- Г-н Попдончев, какви са основните притеснения в бюджета?
- Това, което най-много ни тревожи, е повишаването с 2 процентни пункта на вноската за фонд пенсии и повишаването на данък дивидент от гледна точка на данъчно-осигурителната тежест. Към това трябва да добавим и връщащите се разпоредби за задължително ползване на одобрен от НАП софтуер за управление на продажбите в търговските обекти (СУПТО). Преди няколко години след продължителен диалог с Националната агенция за приходите в крайна сметка СУПТО отпадна като задължение за бизнеса и може да се ползва по желание.
- Бихте ли обяснили за какво е необходим този софтуер?
- Търговците имат право на избор, когато приемат плащания в търговските си обекти в брой или с карта, да отчитат продажбите си с касов апарат и без да ползват никакъв софтуер, който да е свързан със склад, с продажбите и т.н. или могат да изберат да ползват софтуер, който управлява продажбите, когато имат много на брой артикули. Например във всеки търговски обект, в който видите баркод четец, той обикновено е свързан със софтуер, който извежда съответната стока от склада, отчита, че намалява наличността на даден продукт при продажбата и т.н. Във всички големи търговски вериги го има и в повечето по-малки магазини ползват такъв софтуер.
- Това задължение към търговците ще се отрази ли по някакъв начин на крайните потребители?
- Може да ги засегне, защото необходимостта от пренаписване на софтуера, за да бъде одобрен от НАП, е доста скъпо удоволствие и може да доведе до повишаване на цените, а оттам да се пренесе в увеличение на крайните цени на стоките и услугите. Потребителите пряко не са засегнати, но на търговците ще струва скъпо. По-големият проблем е, че изискванията на НАП поставят под въпрос технологичната независимост – ще изискват цялостно пренастройване на системи, които струват милиони левове. Това не само би довело до значителни допълнителни разходи, но и до риск от оперативни сривове в период, когато целият сектор ще бъде натоварен с адаптацията към еврото. Използваните от много от големите търговци софтуери са разработени от чуждестранни юридически лица, които нямат оторизиран представител на територията на страната и няма как да заявят продукта си за одобрение в НАП.
- Какви други проблеми сте набелязали като работодатели в бюджета?
- Разширяването на списъка на стоките с висок фискален риск и необходимостта за задължително проследяване на транспорта на такива стоки през джипиес или друга система за проследяване, което според нас е напълно излишно. Това води до много повече разходи за бизнеса, а може да се постигне със системата на ТОЛ камерите. Не е нужно да се слагат в камионите каквито и да е устройства. Освен това няма как да се задължат чуждестранните превозвачи да си сложат каквото и да е устройство в камиона. Това води до редица проблеми като претоварване на стоки по границата или ползване само на български спедиторски компании. Всичко това ще доведе до оскъпяване на транспорта и съответно – на крайната цена на стоките.
- Как ще се отрази вдигането на данък дивидент?
- Данък дивидент засяга основно акционерите, които са физически лица. Дивидентът е разпределена печалба като възнаграждение на собствениците в едно предприятие за това, че инвестират в това предприятие. Данък дивидент в България заплащат само юридическите лица, които не извършват стопанска дейност, и физическите лица. Юридическите лица не заплащат данък дивидент, ако извършват стопанска дейност. Проблемът на първо място е в публичните дружества, тъй като там има множество малки акционери. Публичните дружества у нас са тези, чиито акции се търгуват на БФБ. Досега акционерите са облагани с 5% данък, когато им се изплаща дивидент, а сега данъкът скача двойно. Така се демотивират физическите лица да инвестират спестяванията си на Българския фондов пазар. На следващо място проблем е това, че има спогодби за избягване на двойното данъчно облагане. Освен Закона за корпоративното подоходно облагане, с който се определя размерът на данъка върху дивиденти и ликвидационни дялове, България има сключени спогодби с много държави в Европа, Северна Америка, Азия, Африка за избягване на двойно данъчно облагане, където се казва, че ако едно лице е местен гражданин на друга държава, той няма да плаща по-висок данък от 5% върху доходите си от дивиденти. Тези спогодби са част от международното право и се прилагат приоритетно над българското законодателство.
- Ще бъдат ли нарушени тези спогодби?
- Ако данъкът у нас се вдигне двойно, то би следвало, че българските инвеститори и граждани ще са в по-неблагоприятно положение от чуждестранните физически лица, защото за българските данъкът ще е 10%, а за чуждестранните – 5%. Това нарушава конституцията, защото всички са равни пред закона, без оглед на националност при извършване на една и съща стопанска активност. Тоест, ако две лица имат различна националност и извършват една и съща стопанска активност, би следвало да плащат един и същи данък, в противен случай ще е налице дискриминация по национална принадлежност, което е недопустимо. Така тук имаме и конституционен проблем, но по-големият проблем е в непредвидимостта и по отношение на осигуровките, и на данък дивидент. Когато правителството месеци наред повтаря, че няма да има промени в данъчно-осигурителния модел и няма да има увеличаване на данъчно-осигурителната тежест, и месец преди началото на новата данъчна година предложи такива промени, говори за огромна непредвидимост. Това води до влошаване на условията за правене на бизнес и отлив на инвестиции. Рисковете, които един инвеститор поема, стават много повече от тези, които е калкулирал досега. И в случая става въпрос за политически риск, защото икономическата среда не налага повишаване на такива данъци.
- Как ще се отрази вдигането на осигурителната вноска, бихте ли посочили примери?
- Ако вземем минималната заплата за пример, която ще е 1213 лева от Нова година, но ако сега работникът взима такава брутна заплата, той ще получи нетна заплата 941,26 лв., а разходите на работодателя за осигуровки ще бъдат 229,49 лв. Ако се вдигне осигурителната вноска за фонд „Пенсии“ през 2026 година, това означава, че при заплата 1213 лева нетната заплата на служителя ще е 931,65 лв. Или с 9,61 лв. по-малко, а работодателят ще плати допълнителни разходи за осигуровки с 13,58 лв. повече. Грубо казано, това прави общо над 23 лева загуба за предприятието и служителя месечно. При по-високите възнаграждения загубата ще е много по-голяма. Ако вземем максималния осигурителен доход, който сега е 4130 лв., а се предлага да стане 4600 лв. Между другото това е една от проблемните точки в бюджета, които пропуснах да спомена – за нас остава неясно защо се вдига на 4600 лева. В средносрочната бюджетна прогноза, която беше приета в края на март тази година, беше записано, че максималният осигурителен доход ще се увеличава в следващите 3 години с 300 лева годишно, което означава, че се очакваше максималният осигурителен доход за 2026 г. да бъде 4430 лв., а не 4600 лв. Ако се върнем на осигуровките, да вземем брутна заплата от 4600 лв. Сега служителят взима нето 3627,80 лв. При повишението, ако работодателят не компенсира увеличението на осигуровката, ще взима 3533,08 лв. или по-малко с 94,72 лв. месечно. В същото време разходите за осигуровки за работодателя се увеличават с допълнителни 140,44 лв./месечно.
- Какво ще се случи следващата година, ако тези предложения бъдат приети и влязат в сила?
- В момента никой нищо не може да планира, тъй като бюджетите на предприятията са готвени при едни параметри, а сега предстои да бъдат променени от Народното събрание. Надяваме се тази седмица в Комисията по бюджет и финанси да бъдат разгледани нашите предложения и да се прояви разум, но засега не виждаме подобни индикации. В частния сектор възнагражденията се вдигат средно между 9 и 11% годишно. Най-вероятно част това увеличение ще бъде изядено от повишените разходи за осигуровки. Така, ако някой е очаквал да му се вдигне заплатата нетно с 10%, тя вероятно ще се вдигне със 7,5-8%. Другото, което очакваме, е повишението на възнагражденията да не се случи в началото на годината, а да се забави. Например да бъдат вдигнати от 1 април или от 1 юли, за да могат да се компенсират по-високите разходи. Но това важи само за тези предприятия, които имат достатъчно финансов ресурс. Много предприятия няма да имат възможност да повишат заплатите на персонала си или ще минат в сивия сектор.
- Има ли спад на производството у нас и в кои сектори, както и причините за това?
- Малко са отраслите в икономиката, които се развиват добре. По-скоро се опитват да достигнат нивата от преди ковид пандемията, войната в Украйна и енергийната криза. Подобни мерки, каквито са заложени в бюджета, със сигурност не благоприятстват растежа. В индустриалното производство спадовете са най-големи и това се дължи основно на проблемите в Западна Европа и най-вече в Германия, тъй като голяма част от нашето индустриално производство е съобразено с немския бизнес, а и не само. Така че там спадът на производителността е най-драстичен, и то – вече трета година. Това, което наблюдаваме, е, че най-много растат възнагражденията в публичния сектор, но не във всички сфери. Това води до допълнителен натиск върху частния бизнес, защото кадрите бягат в администрацията заради по-високи заплати, защото ръстът и размерът на средната работна заплата в публичния сектор изпреварват тези в частния.
- Има ли отлив на инвестиции?
- Няколко предприятия затвориха у нас. Едното беше в Плевен, а тази седмица разбрахме, че затваря голямо шивашко предприятие в Русе. Предстои и една компания за велосипеди да спре да работи. Големи инвеститори започват да изнасят бизнеса си от България или директно да фалират. Не може да се каже, че това изцяло се дължи на политиката и на промените, които се правят сега, но това са сигнали, които не можем да пренебрегваме.
- Ще участвате ли в протестите срещу проекта на бюджета?
- Към момента Българската стопанска камара няма решение за участие в протестите. БСК не може и няма да участва в протести, организирани от политически формации. Следим внимателно предложенията между първо и второ четене и гласуванията в комисии.
- Имате ли информация за това какъв е напредъкът на Закона за търговските вериги?
- Доколкото знам, проектът е върнат в министерството на земеделието и се надяваме да не бъде внесен такъв законопроект в Народното събрание. Това е пореден опит за ограничаване на свободната търговия, и то – по един много груб начин. Налагане на тавани на надценките на хранителни стоки категорично ще доведе до изчезване на някои стоки от рафтовете. Освен това ще се влоши конкуренцията и не е ясно дали няма да бъдем санкционирани от Европейската комисия за подобни практики.
Това е той:
- Роден е на 28.4.1980 г.
- Магистър е по счетоводство и контрол в УНСС-София
- От 2003 г. ръководи и координира финансово-счетоводната дейност на БСК
- Участва в работата на Националния съвет за тристранно сътрудничество (НСТС)
- Владее английски език
- Семеен, с едно дете
Елена Иванова
