О громен метеорит, открит за първи път през 2014 г., който предизвикал цунами, по-голямо от което и да било в човешката история също така сварил и океаните, откриха учени, предаде Би Би Си.
Космическата скала, била 200 пъти по-голяма от тази, която е унищожила динозаврите. Тя се разбила в Земята, когато нашата планета била в начален стадий преди три милиарда години.
Носейки чукове, учените се отправили към мястото на удара в Южна Африка, за да издълбаят скални късове и да разберат повече за катастрофата.
Екипът също така открил доказателства, че масивният удар не донесъл само разрушение на Земята,а и спомогнал за процъфтяването на ранния живот.
Метеоритът S2 бил много по-голям от космическата скала, с която сме най-запознати - тази, довела до изчезването на динозаврите преди 66 милиона години. Тя била широка около 10 км или почти колкото връх Еверест.
Но S2 бил широк 40-60 км и масата му била 50-200 пъти по-голяма.
Той ударил, когато Земята все още била в ранните си години и изглеждала много различно. Това бил воден свят само с няколко континента, стърчащи от морето. Животът бил много прост - микроорганизми, съставени от единични клетки.
Мястото на удара в Източен Барбъртън Грийнбелт е едно от най-старите места на Земята с останки от разбиване на метеорит.
Професор Драбон пътува до там три пъти с колегите си.
Рейнджърите ги придружавали с картечници, за да ги защитят от диви животни като слонове или носорози, или дори от бракониери в националния парк.
Те търсели сферични частици или малки фрагменти от скала, оставени от удара. Използвайки чукове, те събрали стотици килограми скала и ги върнали в лаборатории за анализ.
Екипът реконструира точно какво е направил метеоритът S2, когато яростно се врязал в Земята. Той издълбал 500-километров кратер и стрил на прах камъни.
Представете си дъждовен облак, но вместо капчици вода да се спускат надолу, това е като капки разтопени скали, които валят от небето, казва проф. Драбон.
Огромното цунами щяло да помете земното кълбо, да разкъса морското дъно и да наводни бреговете.
Цунамито в Индийския океан от 2004 г. е нищо в сравнение с това от метеорита, предполага проф. Драбон.
Цялата тази енергия би генерирала огромни количества топлина, които да накарат океаните да заврат. Това също би повишило температурите на въздуха с до 100C.
Небесата биха почернели, задръстени от прах и частици. Без слънчевата светлина, проникваща в тъмнината, простият живот на сушата или в плитките води, който разчита на фотосинтезата, би бил унищожен.
Тези въздействия са подобни на това, което геолозите са открили за други удари на големи метеорити и това, което се подозира за S2.
Но това, което проф. Драбон и нейният екип открили след това, било изненадващо. Скалните доказателства показват, че бурните смущения са разклатили хранителни вещества като фосфор и желязо, които са хранели простите организми.
„Животът всъщност се възстановил много бързо и процъфтял“, заяви тя.
Новите открития показват, че големите въздействия са били като гигантски тор, изпращащ основни съставки за живота като фосфор по целия свят.
Цунамито, помитащо планетата, също би донесло богата на желязо вода от дълбините на повърхността, давайки допълнителна енергия на микробите.
„Изглежда, че животът след удара действително се е сблъскал с наистина благоприятни условия, които са му позволили да разцъфти“, обясни тя.
