П ървият конфликт между Русия и България е масираната бомбардировка над морската ни столица Варна, нанесена от руския флот преди 107 години – на 14 октомври 1915 година, по време на Първата световна война.
През Втората балканска война от 1913 година България претърпява крах. Цар Фердинанд след дълги колебания търси реванш и България заема страната на Германия в започналата вече Първа световна война. На 1 октомври 1915 година българската войска влиза във войната, като напада Сърбия, и за броени дни си възвръща изконните български Македония и Моравия. Русия е в другия лагер – Антантата - и тя бързо решава да накаже „предателите”. На 7 октомври е издаден императорски указ, в който гневно се констатира: "...България, нашата единоверца, неотдавна освободена от турско иго с братската обич и кръвта на руския народ, открито отиде на страната на неприятелите. Руският народ гледа на българската измяна с болка и с окървавено сърце изважда меч срещу България и поверява съдбата на изменниците на справедливото наказание на Всевишния."
За атаката на Българското черноморско крайбрежие логистична подкрепа оказва лично френският посланик в Петроград Жорж Морис Палеолог, който е потомък на последния византийски император Константин ХI Палеолог. Той настоява в среща с руския император Николай II Русия „немедленно” да бомбардира Варна и Бургас.
Рано сутринта на 14 октомври, когато православните християни празнуват Петковден, ескадра от 17 руски военноплавателни съда навлиза в българските териториални води и наближават Варна. Тя включва 3 крайцера, 3 броненосеца, 6 миноносеца и 5 кораба на Руския черноморски флот. Около 7,30 часа в празничния ден камбанен звън подканва хиляди варненци да се запътят към храмовете, когато в небето над града откъм морето се появяват 2 хидроплана, следва ги още един. Те правят пълна обиколка над града, като хвърлят безразборно бомби. После отлитат обратно към корабите си.
Един от руските кораби, които атакуват Варна
Това е прелюдията към предстоящия артилерийски обстрел. Първите снаряди падат в пристанището и в района на Галата и Евксиноград. После мишени стават централната градска част. Бомбардирането на Варна продължава час и 7 минути. Снарядите сеят смърт и разрушение - деца, млади и възрастни са още в постелите си или закусват. Ужасени се разбягват по улиците и търсят спасение в мазетата на сградите. Бреговата артилерия отговаря със силен, но неефикасен огън - корабите са на повече от 8 морски мили навътре в морето, за да избегнат минните заграждения.
Изведнъж канонадата спира и руската ескадра дава заден ход „на бегом”. Принуждават ги двете немски подводници UB7 и UB8. Когато по телеграфа разбират за започналите бомбардировки, те незабавно се отправят към Варненския залив и атакуват руските кораби с няколко торпедни устройства. Модерните за времето си подводни лодки прогонват ескадрата, като от UB7 с командир мичман I ранг Вилхелм Вернер изстрелват торпедо по един от линейните кораби - „Пантелеймон”, който потъва. Торпилиран е реномираният броненосец "Три Светители", той се накланя на една страна и въпреки отчаяните действия на моряците след час потъва край нос Калиакра. Сериозно повреден е и един миноносец, на който избухва пожар. Въпреки това той успява да се измъкне и да се добере до края на деня в пристанището на Севастопол.
Вечерта на 14 октомври 1915 г. двете немски подводници акостират в пристанище Варна. Когато се показват над водата, хиляди варненци вече ги очакват на кея и ги посрещат с „Ура“. Немският консул във Варна и гражданството дават на екипажите богата вечеря.
На място загиват 9 души цивилно население - петима мъже, едно момче на 12 години и три жени. Ранени са 24 мирни граждани, двама офицери и четирима войници. Те са откарани във военния лазарет. На някои от тях са ампутирани крака и ръце. Материалните загуби също са значителни. Разбита е външната част на вълнолома. Пряко са засегнати сградите на първи полицейски участък, телеграфо-пощенския клон, мюфтийството и кулата на морския фар. Повредена е и сградата на руската параходна агенция. Сринати са повече от 50 магазина, къщи и кантори в града, разположени предимно в престижната Гръцка махала. Общо загубите се оценяват на повече от 2 млн. лв., което надвишава многократно годишния бюджет на община Варна.
„Русия стреля срещу създадената от нея България… Само за това, че последната се стреми единствено към обединението на своята нация” - пише в. „Балкански куриер”. Храм-паметникът „Св. Александър Невски” в София се преименува на „Св. св. Кирил и Методий”. Това става с пълен консенсус от парламента, както и от правителството. Дори отявленият русофил, Патриарха на българската литература Иван Вазов, приветства прекръстването на катедралния храм в столицата. Официозът в. "Народни права" публикува съобщението: "След бомбардирането на Варна от руската флота, без никакъв повод от българска страна, всички политически мостове между Русия и България са разрушени. Русия губи всякакво морално право да се нарича Освободителка на България“.
След контраатаката на немските подводници
На следващата 1916 година руският флот бомбардира Балчик цели 3 пъти – на 7 и 9 септември, после и на 13 декември. Тогава е най-масираната бомбардировка, градчето е почти изпепелено. Датата не е избрана случайно – денят е Св. Андрей Първозвани, патронният празник на руския флот. Поетесата Дора Габе посещава Балчик и потресена пише есето „Мъртвият Балчик”: „Вечер. Нито един фенер. Из улиците няма жива душа. Слаба бледнина от хоризонта показва пътя. Висока порта, а над портата - къща… Ето ни горе, в стаи, които не гледат към морето. Само в тях се пали свещ и само в тях се живее вечер в Балчик. Разправяха ни как неотдавна ги изненадало морето, как са бягали като стадо към гробищата, зад баира - сипели се гранати връз града, сякаш самото море ги изригало. Писък на малки деца, премръзнали ръчици, полумъртви от ужас майки, бащи, безпомощни пред своята разпиляна сред опасности челяд. Когато настане вечер, от черната паст на морето сякаш гледат тайнствени топовни гърла. То ги дебне. То е техният черен враг, техният изневерил приятел - и те се крият от него, боят се него. Още е в кошмарен сън Балчик.”
Румен Жерев
