П рез 1971 г. правителството на Тодор Живков взема решение по случай 100-годишнината от избухването на Априлското въстание в Копривщица, където пуква първата пушка, да бъдат открити наведнъж цели сто туристически обекта. А подбалканското градче да бъде превърнато и обявено за национален исторически резерват.
Само за пет години решението на Политбюро е изпълнено. Последният от стоте паметника, открити в Копривщица, е този на войводата Георги Бенковски. Той е изграден върху естествена скала, над родната къща на апостола. Висок е 11 метра и представя Бенковски на кон, стъпил върху пет камъка и със сабя в дясната ръка. Петте камъка са символ на петте века османско иго, които конят тъпче и троши с копита. Върху тях са изписани стиховете от одата на Вазов, посветена на революционера: „Ставайте, робове! Аз не ща ярем!“. Погледът на конника е насочен към неговата революционна столица Панагюрище. Изграждането на монумента е за рекордно кратко време, а на откриването му на 30 април 1976 г. присъства целият елит на БКП и цялото правителство. По неизвестни причини обаче Тодор Живков не уважава събитието.
Нерви
Откриването на паметника преминава тържествено и без инциденти. Само строителите му обаче си знаят колко инцидента са претърпели по време на строежа на монумента. Както години по-късно отбелязва един от неговите строители: „През месеците, докато правехме паметника, на всички косите ни побеляха от нерви и притеснение. Защото човекът, който беше натоварен да отговаря за изпълнението на партийната повеля за изграждане на стоте обекта в Копривщица, беше Пенчо Кубадински. А той уж шеговито бил размахал пръст и бил казал на един от ръководителите на строежа: „Ако нещата се провалят, всички отивате на разходка с еднопосочен билет в Белене. При такава шеговита закана, изречена от бай Пенчо, на всички нас чак до откриването на паметника буца ни беше заседнала в гърлото. Всяка сутрин се прощавахме със семействата си, защото не знаехме дали от строежа няма направо да ни натоварят на камионите и да ни откарат в лагера Белене“. Най-сериозният проблем, пред който са изправени строителите, е, че проектът за паметника няколко пъти е връщан и е одобрен едва на 3 март 1976 г. За строителите остават по-малко от два месеца за изграждането на огромния монумент.
Скеле
Няколко десетилетия по-късно отговорникът за строежа Петър Геов си спомня, че нещата били толкова напрегнати, че по време на самото откриване металното скеле не било махнато от паметника, а 20-тонният кран още държал пелерината на Бенковски, която била монтирана до късно през нощта от работниците:
„Паметникът трябваше да бъде от гранит. Затова в Копривщица бяха докарани над 1000 тона късове от гранит. Всяко парче тежеше по 50-60 тона. Нарязаните късове добутвахме с трактори до мястото на строежа. През март помня, че все още имаше сняг. Една сутрин слънцето разтопи снега на ламаринената платформа. Изведнъж един огромен къс с тегло над 50 тона се хлъзна от нея, падна от ремаркето и продължи да се движи към града. Не можехме да направим нищо, само гледахме вцепенени. Огромният гранитен къс спря на няколко метра от първите къщи. А ако не беше се спрял, щеше да връхлети направо върху училището, което по това време рано сутринта вече беше пълно с деца. Не ми се мисли какво можеше да стане тогава“, връща ужаса от спомените си от онова време Петър Геов.
Доброволци
Тъй като съществувала реалната опасност изграждането на монумента да не бъде готово до датата 30 април, се наложило да бъде мобилизирано цялото население на Копривщица да помага кой с каквото може. Хората от градчето се отзовали кой доброволно, кой не съвсем, като работели денем и нощем. „Четиридесет дни не се бях прибирал вкъщи като хората, макар домът ми да беше наблизо“, споделя Петър Геов.
Три-четири дни преди датата на официалното откриване настъпил нов инфарктен момент. Докато повдигал поредното огромно парче гранитен къс, кранът закачил и счупил десния крак на коня на Георги Бенковски. За този ужасен момент бившият строителен шеф Геов си спомня: „В първия момент си помислих, че някой е пострадал на обекта, но след това видях, че става въпрос за фигурата от монумента. Гледам ген. Иван Врачов стои на един камък, а от напрежение устата му се пукнала и кръвта капе направо върху бялата му риза. Отпраши към София и още на следващия ден се върна с някакви специалисти. Те лепиха счупения крак със смола. После някак си го заковаха, как го направиха, не знам, но факт е, че този крак си е здрав и досега“.
Стихотворение
Поредната трудност идва в края на работния процес, по време на изписването на строфите от Вазовото стихотворение върху каменните морени, поставени в краката на коня, които той да тъпче. За целта от военния завод в Търговище са докарани 4 тона шпилки, от които са изработени много твърди шила за пробиването на гранита. Работата с тези шила обаче е доста бавна и пипкава и затова на обекта е докарана специална машина за обработване на скалата. Машината обаче вдига ужасен шум и грохот, което предизвиква недоволството на местните жители. Разбира се, бедните хорица не могат нищо да направят освен тихичко да си мърморят, страхувайки се да не ги дочуят дългите уши на Държавна сигурност. Накрая, въпреки многото трудности, паметникът на Бенковски е завършен и открит.
Четиридесет години по-късно, през 2016 г., скулпторът на паметника Христо Танев бие тревога, че обектът се намира в застрашено състояние и дори е опасен за минаващите край него хора. Оказва се, че по време на строежа връзките между отделните каменни блокове, направени с метални скоби, вместо с разтопен метал, са били залети със смола, която като материал е по-нетрайна. За спешното спасяване на една от емблемите на Копривщица е обявена дарителска кампания. Само за няколко месеца необходимите средства са събрани, но ремонтът е извършен едва три години по-късно.
Освен в родната Копривщица войводата на Хвърковатата чета Георги Бенковски има паметник и в местността Костина край село Рибарица. Това е мястото, където на 12 май 1876 г. апостолът е причакан и застрелян от засада. Османлиите обезглавяват войводата и измиват главата му в близко кладенче, което по-късно е наречено Кървавото кладенче. Паметник на Бенковски има и в Панагюрище, което той провъзгласява за революционната си столица. Освен трите паметника двигателят на Априлското въстание има още няколко бюста в различни български населени места.
Иван Георгиев
