- Г-жо Василева, достатъчно ефективна ли е политиката на страната ни за борба с трафика на хора в сравнение с европейската практика според вас?
- България има доста добра законодателна рамка за противодействие на трафика на хора, която не само обхваща преследването на извършителите, но и закрилата и интеграцията на жертвите, правната подкрепа и компенсацията им като жертви на престъпление. Предизвикателство за страната остава ефективното и постоянното прилагане на законодателството и политиките за превенция и подкрепа на жертвите. Разбира се, това не е предизвикателство само за България като страна по Конвенцията за борба с трафика на хора на Съвета на Европа. Много българи продължават да стават жертви на трудова и сексуална експлоатация всяка година, а страната се изправи и пред сериозен миграционен натиск през последните години, който освен всичко друго изправи властите пред ново изпитание – да идентифицират жертви в рамките на миграционния поток. Затова е важно да се отбележи, че прилагането на политиките за противодействие на това престъпление се нуждаят от постоянен политически ангажимент.
- Какви мерки са нужни за подобряване ефективността на борбата с този вид престъпления?
- Няколко ключови действия винаги водят до подобряване на ефективното прилагане на закона – непрекъснато повишаване на квалификацията и специализацията на разследващи полицаи, следователи, прокурори, съдии, социални работници и образователни експерти. Това води до повишена чувствителност и широко разпознаване на проблема, от което винаги следва повишен брой на идентифицираните жертви, повече разследвания и внесени в съда дела от прокурорите. Но най-ключови са две неща – наличието на политическа воля за непрекъснати действия и укрепване на най-важната според мен институция в контекста на политиката за борба с трафика на хора в България – Националната комисия за борба с трафика на хора към Министерския съвет.
- Вие лично виждате ли такава политическа воля?
- В момента виждам, че има възстановяване на вниманието върху темата. Преди нямаше достатъчно внимание, за съжаление. Така че съм по-скоро оптимист. Определеният председател на НКБТХ в момента сериозно се е заел с тази тема и помага с каквото е необходимо. А това е важна стъпка - комисията да се стабилизира и да се обърне внимание на наболели проблеми.
- Нужни ли са още промени, свързани с грижата за жертвите на трафик у нас?
- По отношение на грижата за жертвите България има добра политика, 3 държавни приюти за пострадалите в София, Варна и Бургас и една подкрепяща дългосрочна реинтеграционна услуга в Бургас. Това, което липсва обаче, е системна и адекватна финансова подкрепа и обезпечаване на услугите за жертвите през бюджета на националната комисия. Комисията меко казано се задъхва в грижата си за жертвите с минималистичния бюджет, с който разполага за поредна година. Има нужда от ясно политическо решение за финансиране на политиките за борба с трафика на хора като цяло, не само по линия на грижата за жертвите, но и по линия на превенцията на трафика на хора, развиване на капацитета на всички ангажирани институции, включително и на местно ниво, в десетте общини, в които има местни комисии за борба с трафика на хора.
- Казахте минималистичен бюджет. Каква е издръжката на жертвите към днешна дата и в какъв размер следва да бъде, за да бъде по- адекватна грижата за потърпевшите?
- Ако не ме лъже паметта, беше приблизително 60 000-70 000 лева на година за приют. А различните приюти имат различен капацитет. Бюджетът на комисията като цяло е много малък. Цитирам по памет - не беше нещо повече от 400 000 лева на година, но за всичко. Това означава - за превенция, за заплати на служителите, за издръжка на приютите, за дейността на десетте местни комисии за борба с трафика на хора. Това е крайно недостатъчно. Когато аз станах секретар на комисията през 2007 г., бюджетът беше същият. Тоест 15 години няма промяна. Не можем да очакваме разходите при развита институционална рамка да се покриват от бюджета, който комисията е имала, когато не е имало нито един приют и нито една местна комисия за борба с трафика на хора. През годините бюджетът се вдигна, но сега се е върнал на изконните си нива. Бюджетът трябва да е минимум двоен на този в момента. Много е важно НКБТХ да има достатъчно средства за следващата календарна година.
- Трябват ли по-сериозни наказания за извършителите на този вид престъпления?
- Наказанията за извършителите са достатъчно сериозни, ако се прилагат на практика. Това, което от години буди тревога, е високият брой на условните присъди. От гледна точка на правораздавателната система това са присъди, но от морална гледна точка и на практика те не удовлетворяват пострадалите, не им дават така важното усещане за справедливост. Жертвите не се чувстват овъзмездени, когато трафикантът им получава условна присъда, защото той на практика е свободен, в повечето случаи продължава да прави това, което е правил и преди, просто внимава много повече да не го хванат. Допълнително има нужда от нормативни промени, които да осигурят и улеснят получаването на компенсации от жертвите, правна помощ и правно представителство, както и подобряване на механизмите за събиране и анализ на данните, свързани с престъплението трафик на хора.
- За какви точно нормативни промени става въпрос?
- Има закон за подпомагане и финансова компенсация на пострадали от престъпления. Тук влизат и жертвите на трафик. Проблемът на този закон е, че той работи за почти всички жертви на престъпления, но не и за жертвите на трафик. Причината е, че механизмът, по който тази компенсация се дава от държавата, изисква жертвата да покаже направени разходи във връзка с извършеното срещу нея престъпление. Например - в резултат на експлоатация на жертвата й се наложило да влезе в болница, претърпяла е оперативни намеси, изследвания и т.н. Това нещо, да речем, е струвало 5000 лева. За тези пари пострадалият трябва да е получил документ, че ги е платил и тази фактура трябва да се предостави на съвета по компенсации и на базата на този направен разход съветът обсъжда да му се възстанови ли този разход. Проблемът тук е, че няма жертва на трафик, която е извадена от ситуация на трафик, да има каквито и да било средства сама да плаща за каквото и да било, да събира фактури и да има съзнателността, че трябва да събира касови бележки и пр. И след това надлежно да ги входира с молба за възстановяването им по закона за подпомагане и компенсации. Истината е, че жертвите на трафик ги изваждаме от ситуацията на трафик само с ризите на гърба им и всъщност всичко, от което те имат нужда, се покрива или от държавата през държавните приюти, или от НПО-та. Идеята е, както в други страни, да има компенсация за морални щети от трафиканта, защото жертвите трудно могат да докажат реалните щети през документи за направен разход. Има идея да се създаде фонд, в който са събрани конфискуваните средства и имущество от осъдени трафиканти. Той трябва да е с лесна процедура за отдаване на средства като компенсация на жертвите. Така средствата, които един трафикант е генерирал, експлоатирайки жертвата, да се връщат при нея. Има много средства, които са иззети. Въпросът е обаче, че до момента няма механизъм, който да насочва тези средства именно към жертвите.
- Знаете ли колко са осъдените за трафик на хора у нас през последните няколко години? Каква е тенденцията?
- По данни на Върховната касационна прокуратура броят на новообразуваните досъдебни производства по случаи на трафик на хора са 85 през 2015 г., 104 през 2016 г., 86 през 2017 г., 60 през 2018 г. и 87 през 2019 г. Прокуратурата е повдигнала обвинения в 51 случая за трафик на хора през 2015 г. (включващи 99 обвиняеми), 45 през 2016 г. (с участието на 80 обвиняеми), 65 през 2017 г. (с участието на 88 обвиняеми), 53 през 2018 г. (с участието на 68 обвиняеми) и 41 през 2019 г. (с участието на 73 обвиняеми). Броят на осъдените лица с ефективни присъди са били 49 през 2015 г., 36 през 2016 г., 62 през 2017 г., 58 през 2018 г., 61 през 2019 г., като през 2020 г. осъдените са само 47, от които 25 са с условни присъди. През 2021 г. броят на влезлите в сила присъди на трафиканти спадат на 27, като тревожно висок е процентът на условните присъди. За сравнение – броят на пострадалите не се е променил – за 2021 г. общо 468 души са формално идентифицирани от прокуратурата като жертви на трафик; през 2020 г. са общо 458 лица. 397 са жени, а от тях 28 са деца. 61 мъже, от които три деца. Следващата година 101 мъже - 3 деца.
- Знаете ли каква е годишната печалба от трафик за престъпниците на европейско равнище?
- Трафикът на хора се счита за едно от най-сериозните криминални престъпления с трансграничен характер. По данни на ЕВРОПОЛ и ФРОНТЕКС той е една от най-доходоносните дейности на организираната престъпност след трафика на наркотици и оръжия, с общо 150 милиарда щатски долара годишна печалба по данни на Международната организация на труда (МОТ). От тях 99 милиарда долара се генерират от сексуална експлоатация, а останалите 51 милиарда долара са резултат от трудова експлоатация в различни икономически сектори. Според МОТ към 2016 г. над 40,3 млн. души са експлоатирани в целия свят. Важно е да отбележим обаче, че бързото развитие на дигиталните технологии и интернет даде ново измерение както на реализирането на престъплението трафик на хора, така и на борбата с него. Интернет предложи на трафикантите безпрецедентни възможности, от които те бързо се възползваха. През последните 10 години мрежата демонстрира потенциала си да бъде използвана активно и от извършителите на престъплението трафик на хора, които имат в ръцете си едно от най-ефективните, неограничени и в голяма степен анонимни средства за набиране и експлоатиране на жертвите. Тази тревожна тенденция стана причина Експертната група за борба с трафика на хора (ГРЕТА) към Съвета на Европа да публикува доклад, който изследва оперативните и правни предизвикателства, пред които са изправени държавите страни по конвенцията, включително и неправителствените организации – при откриването, разследването и наказателното преследване на трафика на хора, осъществен онлайн, и улеснения от дигиталните технологии, както и идентифицирането на жертвите и повишаването на осведомеността.
Това е тя:
Завършила е политически науки и международни отношения
9 години е била генерален секретар на Националната комисия за борба с трафика на хора (НКБТХ) към Министерския съвет
От 2019 г. е член на Експертната група за борба с трафика на хора (GRETA), мониторинговия механизъм за наблюдение на Конвенцията на Съвета за борба с трафика на хора
От 2 години е първи вицепрезидент на GRETA
Тереза Тренева
