И стински храм на обречените бе открит в Месопотамия и датировката му е от преди 6000 години.
Най-впечатляващата част е жертвеният камък и канал, отвеждащ кръвта от него. На мястото са открити и множество кости от хора и животни, които явно са били пренасяни в жертва при кървавите ритуали. Най-вероятно този камък е бил олтарът, където са принасяни жертвите в чест на даден Бог, защото по него има следи от брадви и ножове.
Ритуали
Във филма за Индиана Джоунс, където той попада в Индия в подземен храм на обречените, се изпълняваха ритуали, при които главният жрец използваше само ръката си, за да извади сърцето на жертвата. В сега намерения 6000-годишен храм са ползвани режещи инструменти, с които са извършвани зловещите ритуали за източване на кръвта и умъртвяване. Но все още не става ясно кое как е използвано и точно какви ритуали са се извършвали.
Затова пък учените са категорични, че въпросният канал е за отвеждане на жертвената кръв.
За разлика от приключенията на Индиана Джоунс тук няма подземна лава, а този 6-хилядолетен храмов комплекс е бил на хълм и ограден със стена.
Ефрат
Мястото, където е открит сега храмът на обречените, е в Месопотомия, по поречието на Горен Ефрат, в момента попада в Източна Турция. Храмът е открит при разкопки край местното село Тадъм, разположено в турската провинция (вилает) Елязъг. Обектът е датиран като функциониращ в късния халколит (каменно-медната епоха) и ранната бронзова епоха. Храмът разкрива един от най-ранните известни примери за ритуална архитектура в басейна на Горен Ефрат, твърдят от „Аркеонюз“.
Проектът за разкопки, проведен под координацията на Министерството на културата и туризма и ръководен от Дирекцията на музея в Елазиг, е фокусиран върху крепостта и могилата Тадъм (Тадъм Хоюгю), забележителна археологическа могила с височина приблизително 35 метра и площ от 210 на 160 метра. Смята се, че това място е било важен религиозен и селищен център за древни общности.
„В могилата изследователите разкриха цял храмов комплекс с ритуален канал за кръв, съдържащ човешки и животински останки, заедно с олтар от камък със следи от брадви и ножове. Тези открития показват, че жертвените ритуали – вероятно са включвали както животни, така и хора. На този олтар са били извършвани приношения към божества, отразявайки духовните вярвания на периода“ - обяснява ръководителят на разкопките Ергюн Демир. Екипът археолози разкрил и четири подиума, вероятно използвани за поставяне на оброчни дарове, а също огнище със свещен огън, както и различни церемониални и битови предмети.
Чакъл
„Архитектурата на храма включва основи от чакъл и стени от кирпичени тухли, за да се осигури устойчивост на природни бедствия и външни заплахи. Компактното разположение на сградите е доказателство за ранни форми на градско планиране и общностен живот“ – обяснява Демир.
Сред откритите артефакти са керамика, печати за селскостопански сделки, върхове на стрели, различни инструменти от бита. Но сред най-интересните са фигурки на идоли, изработени от камък, глина и кост.
Що се отнася до датировката, към която се отнася храмът с канал за кръв и околните му обекти, трябва да кажем, че по това време вече във Варна са били извършени погребенията в халколитния некропол, където е открито въпросното най-старо злато на света. Но там поне няма намерени следи за жертвоприношения.
Библия
Затова пък в Библията се говори за човешки жертвоприношения. Най-прочута е историята на Авраам, който десетилетия наред чакал да му се роди дете и най-накрая, когато бил на 100 години, му се ражда син Исаак. 26 години по-късно Бог изпитва вярата на Авраам и му заповядва да принесе в жертва сина си Исаак. Авраам се подчинява и точно в момента, в който е щял да нанесе решителни удар и принесе в жертва сина си, ангел го спира. Така Бог признава, че Авраам е доказал безпрекословната си вярност.
В Библията историята е направена със съответните морални и други послания, но това също доказва как в древни времена човешките жертвоприношения са били факт и често са се използвали по земите на Близкия изток
