Т очно 20 дни преди Бъдни вечер на много места у нас се отбелязва Женската Коледа. Така се нарича денят в чест на св. Варвара (4 декември), коментира пред „Телеграф“ експертът по етнорелигиозни практики Ели Маринова.
По думите й това е един чисто женски ден срещу болестите, тачен от време оно.
Трапеза
„През тази неделна вечер за омилостивяване на болестите, и най-вече на шарката, се нарежда обредна, но постна трапеза. На нея задължително присъстват мед, ошав и зърнени храни.
В някои райони вечерта срещу празника на светицата се устройва и първата кадена вечеря. Най-възрастната жена прекадява трапезата. След това тя вдига хляба
високо и благославя: “Да пораснат посевите високи!“. Свещта от тази вечеря, наречена „варварска”, се запазва и пали при тежко раждане на добитък, при гръмотевична буря или градушка.
Ако се случи подобно природно бедствие, жените изнасят свещта навън и я запалват с вярата, че така ще успеят да спрат стихията“ , описва столичанката.
Рачел
Обяснява още, че в самия ден на света Варвара (понеделник) и в нейна чест домакините приготвят т.нар. къпани питки, намазани с мед или рачел.
Приготвя се и вариво от различни зърна – боб, леща, жито, царевица, в зависимост от региона. Особеното е, че манджата се подслажда с мед, като после
следва задължителното раздаване от нея за предпазване от болестите през зимата като вирусните заболявания.
Ритуал
На някои места в България се е практикувал и един прелюбопитен магически ритуал, който вече е позабравен. Сутринта нечетен брой деца се събирали на поляна, като всяко едно от тях носило дръвца и по няколко шепи боб. Те правели огън, слагали боба в глинено гърне и го варели на чорба. Когато бобът омекнел, дете, което е изтърсак, изваждало с лъжица от чорбата и слагало на коляното на всяко от другарчетата си по три зърна.
Хлапетата е трябвало да ги изядат, като ги вземат с устата си, без да ги пипат с ръце.
Полазник
В Югозападна България (Родопите и Петричко) се правят много събори. В чест на Варвара се гадае каква ще е идващата година по първия гостенин, наречен полазник.
Самодейците от читалища възкресяват и шествието на варвариците. „Така се наричат пременени моми и момичета, които с торбички през рамо обикалят къщите, пеят обредни песни и благославят за здраве и плодородие“ , разкри Ели Маринова декемврийските обичаи за здраве и благоденствие. Тук народната поговорка за дните до сряда гласи: „Варвара вари, Сава пече, а Никола гости посреща“. Това идвало от факта, че от св. Варвара се слага началото на коледно-новогодишния празничен цикъл. След това е денят в чест на Св. Сава (5 декември) и на Св. Никола (6 декември/Никулден).
Любомир Старидолски
