата за освобождение на Македония. В Кресненско-Разложкото и Илинденско-Преображенското въстание, командири на чети са: руският офицер Адам Калмиков, полякът Луис Войткевич, хърватинът Стефан Средкович. Като редови бойци към четите се присъединяват американските журналисти Албърт Сониксен, Чарлз Нобъл, Артър Смит, Уолтър Ивънс и Джон Годфрат, австралийският им колега Алфред-Артър Гринууд, руският военен репортер Пьотр Орловац и румънецът Александру Йоаница.
Чужденци от близо и далече се включват в българската армия и участват във войните за национално обединение. В Сръбско-българската война под българското знаме воюват руските офицери Алексей Шулговски и Николай Набоков, италианецът Леонци Рамон, австриецът Хуго Кригер, германецът Йохан Кампал, унгарецът Андраш Варга, полякът Антон Вейс и сънародничката му, студентката Клотилда Пенарска.
В Балканската война в българските военни формирования участие вземат общо 630 души чужденци доброволци, сред които има бойци дори от Африка и Египет. Любопитната фигура тук е на персиеца Сашик Миса Гиям. Далеч не всички чужденци имат късмета да се завърнат живи и здрави в родината си. Швейцарецът Лу Айер, основател на спортното движение в България, се бие като български войник в три последователни войни. Загива под българското знаме през Първата световна война, на 2 септември 1916 г. в битката при Дойран.
Иван Георгиев
