Т ова е той:

l Роден е през 1956 г. в гр. София
l Електроинженер със специалност “Електрически мрежи и системи”
l Специализирал корпоративно управление в Япония и икономика и управление в УНСС
l Има над 39 години стаж в енергетиката с опит в преноса, разпределението и търговията на електрическата енергия и природния газ
l От 2000 до 2005 г. е зам.изпълнителен директор „Електроразпределение Столично”
l Съучредител и първи председател на АТЕБ (Асоциация на търговците на електрическа енергия в България)
l От 2006 до 2015 г. - експерт към консултативния съвет към Агенцията за енергийна ефективност

Таня Киркова

- Инж. Голубарев, в България още няма практика за създаване на енергийни общности от потребители, които произвеждат ток за собствени нужди и за продажба. Защо?
- Енергийната общност, енергийният кооператив е обединение на потребители, които са и производители на електрическа енергия с цел взаимни ползи. В България не само няма традиция, но и не е предвидено от законодателството създаването на такива енергийни кооперативи. Европейската директива 2018/2011, която трябваше да бъде въведена в нашето законодателство до 2020 г., все още не е приложена и ще търпим не само критики, но и санкции. По-големият проблем според мен е, че, неприлагайки я, не можем да ползваме ползите от нея.
- Какви са ползите?
- Преди години Германия си постави цел да бъдат изградени 1 милион покривни слънчеви инсталации, тази стойност е надхвърлена в момента. Там виждаме неща, на които се учудваме, но те са обясними. Чудим се как може цената на електроенергията в определени моменти да е два-три пъти по-ниска, отколкото на борсата у нас, в България. А това се случва, защото продукцията на изградените мощности за слънчева, за вятърна енергия, на ВЕИ при вятър, слънце и други условия може да се използва за сваляне цената на електрическата енергия. А в България, дори да имаме хубави слънчеви дни, след като нямаме достатъчно изградени такива инсталации, няма как да се възползваме от тази даденост.


- Защо? Какво пречи на създаването на енергийни кооперативи, каквито има в цяла Европа?
- Ще дам следния пример. В момента ние имаме преференциална цена за тока от покривните инсталации на фотоволтаици от 5 и от 30 киловата. Само че у нас присъединяването на фотоволтаика се извършва преди електромера, произведената електрическа енергия се плаща по преференциални цени. Но ние каквото консумираме, го плащаме по нормалните цени, според показанията на нашия електромер. Произведеният ток се плаща по-скъпо, а ползите са съмнителни. Защото хората започнаха да изграждат такива инсталации не там, където се консумира електрическата енергия, а на покривите и дворовете на изоставени селски къщи, където няма консумация.
- И какво се получава?
- Всички ние плащаме чрез „задължение към обществото” за тока от слънчевите инсталации. Те произвеждат някъде електроенергия, която трябва да се транспортира. А това изисква нови инвестиции в разпределителните мрежи, които пак ние, потребителите, плащаме с цената за пренос и достъп, тоест с мрежовите услуги. По този начин един енергийно богат инвеститор става още по-богат.
- Как може да се промени това?
- Това може да се промени, ако присъединяването на фотоволтаика не става преди електромера, както е в момента, а след него, с други думи произведеният ток да бъде „за собствени нужди”. Излишната енергия вече да се дава, вкарва в мрежата, но не на преференциални цени, а на свободни, на пазарни цени. 20 сантиметра понякога е разликата в присъединяването, но се променя принципът. По този начин, стимулирайки консумация за собствени нужди, ние вече имаме сметка да изграждаме такива инсталации там, където има консумация.
- Може ли живеещите в моя панелен блок в „Люлин” да се организират и създадат енергиен кооператив?
- И в момента можете да го направите. Слагате фотоволтаик и може да се разберете със съседите как да си делите печалбата. Но не това е целта на кооператива. Смисълът на енергийния кооператив или общност е във взаимните ползи. За вашия блок примерно нещата могат да изглеждат по следния начин.
За да се стимулира изграждането на покривни инсталации, първо трябва да се направи и приеме нужната нормативна уредба, която да дава възможност за бързо и без излишни пречки, разрешения, изграждане на ВЕИ инсталация до определена мощност. Примерно, ако вие в домакинството ползвате 5 киловата електрическа енергия, колкото позволява вашата електрическа мрежа и за която плащате мрежовата услуга „достъп” до разпределителната мрежа, би трябвало нормативната уредба да разреши вие да можете да отдавате такова количество електроенергия към мрежата. С други думи - за да изградите фотоволтаик до 5 киловата мощност на покрива или балкона и да не подлежите на разрешителен режим. Режимът да бъде уведомителен. И местното ЕРП да е длъжно примерно в рамките на 3 месеца да ви смени електромера с двупосочен... Уведомителният режим ще облекчи много изграждането на такива инсталации, включително кооперативни. Това няма да премахне задължението да се направят конструктивни изчисления дали покривът ще издържи фотопанелите, дали се вписват в архитектурния облик на сградата, улицата и т.н. Може в наредбата да се укаже и какви съоръжения могат да се поставят, така че да не се внасят смущения в мрежата, и т.н.
Ако в блока сте 10 апартамента, изградената инсталация на покрива ще бъде 50 киловата. Нормативно може да се разреши да се ползва цялата електроенергия според разбирателството между членовете на енергийната общност, кооператив на съседите.
- При създаване на такива енергийни кооперативи как те ще могат да ползват суми от 140 млн. лева, включени в Плана за възстановяване и развитие?
- Вероятно както досега. Прави се проект и се кандидатства с него за финансиране. В Германия и другите европейски страни може участниците в енергийния кооператив да ползват електрическата енергия от общия фотоволтаик на покрива, без да плащат мрежовите услуги в пълен обем, а само в частта, където се ползва общата мрежа... В момента аз плащам мрежова цена за електроенергията, която потребявам, независимо дали тя се произвежда до мен или в другия край на града.
- България не сбърка ли с решението си да подпомага развитието на ВЕИ мощности, като субсидира цената на произведения ток?
- Точно така. За електроенергията от фотоволтаици имаше цени до 700 лева на мВвтч, от ВЕЦ-ове - повече, от когенератори - още повече. Но това е порочна практика. Имайте предвид, че тези договори за първите преференциални цени за тока от ВЕИ са за срок от 25 години. Имаше бомбастични цени за онова време - от порядъка на 800 лева за мегаватчас. Представяте ли си - 25 години!
- Това са огромни пари. Сега, ако тези ВЕИ-та продадат тока си на свободния пазар, пак ли трябва да им се доплаща, или...
- Да, да. Разликата се доплаща. На колкото продадат на борсата - разликата до преференциалната цена по договора им се доплаща от Фонд „Сигурност на енергийната система”, който пък се събира от такса „задължение към обществото”, което влиза в цената на тока, който плащаме, и от 5% от приходите на производителите на електроенергия.
- Може ли да се прекрати това доплащане, защото първите собственици на ВЕИ печелят дори при тези високи цени на тока на борсата?
- Те винаги печелят. Винаги тяхната цена е по-висока и им доплащат още... Чак ако на борсата цената на електроенергията стане 900 лева на мВтч, държавата няма да им доплаща разликата. Но те пак ще печелят. Сключените порочни договори едва ли ще можем да променим.
- Инженер Голубарев, когато бяхте заместник изпълнителен директор на „Електроразпределение Столично”, как се спасявахте от кражбите на ток?
- Преди 2000 година електромерите не бяха навън. Първият електромер, който бе изнесен отвън, беше по мое предложение. В Япония видях, че електромерите на честните японци са отвън. В 2000 година приложих японския опит у нас и рязко спаднаха кражбите на електроенергия. Сега има много по-модерни начини за установяване на кражби на електроенергия. Изграждането на система за следене на потоците на енергия е вече по-евтино и възможно. Но революцията дойде с изнасянето на електромерите извън имотите.