- Г-н Колев, в патова ситуация ли сме, след като явно политическите партии не могат да постигнат консенсус за съставяне на кабинет?
- Да, до голяма степен сме точно в патова ситуация. Без всякакво съмнение „Продължаваме промяната - Демократична България“ (ПП-ДБ) са заели ясна позиция и не искат по никакъв начин да участват в някаква колаборация за съставяне на кабинет с ГЕРБ-СДС. При това положение шансовете оттук насетне изглеждат минимални. Кирил Петков и Асен Василев се опитват да тласкат Бойко Борисов към съставяне на правителство с ДПС и БСП и по този начин искат да го поставят в доста атакуема позиция. Такъв вариант не е изгоден за ГЕРБ. Оттук следва простичкото решение на партията да предложи кабинет на малцинството, което обаче има малки шансове. В същото положение, разбира се, ще бъдат и „Продължаваме промяната-Демократична България“, когато мандатът стигне до тях. Така че нещата изглеждат наистина патови.
- Тоест какъвто и ход да предприемат двете големи коалиции, те ще са погрешни и няма шанс за съставяне на редовно правителство?
- Офертата, която беше отправена от „Продължаваме промяната-Демократична България“ едва ли не първите да подкрепят вторите, определено е доста неприлично предложение. Такова нещо по света няма и ако се случи, то ще е ясен знак, че този кабинет не е кован в България. Това противоречи на всякаква демократична логика. Идеята, че ГЕРБ ще подкрепи дяснопартийно правителство на „Продължаваме промяната“ изглежда безумна. Съответно позицията от другата страна също беше категорична, че няма да го направят. При това положение ходовете не са много.
- Всъщност как тълкувате тази промяна в тона между двете големи коалиции, след като в началото видяхме друга заявка, разговори? Какво се случи изведнъж?
- Нищо не се е случило изведнъж. Без всякакво съмнение резултатите от изборите ясно показаха какво може и какво не може да се направи. Оттук насетне обаче остава въпросът кой ще носи отговорността за това, че не се съставя правителство. Съответно Бойко Борисов направи необходимите ходове, за да покаже диалогичност и конструктивност. Той поиска да играе заедно с „Продължаваме промяната-Демократична България“ и от негова гледна точка това е правилната позиция, но за тях не е - това би ги унищожило. Все пак изначално идеята на ПП е да отстрани ГЕРБ и влизането в каквато и да е форма на взаимодействие с тях е равносилно на смъртна присъда. И двете коалиции се опитаха да изиграят ходовете си и да покажат, че са диалогични, но избягваха основния въпрос за сформиране на кабинет. Така че нищо не се е случило изведнъж, това беше един танц „Не сме виновни ние“, като основният участник в него беше ПП-ДБ, които бяха поставени в положение да отговарят защо няма да съставят правителство с ГЕРБ.
- Доколко може да мине един експертен кабинет? Доста се дебатира по този въпрос или по-скоро това е бягство от политическа отговорност?
- Не бих казал, това е форма на компромис. Но той съвсем естествено има две страни. Само че за мен е разумен изход от ситуацията. Но единствената причина, за да не се случи, е предимно страхът на „Продължаваме промяната-Демократична България“, че избирателите им няма да приемат това и колкото такъв кабинет да е експертен, те ще бъдат обвинени, че влизат в коалиция с ГЕРБ. И са прави от своя гледна точка. В крайна сметка това правителство трябва да бъде подкрепено от някой. Така че това е възможният ход и възможно най-безболезнен, но се съмнявам, че ще бъде реализиран. Обикновено, когато има една или друга разумна алтернатива, винаги се избира трето.
- Непрекъснато се говори колко е пагубно за „Продължаваме промяната“ една коалиция с ГЕРБ. Това не важи ли и обратното - за ГЕРБ? Много техни избиратели също не приемат такова обединение. Няма ли да им навреди на едни следващи избори?
- Не. ГЕРБ определено не е такава партия, тъй като в крайна сметка в основата на идеологията на „Продължаваме промяната“ е да отстранят ГЕРБ. Така че при партията на Борисов няма подобна формула. В крайна сметка дори да бъдат ударени до някаква степен от избирателите, ако влязат в съюз с ПП, те няма да понесат големи щети. Наистина ударите ще бъдат много по-сериозни върху коалицията ПП-ДБ, отколкото върху ГЕРБ.
- Виждате ли изобщо балансьор в това Народно събрание, който може да помогне за съставянето на кабинет?
- Не бих казал. В случая така наречените балансьори като че ли всячески се мъчат да дебалансират обстановката. „Възраждане“ определено заявява, че няма да приемат друг кабинет, освен свой. Донякъде ДПС и БСП се опитват да играят на партии на здравия разум, но в случая имат твърде много наслоения зад себе си и трудно могат да са в такава роля.
- Между другото Мустафа Карадайъ заяви, че ДПС трябва да участва в новото правителство, не само да го подкрепя. Как ви се струва тази заявка?
- Всъщност в това няма нищо неочаквано, защото са четвърта политическа сила и демократичната процедура показва това. Друг е въпросът за чисто имиджовите последици от етикета, който им е поставен, че са много добри консуматори на власт. Това, разбира се, ги прави малко или много нежелани партньори в една управленска коалиция.
- А къде виждате ролята на БСП?
- В случая бих казал, че БСП играе горе-долу както ДПС. Те държат да има коалиционно споразумение и да участват във властта, не само да дадат подкрепа. В общи линии това е играта на Корнелия Нинова, защото след ударите, които понесе партията на няколко последователни вота, тя е в много тежко състояние. Така Нинова се надява чрез потенциално участие във властта да укрепи положението си. Но в случая не виждам особени шансове в тази посока.
- Тогава остава най-важният въпрос - скорошни избори ли са най-вероятният сценарий?
- Доскоро мислех, че най-вероятният сценарий е съставянето на някакво правителство, както и да бъде наречено то - на национално спасение или др., с някакъв ограничен срок на действие и някакви конкретни задачи. Нещо като служебен кабинет, но назначен от парламента, а не от президента. Но като че ли в парламента няма достатъчно ресурс - и интелектуален, и политически. Затова по-скоро смятам, че няма голяма възможност да се състави правителство. Разбира се, винаги има шанс, но те са около 20%.
- Тоест отиваме на избори през лятото ли?
- Зависи колко бързо ще се извърти парламентарната рулетка с връчването на мандатите за съставяне на правителство. Нормално е да очакваме да се проведат някъде в края на юли.
- Това означава ли, че отхвърляте хипотезата изборите да се изтеглят есента и да са с местния вот?
- Трудно е да се отхвърли, всички варианти са възможни. Но това ще е голямо предизвикателство за ЦИК, тъй като местните избори и без това са сложни. Така че не ми се мисли, ако с тях има и парламентарни, и то е възможно да има и референдум на „Възраждане“ за еврото. Ще стане голямо объркване, но не изключвам и вот 3 в 1.
- Гледат ли партиите вече предимно към местните избори?
- Да, определено гледат натам, но въпросът е какво виждат.
- Какво печелят и какво губят от сегашната ситуация, що се отнася точно до местния вот?
- В случая определено „Продължаваме промяната-Демократична България“ играят по-скоро за местни избори, отколкото за парламентарни. Те не могат да не си дават сметка, че ако се отиде на нов вот, ще загубят част от гласоподавателите си. Между другото смятам, че активността ще падне още повече. Така че са решили да жертват парламентарните избори в това да завоюват знакови градове като София, Пловдив и по този начин да успеят да запазят положението си на национално ниво. Що се отнася до ГЕРБ, те си играят своята игра на излизане от изолация и демонстрация, че са конструктивна сила. Това обаче също ще им даде позиции в местните избори. Така че и двете основни политически формации хвърлят поглед към местния вот, но от различна гледна точка. Едните чрез добро представяне на парламентарни избори, а други - макар и през загуба, но запазване на някакви региони.
- Има ли тогава излизане от тази спирала, в която се намираме? Едни нови избори едва ли ще доведат до кой знае какви нови резултати?
- Все повече и повече ситуацията започва да напомня на онзи прочут виц: „На първия ден ние атакувахме и превзехме гората, на втория ден обаче те контраатакуваха и се върнахме. На третия отново атакувахме гората, на четвъртия дойде горският и ни изгони всички“. Като че ли тези игри се играят без горския - тоест избирателя. А той става все по-омерзен от всички тези игри и поради тази причина съвсем не изключвам радикализация в обществото. Това включва търсенето на други форми на управление, на политическа изява, за която трябва да си дават сметка и основните участници.
- Или може би отново се търси нов месия?
- Разбира се, и това също, но хората започват да се уморяват от месиите. Първо се появи Симеон Сакскобургготски и беше успешен месия, но се оттегли. След това дойде Бойко Борисов, Слави Трифонов, накрая и „Продължаваме промяната“ - взеха властта и накрая я изпуснаха. Като че ли месиите започнаха да се изтъркват.
Това е той:
Кольо Колев е роден през 1956 г.
Завършил е психология и социология в Софийския университет
Работил в Националния център за изучаване на общественото мнение През 1994 г. учредява частната агенция за социологически проучвания "Медиана", чийто директор е до днес
Яна Йорданова
