0

Р азговорите между двете големи коалиции ГЕРБ-СДС и „Продължаваме промяната-Демократична България“ (ПП-ДБ) са добър знак, че може да се намери решение за съставяне на правителство. Това коментираха пред „Телеграф“ изборни експерти.

Според тях са възможни взаимни отстъпки, защото партиите вече осъзнават, че едни нови избори ще доведат до сходен резултат. Като причина за това посочват спадащ интерес и доверие от страна на гласоподавателите. 

„Аз съм от хората, които се надяват да се стигне до компромис, защото е самоубийствено да има нов вот. И като че ли сега има много по-голям обществен натиск за съставяне на правителство. Добър знак е, че партиите си говорят. Хареса ми това, което заяви Христо Иванов, че в крайна сметка демокрацията е разговор между несъгласни. Така или иначе всеки влиза в парламента със собствената си представа за това как да се управлява, още повече че представлява различна обществена група. Но все пак парламентът е начин нещата да се решават чрез разговор и ако партиите не си говорят, защо са там?“, попита социологът Мира Радева.

Според нея е видно, че президентът Румен Радев притиска политическите сили да намерят бързо решение и всъщност протакането на въпроса за избор на председател на парламента им дава възможност да си дадат повече време.

Компромис

„Могат да тупат топката и ако нещата се разглеждат по този начин, значи има надежда. От друга страна, изглежда доста абсурдно, че искат да говорят за законодателна промяна, при положение че изобщо не е ясно този парламент ще го бъде ли. Много ми се иска да вярвам, че ще се намери някакво решение, защото и публичният натиск върху политиците е изключително силен“, каза още Радева.

Тя добави, че ГЕРБ търсят все повече компромис, тъй като са лансирали различни идеи за кабинет и явно не желаят нов вот.

Според Радева най-голямото умение в политиката е да се научиш да оцеляваш, а ГЕРБ са показали това през последните години.

Щети

„Този път ми се струва и че „Продължаваме промяната“ осъзнава, че губи подкрепа и е наясно, че ако се противопостави на този публичен натиск, е твърде вероятно да претърпи още по-големи щети на следващия вот. Поведението на съпредседателите говори за това, няма го онова самочувствие, на което бяхме свидетели преди време“, заяви Мира Радева.

Според политолога и преподавател в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ доц. Стойчо Стойчев преговорите между ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ показват, че е напълно възможно да има някакъв обрат и да се търси вариант за съвместно управление.

„Иначе какъв е смисълът да се търси работещ парламент при условие, че ще се ходи отново на предсрочен вот. Ясно е, че има различия що се отнася до избора на председател на Народното събрание и идеята за ротация може изобщо да не се приеме от ГЕРБ, но е важно, че двете формации си говорят. Вече сме свидетели на нормална комуникация“, коментира доц. Стойчев. Той допълни, че най-вероятно симпатизантите на ПП не одобряват това и са против всяка колаборация с ГЕРБ, както и че разговорите могат да не доведат до нищо, но все пак са добър знак.

Инициатива

„И  трябва да е ясно, че всъщност са по инициатива на „Продължаваме промяната“, защото преди отказваха диалог, а и ГЕРБ по принцип са отворени за разговори. Така че според мен целта не е да има нови избори през юли. Реално погледнато, ако ПП гледат чисто партийния си интерес, нямаше изобщо да се срещат с Бойко Борисов, защото не им е изгодно. Особено за местния вот“, обясни Стойчев.

Социологът Васил Тончев заяви от своя страна, че партиите рискуват да си навлекат гнева на избирателите, ако отново не съставят кабинет.

„Ако ГЕРБ не успеят да се разберат с „Продължаваме промяната“, нека разговарят с другите партии, без „Възраждане“, и да се опитат да сформират правителство с тях, иначе не знам как ще отидат на други избори“, коментира той.

Работни групи на двете големи коалиции разговаряха в парламента и в понеделник. Няколко часа те водиха преговори за приоритетите в първата сесия на 49-ото Народно събрание. И двете формации бяха категорични, че разговори за съставяне на правителство не е имало. Обсъждана е само законодателната програма, най-вече относно Плана за възстановяване, Шенген и еврозоната.