С лабата активност сви цената за едно депутатско място в новото 48-о народно събрание, което ще бъде свикано от президента Румен Радев след седмица.
9481 гласа са нужни на един претендент за властта от една от 7-те формации, минали прага от 4%, за да влезе в парламента и да седне на депутатската банка. Това е т.нар. квота Хеър, която се използва в нашата избирателна методика, за да се изчислят мандатите за една партия или коалиция. Тя се изчислява на базата на действителните гласове, които са подадени за формациите с над 100 000 гласа – колкото е бариерата за НС - без обаче да се включва вотът в квадратчето „Не подкрепям никого“.
Поевтиняване
За сравнение на изборите през ноември 2021 г. за едно депутатско място са били необходими 10 094 гласа. С около 680 гласа отгоре са били нужни при парламентарните избори през юли миналата година – общо 10 200. На вота през април 2021 г. числото е близо 11 200. Това на практика означава, че за повече от година и половина цената на място в НС е поевтиняло с близо 1700 гласа.
Най-лесно е да се вкара народен представител от Видин, а най-трудно – от Кърджали. Така една формация, за да се сдобие със свой човек от Видин, е трябвало да убеди поне 6500 местни да гласуват за тях.
Подобно е положението в Сливен и Ловеч. Не така стоят нещата в Кърджали. Там мизата е двойно повече.
Нужни са близо 13 300 гласа. Трудно се излъчва депутат и в два от столичните района – 23 и 24 МИР, съответно с близо 12 000 и с над 10 600 гласа. Малко по-различна е сметката, ако за база се взимат всички действителни гласове за партиите, участвали във вота.
Така обаче лимитът за вход в НС се покачва. За изминалите избори това се равнява на над 10 800 гласа. С близо 3000 повече, или общо 13 532 гласа, са били нужни при вота през април миналата година, което е значително по-голяма разлика.
Превъртане
Сложната система на изчисляване с т.нар най-голям остатък позволява партиите да се сдобият с допълнителни мандати в даден район, където са например чак трета-четвърта или пета сила. Причината – общите мандати се разпределят на национално ниво, а едва след това по области. Така остават места, за които партиите нямат нужните гласове за цял мандат.
Той се дава на онази партия, която има най-голям остатък до цялото число. Това е причината най-много допълнителни места след развъртането да получи „Демократична България“ - общо 7.
Другата партия с такъв късмет се оказва ДПС, която е взела 4.
Най-много пъти излишният мандат е бил прехвърлян в Кърджали - общо 5.
Първоначално петият мандат в областта отива при ГЕРБ, което би вкарало в НС Цвета Караянчева. Заради схемата с остатъците обаче този се превърта през „Продължаваме промяната“ (ПП), БСП, „Възраждане“, за известно време се попада в ръцете на „Демократична България“.
Накрая отива при партията на Стефан Янев „Български възход“, която вкарва от там Георги Захариев. Там те са едва на 7-о място и са спечелили само 654 гласа – значително назад от втория и третия ГЕРБ-СДС и ПП. Останалите 4 места от региона по традиция винаги ги печели ДПС.
Грешките в протоколите – 1169
366 са протоколите с неточности, а грешките в тях са 1169. Това показва анализът на ЦИК за несъответствията след повторното въвеждане на данните от вота на 2 октомври.
Това е сравнително ниско ниво, което се дължи на гласуването с машини и по-лесното отчитане на резултатите от устройствата.
Членовете на секциите не е нужно да смятат нищо на ръка, тъй като машината го прави вместо тях. Грешките обикновено са при секциите, където се гласува с хартиени бюлетини.
Разминаванията са свързани предимно с неправилно отчетени преференции, неотбелязани действителни гласове или неудовлетворени контроли.
На вота през ноември 2021 сгрешените протоколи са били повече – 764, но самите неточности малко над 1626.
Пак машините са причината и за свиването на недействителните бюлетини.
Сега те са 9042, а на предишния парламентарен вот малко над 11 300.
За сравнение на вота през април 2021 те са били над 86 000, но тогава машините в секциите не бяха толкова много.
Тихомира Михайлова
