0

С офия е рекордьор по осъдени крадци и грабители. В същото време Перник, който се води топдестинация на апашите и там се намират най-много нелегaлни морги за крадени коли, е на опашката с едва 64 души, получили присъди за престъпления срещу собствеността. Това показа проверка на „Телеграф“ в съдилищата в страната. 

Националният статистически институт също отчете, че столицата е номер 1 по осъдени престъпници за престъпления срещу собствеността и те са 455. 

Според данните общо за миналата година в страната са осъдени малко над 23 000 души. От тях 21 167 са мъже и само 1870 са жени. 

Традиционно 

Традиционно най-много присъди са отнесли софиянци. Тук осъдени са 1933 души, следвани от пловдивчани с 1917 осъдени, старозагорци - 1479 осъдени и варненци с 1420 признати за виновни. Според изследването на НСИ за престъпленията, завършили с осъждане по области София, Стара Загора, Варна, Пловдив и Бургас си делят челните позиции по дела и осъдени крадци, грабители, измамници и всички, посягащи върху собствеността на гражданите. За столицата те са 455 присъди. В Стара Загора присъдите за престъпление срещу собствеността са 403. Следват Варна, Пловдив, Сливен и Бургас. Най- много, получили присъди за посегателство над личността, каквото е убийството, телесната повреда, блудството, изнасилването, отвличане и принуда и пр. са Пловдив, София, Бургас и Плевен. Истински оазис на спокойствието откъм присъди са градовете Габрово и Смолян, където присъдите за посегателство над личността са под 20 за миналата година, твърди НСИ.

Тенденция 

През 2023 г. са регистрирани 83 443 престъпления, от които 87% против личността и собствеността на гражданите и 13% – икономически. Спрямо 2022 г. се отчита намаление с 4,1%, пише в годишния доклад на МВР за 2023 г. Най-много криминални деяния са регистрирани в София-град, следван от областите Варна, Пловдив, Бургас и Стара Загора. Най-малко престъпления са регистрирани в областите Смолян, Кърджали, Силистра, Разград и Търговище. 

Според доклада на МВР в повечето области има намаление на престъпленията в сравнение с 2022 г., като то е най-значително във Враца, Шумен, Варна, Плевен, Велико Търново и Благоевград. Основната част от заловените извършители на закононарушения са на възраст над 40 г. и между 18 и 30 г. В сравнение с 2022 г. се отчита 3,8% намаление на разкритите извършители на престъпления, като най-голямо е то при малолетните и при непълнолетните. Основна част от кражбите са извършени чрез взлом. При детската престъпност също най-много са кражбите.

85% скок на домашното насилие 

По отношения на престъпленията, извършени в условията на домашно насилие, има увеличение от 84,9% в сравнение с 2022 г. Регистрирани са 3 умишлени убийства в условията на домашно насилие и 3 пъти повече нанесени телесни повреди. Случаите на неизпълнение на заповед за защита от домашно насилие са 468, спрямо 404 за 2022 г. 

Войната в Украйна вдигна хакерските атаки 

Конфликтът между Украйна и Русия породи риск от хакерски атаки, разпространение на фалшиви новини и онлайн подстрекаване към протестни действия срещу евроатлантически ориентираната политика на страната ни, пише в годишния доклад на МВР за 2023 г. В същото време НСИ е регистрирало само две присъди в цялата страна за компютърни престъпления, и то условни. При киберпрестъпността има ръст на атаките и измамите, извършвани спрямо държавни институции, фирми и частни лица, свързани с използването на спам или т.нар. фишинг атаки, кибератаки от типа „отказ от услуга“, нерегламентиран достъп и хакерски атаки посредством използването на „бот-нет” мрежа, присвояването на акаунти в социалните мрежи, използването на т.нар. вирус ransomware и др. 

Без присъди за черно тото 

Нито една присъда за престъпление против спорта или по-известното черно тото не е регистрирано в държавата за изминалата 2023г., сочи статистиката на НСИ. За такова престъпление законът предвижда до 6 години затвор, а при по-тежки случаи - до 8 г. Лишаване от свобода. Няма присъди и за издаване на държавна тайна, както и за военни престъпления и такива против човечеството, отчита НСИ. 

По темата работиха: Мария Кадийска, Тереза Тренева