Д ва лъва са пазителите на стария град на хетите - Хатуша, който е бил люлка на цивилизацията дълги години.
Портата на лъвовете е една от шестте порти в Хатуша и се намира от югозападната страна на града. Според намерените текстови източници от периода, портата е имала дървени врати, вероятно покрити с бронз за допълнителна защита, които са се отваряли навътре към града. Лъвската порта е една от трите най-забележителни порти от укрепленията на Горния град на Хатуша, други две са Кралската порта и Портата на Сфинкса.
Столицата на хетите е била заобиколена от масивни укрепления, когато хетската цивилизация е имала статут на близкоизточна суперсила. Стените са издигнати, като се използвала естествената форма на терена или напълно се променя в зависимост от архитектурните и стратегически нужди. Поне шест порти позволяват на хората да влязат във вътрешността на града.
Лъвската порта е подобна на строителните техники в Микенска Гърция, по-специално на друга Лъвска порта - тази на входа на град Микена. Според откритите хетски текстове, намиращи се в близкия музей, градските порти са били охранявани от основателя на градската администрация, контролираща придвижването на хора към и от столицата. През нощта портите се затваряли и се запечатвали с печат, а сутрин той се чупел в присъствието на съответните власти.
Портата, датирана от 13-ти век пр.н.е., е оградена от две кули. Главата на лъва отляво е била отчупена още в древността. Реконструирана е през 2011 г. Силуетите на тези диви животни с отворени челюсти и широко отворени очи вероятно са изпълнявали защитна функция - те трябвало да изплашат злите духове от града. Любопитни са очните им кухини на лъвовете - в миналото те са били облицовани с различни декоративни материали.
Хатуша е предпочитано място за разходка на туристите. Отделете си цял ден, за да се насладите на разкопките, да прочетете историята и да подишате чист въздух. През лятото, когато е много топло не забравяйте да си вземете шапка, очила и слънцезащитен крем.
Мястото е добавено към списъка на ЮНЕСКО за световно наследство през 1986 г.
Мистерия
Друга забележителност, която привлича почитателите на мистерията, е гигантска древна скала, разположена в столицата на Хетската империя в централна Турция.
Наричана сред местните „камъкът на желанията“, мистерията на гигантската скала все още не е разгадана. Енигматичният камък е предмет на дебат между експерти, които не могат да постигнат съгласие относно произхода на самия камък. Някои твърдят, че мистериозният камък е подарък от Рамзес II след мирния договор от Кадеш, но поради липсата на древни текстове, които го описват, тази теория все още не може да бъде доказана. Вероятно камъкът е от серпентин или нефрит. Според местните археолози камъкът е бил използван от всички цивилизации след хетите като свято място.
Зеленият камък е идеално полиран до степен, че почти е като огледало. Той отразява светлината и много хора, които са го докосвали, казват, че излъчва странни енергии. Мнозина твърдят, че тъй като зеленият камък е открит в помещенията на древния храм, той може да е имал религиозна функция.
Амасия
Хетите са били забележителна цивилизация. Кралството се простира от Егейско море през Анатолия, Северна Сирия и до река Ефрат. Намира се в провинция Чорум. Ако искате да отидете да почувствате могъществото на хетите задължително трябва да посетите и град Чорум и да се насладите на красотите, които предлага градът. Той е известен като столицата на леблебията. Нахутът има хилядолетна история и се появява за първи път в страните от Близкия изток. Печеният нахут, който се консумира много у и нас и се произвежда много добре, има много ползи за човешкото здраве.
Ако сте в района е задължително да посетите и Амасия. Най-добрият вариант да се посети града е с полет от Истанбул до местното летище. Самолети летят ежедневно по този маршрут. В момента се прави ремонт на терминалите на летището в Амасия и може да се почувствате малко странно в изграденото специално хале, което се използва като терминал, но съвсем скоро летището ще бъде изцяло обновено и модерно.
Амасия е малко китно градче, много наподобяващо на някои от българските градове. Разположен е между няколко планини, градът е изключително красив и пъстър. Затова, разбира се, има заслуга и реката, която преминава през него. Именно тя разделя така наречения стар град от новия. По продължението на реката са разположени ресторанти и кафета, както магазинчета и разбира се няколко джамии. Вечер около реката всичко сияе от светлини, много е красиво. Можете да усетите цялата тази прелест като си наемете лодка и обиколите целия град по поречието на самата река. Ще бъде прекрасно изживяване.
Ябълка
В стария град под гробниците на царете, издълбани в скалите, има възрожденски къщи, а пред тях се продават всякакви аксесоари и сувенири. На повечето от тях е изобразена ябълка от местния сорт “мискет”, която се е превърнала в символ на града. Предлагат се всякакви напитки, приготвени от плода, който традиционно е оцветен в червени и зелени краски.
Подобно на големите пазари из цяла Турция и тук пазарлъкът се възприема за нещо нормално, дори понякога желателно. Въпреки че цените са доста ниски, можете да си купите магнит за по-малко от един лев, винаги можете да смъкнете малко от цената, особено, ако купите няколко броя, а не един. Храната навсякъде е изключително вкусна, като се предлага и риба - не само черноморска, но и речна. Традицията на хранене в Турция не е като в Западна Европа. В южната ни съседка масата винаги е пълна с вкусотии - има от всичко по малко, за да се пробва от всички.
Обикновено храненето започва с малка порция салата и различни разядки, някои от които пикантни, след това следва супа - от леща или нахут, в която месните обикновено влагат малко лимон, за да я овкусят. Следващото ястие обикновено е местно - говеждо, пилешко или агнешно, на кайма, шиш или пържоли. За вегетарианците също има много варианти - пълнени с нахут лозови сарми или пък различни пълнени зеленчуци или ястия от нахут. След хранене в Турция се пие чай.
Традиционен черен чай. Всъщност местните пият чая по всяко време на деня. Това е като табиет за тях. Има специални места и кафенета, където приготвят чай и кафе, а към тях задължително се сервира и нещо сладко традиьионно за Турция - баклава, локум, кюнефе или катмер. Тъй като десертите са много сладки, обикновено местните не слагат захар в чая или кафето си. Пият ги горчиви.
Екатерина Томова
