- Детектив Вълков, преди броени дни говорихте с деца в училище за наркотиците и вредите от тях. „Телеграф“ редовно прави разследвания как се продава дрога на хлапета и колко е опасно. При вас в САЩ голям ли е този проблем какъвто е у нас?
- Не съм запознат колко е голям проблемът в България, но тук в Америка определено е. На децата в тийнейджърска възраст се предлагат наркотици, ако имат наклонности да пробват. Първият наркотик, който използват, е марихуаната. Ние го наричаме „Порта към дрогата“, защото те кара да прекрачиш прага към другите видове наркотици. Ако им хареса, те почват да експериментират повече, предлагат им след това кокаин, хероин. Когато станат възрастни на по 20-30 г., те са закачени към наркотиците, не са продуктивни. Затова е важно да се хванат тези дребни пролуки, докато са малки децата. Показвам им снимки на наркомани с опадали зъби, на жени, които на 35 изглеждат като на 70 г. с окапала коса.
- Вие сте детектив, това влиза ли ви в задълженията да ходите в училищата, или е по ваше желание?
- Ако ми остане време, опитвам да го правя. Стараем се с колегите да обхванем всеки нов клас, който излиза на годината. До осми нямат проблем, той идва в по-горните класове. Ако и едно дете съм отказал, това за мен е голяма победа.
- Вие работите по наркокартели, имате случаи със задържани огромни количества оръжия. Кой ви беше последният най-опасен случай?
- Не мога да влизам в детайли по определени операции, защото са вързани с много хора, информатори, които са активни и сега. Преследвали сме членове на мексикански картели, които продават кокаин и хероин в тук в Чикаго, конфискували сме им огромни пари. Има и такива, които сме вербували после да работят за нас. Имаме интересни дела с трафик на оръжия.
- Вие станахте „Полицай на годината 2014 г.“ точно за такава разработка за оръжия. Може ли да разкажете малко повече за нея?
- Да, тя беше за трафик на оръжия от една групировка от пуерториканци. Нямаха име, не са като в България СИК и ВИС.
- В България няма вече СИК и ВИС, а почти всичките им членове са убити.
- (Смее се.) Въпросната групировка, която разследвах, е от гангстери, които обикаляха из различни щати и ограбваха магазини за оръжие. Извършиха грабеж в моя район и започнах да ги следя. Успях да вербувам един от тях да ми стане информатор. Имаше ми голямо доверие, не искаше да говори нито с федерални, нито с когото и да е. Казваше: „Само детектив Вълков, с никой друг“. За да се разнищи цялата схема с оръжията, които се продаваха по улиците, играх ключова роля в разследването. Този човек ми докладваше абсолютно всичко и ние съответно сложихме GPS локатори на колите им, следихме ги къде ходят, какво правят. Гледахме как ограбват магазините, но чакахме да прекрачат една норма на количество оръжия и пари, за да можем да им повдигнем федерално обвинение, а не на щатско ниво. Водих разследването с още 20 други агенции.
- Стреляха ли по вас гангстерите, оказаха ли някаква съпротива при ареста?
- Не. Всичко беше работа под прикритие. Разхождахме се между тях, нямаха представа, че сме полицаи. Разследването отне около 2 години, много стоене посред нощите, гледане с бинокли, следене на колите. Имаше трима съдии, които постоянно бяха на едно обаждане от нас. За да сложим геолокатор на кола, трябва да имаме специално разрешение. Сега тези хора са във федерален затвор. Единият от лидерите получи 10 години.
- Имали ли сте случай на бандит, който сте вкарали в затвора, след това, като излезе, да опитва да ви отмъсти?
- Слава Богу, засега не. При нас има мерки, които се взимат в такива случаи. Например личните коли на мен и съпругата ми по закон са регистрирани на адреса на полицията. Ако някой престъпник има роднина полицай или приятел или намери подкупен полицай, може да поиска да влезе в системата и да ми провери адреса по номера на колата. Ако има такова влизане и търсене за мен, от департамента ме информират веднага кой точно е проверил номера ми и дали на дата Х сме били в еди-коя си зона. Ако наистина съм минал оттам в еди-колко си часа, съм спокоен. Станал съм просто обект на проверка. Но ако не съм стъпвал там, тогава това е червен флаг и се заемаме да направим разследване защо даденият полицай е проверил моя номер. С такива случаи се занимават федерални следователи.
- А ако няма въпросният полицай адекватен отговор защо ви е проверил?
- Може да влезе в затвора. Аз винаги карам коли под прикритие, никой не знае, че са полицейски, а и ходя цивилен.
- Въоръжен ли ходите?
- Разбира се. Ако е в крачола – нося „Смит&Уесън“, ако е на кръста, е „Глок“. При арест, когато влизаме някъде, съм си с нормалния пистолет на кръста и бронежилетка. Ако е просто под прикритие да седна в ресторант и да гледам някой, оръжието ми е в крачола.
- Кой ви е най-тежкият случай, който ви е въздействал и емоционално?
- Един от тях е за 57-годишен мъж, който изнасилва 8-годишно момиче. С този трябваше да седя в една стая, по полицейски да се преобразя в начина му на мислене, за да се открехне пред мен и да признае. След това се чувствах мръсен, като се прибрах вкъщи. Имам дъщеря и се чувствах оцапан, че дори съм разговарял с него.
- Колко години затвор получи педофилът? Питам ви, защото в България присъдите им са смешни, а на интернет педофилите са никакви, в краен случай условни.
- Той получи 20 г. затвор за изнасилване. То попада под категория клас Х, в които спадат убийствата и изнасилванията на деца. Присъдите на интернет педофилите са различни в зависимост от това в кой щат са, но се наказват средно между 10 и 20 г. затвор.
- Работите и по убийства. Кое ви беше най-тежкото?
- Най-тежките ми случаи са свързани с деца. Това е така не само за мен, а за всеки полицай, вие го знаете по-добре от мен. Имах случай на наркомани майка и баща, зависими от хероин. Те си бяха оставили детето и братът на бащата с неговата съпруга го бяха взели да се грижат за него. Беше бебе на 18 месеца. Чичото работел нощна смяна, а детето имало температура и мрънкало, като му пречело да заспи. Това, разбира се, го установявам в хода на разследването. Той станал, хванал го и го хвърлил по стълбите. Бебето се изтъркаляло, черепът му се счупил, ребра също и починало. Чичото се изплашил, сложил го обратно в легълцето, завил го и изчакал 1-2 часа. После се консултирал с майка си какво да прави. Тя го посъветвала да излъже, че не се е събудило. Той изчакал и позвънил в полицията.
- Какво стана, като отидохте?
- Видяхме, че по бебето няма кръв, но по закон се прави аутопсия, а аз като детектив трябва да присъствам на живо. Съдебният лекар, като го отваря и му разрязва черепа, ми казва какво вижда, а аз го записвам в доклада, за да се повдигнат после обвиненията и да има на какво да стъпим, за да започнем разпитите.
- Като се прибрахте вкъщи след аутопсията, какво направихте, спомняте ли си?
- Помня да. Прегърнах си децата. После седнах и гледах в стената в една точка като зомби. Не знам колко време съм гледал, докато премислям какво съм преживял. Такива случаи съм имал доста. Полицаите минават през много тежки случаи, виждат и катастрофирали хора с премазани глави или умрели при катастрофа с мотори, с тирове. Всякакви неща. Това са неща, които хората за цял живот не ги виждат, а полицаят ги вижда за една година работа.
- Какъв е пътят, за да стане един полицай детектив? Знам, че задължително минава и през улицата като пътен полицай.
- Има един филм с Леонардо ди Каприо, в който той излиза от полицейската академия и директно става детектив. Това е холивудска лъжа. Всеки полицай, за да стане детектив, трябва да мине първо през улицата, казано на жаргон. Трябва да е имал контакт с хора, да знае как се разговаря с тях, да има житейски опит. Аз имам такъв пример в моята практика.
- Какъв е той?
- Когато бях патрулен полицай, имахме постоянни „клиенти“ от контингента (смее се). Това са престъпници, с които се занимаваш редовно. Познавам гангстер, който всяка седмица беше в полицията - за грабежи и за какво ли не. Видях го един ден, че кара, а му бяха взели книжката. Беше с жена му и децата. С патрулката застанах зад него, той ме видя и замръзна. Знаеше, че ще запаля бурканите, ще извадя белезниците, колата му ще се вдигне с паяк и ще трябва да плати $500 глоба. Вместо да го спра обаче, на червения светофар застанах до него и му казах да свали прозореца. Казах му: „Ей, Джо, знаеш, че в момента си мой нали?“ Той отговори: „Да, Марио“. Обясних му, че тъй като е със семейството му, ще го оставя намира, но трябва да паркира колата и да не кара, а, ако го видя пак, ще го арестувам. Имах едно наум, че за в бъдеще мога да го използвам като информатор.
- Използвахте ли го?
- Да, след години, когато вече бях станал детектив. Имаше престрелка, един непълнолетен гангстер от бандата на Джо се самопростреля в крака. Лъга ни, че някой го стрелял от кола. Ние знаехме, че има дупка на джоба на дънките и докато го е държал, се е улучил сам. Пистолетът обаче го нямаше. Питах Джо. След няколко минути каза, че оръжието е захвърлено под мост до една река, увито в парцал. Намерихме го.
- Имате ли много информатори?
- Да. При нас те се записват в папки, но не с имена, a с номер. Само няколко души имат достъп до папките с истинските им имена и снимките. Ако нещо стане с тях, ще ги очистят за нула време.
- Детектив Вълков, следите ли събитията в България или откакто сте емигрирали, не се вълнувате?
- Напуснах България на 15 г. - през 1991 г. Оттогава много правителства се смениха, много неща се промениха, но не съм навътре. Роден съм в болница „Тина Киркова“ в София. Живеехме в кв. „Младост 1“, а „Цариградско шосе“ се казваше бул. „Ленин“. Училището ми беше 118-о до Окръжна болница. Предпоследния път, когато си бях в България, е през 2016 г., но беше по лош повод – леля ми почина и дойдох за погребението.
- Какво друго помните от България?
- Помня, че всяко лято ходехме при прабаба и прадядо в Ново село, Видинско. Бяхме навън по цял ден, прибирахме се кирлясали, защото сме тичали по поляните. Ядяхме филии с лютеница, имаше компоти. Семейството ми замина за САЩ с туристическа виза и после решихме да останем и постепенно взехме документи. Българите в Чикаго си направихме една малка България с магазини, кафета, ресторанти, книжарници, клубове, училища. Първоначално през 1991 г. се брояхме на пръсти. Тогава да получиш вестник от България, мазен и с решени кръстословици, беше голяма радост (смее се). Идваше на 15-20 дни и четеш и ти е интересно. Ако някой изпратеше новогодишната програма на видеокасетка, беше нещо супер.
- Вие сте и президент на БАПА. Познавате да не кажа всички българи, които са полицаи в САЩ. В кои спецслужби има наши хора?
- Българи имаме почти навсякъде по структурите – във ФБР, ДЕА (агенцията за борба с наркотиците), АТФ (агенция за алкохол, цигари и оръжия). Повече подробности за тях обаче няма как да ви кажа.
- Каква е разликата между детектив в холивудски филм и реално?
- Няма престрелки и гонки с коли всеки път, когато отидеш на работа. Това е измишльотина. Пистолет се вади постоянно, но не се стига до такива гърмежи. По мен не са стреляли, но съм бил на косъм. По-опасно е да влезеш в екшъна, докато си патрулен полицай, отколкото като детектив. Детективът е малко като паяк, вкарва престъпниците в паяжина. Ако има опасност и трябва да влезем някъде на арест, викаме SWAT (спецотряда за задържане). Ако трябва да сравним – те са мускулите на една операция, детективите – мозъкът.
- Кой страда най-много от работата ви в личен план?
- Семейството. Но аз попаднах, слава Богу, на прекрасна жена, която ме разбира и ми влиза в положението.
Това е той:
Роден е в София, на 46 г. е
През 1991 г. заминава със семейството си в Щатите
Работил е като патрулен полицай, преди да стане детектив
Има десетки награди за разкриване на тежки престъпления в щата Илинойс, сред които и „Полицай на годината“ през 2014 г.
Президент на Българо-американската полицейска асоциация – БАПА
Женен, с две деца
Виктория Пенкова
