14 април 1928 г. Денят е Велика събота преди Великден, часът е 11,20 преди обед. Земетресение с магнитуд 6,8 по скалата на Рихтер раздрусва Чирпан и околните села. Кирпичените паянтови къщи са съборени до основи. Седем хиляди семейства остават без покрив, деформирани са железопътни линии, изменен е дебитът на кладенците и изворите, изчезва за няколко дни дори Меричлерският минерален извор.
Епицентърът на останалото в историята Чирпанско земетресение е в с. Чалъкови, на 25 км западно от Чирпан. Селото пропада няколко метра и на негово място се образува езеро. Няколко години по-късно цялото село е застроено отново на близкия хълм. Късмет извадили чирпанлии - по това време те са извън домовете си, а децата в пролетна ваканция. Този факт спасява стотици човешки животи.
Цар Борис ІІІ (в средата, с бял каскет) и епископ Анджело Ронкали (бъдещият папа Йоан XXIII) с местни жители край разрушени от Чирпанското земетресение постройки в село Белозем, Пловдивско, април 1928 г.
Кризисен щаб
Още преди обяд на 15 април от Врана в Чирпан пристига цар Борис III с влак, който сам кара. С него идват министър-председателят Андрей Ляпчев и членове на правителството. Те обикалят Чирпан и пострадалите села, после отиват в Пловдив. Създаден е кризисен щаб, който царят сам оглавява.
И днес се разказва случката как вървейки между развалините в едно чирпанско село, царят чул до един плет да стене човек:
- Кого сте покрили тук? – попитал царят придружаващия го кмет.
- Една стара жена, която ще мре! - отговорили му.
Била много стара, затова я изоставили и никой не се грижел за нея.
Царят вдигнал дебелата черга и видял, че жената почти се задушавала. Дал заповед да разкопчаят дрехите на бабата около шията, заповядал да й дадат вода и наредил да докарат кола, като я изпратил до чирпанската болница. Така спасил живота на старата жена, захвърлена и задушена под дебелата селска черга.
Чирпанското земетресение е началото на поредица от сеизмични трусове между 14 и 25 април 1928 г. край Чирпан и Поповица до Пловдив.
7,0 по Рихтер
Най-силният трус - на 18 април с магнитуд 7,0 по Рихтер, е известен също като Поповишкото или Пловдивското земетресение. Много тежко е засегнат Пловдив. Оцелява само Старият град, където повечето къщи са от дърво. Трусът удря в 21,22 часа, сряда. Рухва единият ъгъл от новопостроената Католическа болница (днешната Военна болница). Друга пострадала сграда е Домът на народното здраве на Димитър Кудоглу. Тя е разцепена от вътрешни разломи и пораженията са големи. През следващите месеци Кудоглу осигурява около 1,86 милиона лева за възстановяването на дома. При другите сгради пораженията са частични. Падат минаретата на джамиите. Пострадали са и доста жилищни сгради, което ги прави необитаеми за доста време.
Голяма част от хората излизат на палатки. Имало е такива лагери на върха на Небет тепе. В Симеоновата градина заседава Общинският съвет. Имало е дори бръснарници в палатки! Откъм палатките и колибите в пловдивската Борисова градина не се дочуват плач и вопли, а напротив – носят се песни, закачки и звън на мандолини. Осъзнавайки тленността на битието, мнозина от нашенците не потъват в скръб и отчаяние, а се отдават на веселие и пиянство. А на опашките за раздаване на помощи се редят не само бедни, а и „начервосани кокони“.
В Пловдив веднага стартира помощна акция на Българския червен кръст. За кратко време се събират доста големи суми. Осигурени са палатки, завивки, храна.
Общината и държавата предприемат строги мерки против мародерство в разрушените домове и появилата се спекула. Издадена е веднага заповед в следващите месеци всички строителни материали да се продават на цените от преди труса.
Чужбина
Тръгват помощи от цял свят, има стотици дарители от България, държавата сформира специален фонд за подпомагане на пострадалите от земетресението. Събират се близо 900 милиона лева. В Мюнхен тръгва подписка „Баварска помощ за България“. Оглавява я лично премиерът на Бавария д-р Хайнрих Хелд. В Дания и Белгия призивите тръгват от тамошната българска емиграция.
След земетресението с помощи от Чехословакия е построена техническата сграда на Радио Пловдив. Пражкият вестник „Нови листник” прави кампания за събиране на средства за построяване на жилище на пострадал културен деец. Оказва се, че събраните пари са много повече и тогава решават с тях да построят сграда на дома на изкуствата и печата. Само в Чехия журналистите от в. „Народни листи“ в Прага събират 160 000 крони!
Официалните списъци за получените помощи включват 34 държави, като най-крупни са сумите от Америка, Германия, Чехословакия, Унгария и Югославия. Тогава са построени доста обекти, а събраните средства надхвърлят сумите, които са раздадени на хората. С тези пари само за 8 месеца е построен мостът на Герджика в Пловдив.
Пострадали са много църкви, домове и училища. С намесата на Синода са направени три типови проекта за малка, средна и голяма църква. Вдигнати са 53 храма, като една трета от тях са в села, където е нямало църква до този момент.
В продължение на 11 дни земята се тресе през час с различна сила. 114 са жертвите в двата труса, а ранените са над 500. Разрушени са 30 000 сгради, а над 70 000 от населението остават без покрив над главите си.
Крупнишко
Най-разрушителното земетресение в Европа остава т.нар. Крупнишко от 4 април 1904 г. Трусът се изчислява на 7,8 по Рихтер. В симитлийското с. Крупник от поколения се предава разказът на овчаря дядо Стойне. Този ден по обед той се случил със стадото си високо над река Струма в Кресненския разлом, когато изведнъж видял под себе си как земята се разцепила и реката спряла дотам. Водата започнала да потъва в недрата на каньона. Околните ридове се свлекли за секунди. Дядото се спасил, защото се случил най-високо и прибирайки се към селото, видял, че всичко наоколо е в руини. Няколко дни река Струма потъвала в огромна водна пещера. После си проправила сама съвсем ново корито.
Румен Жерев
