- Г-жо Славкова, оказа ли негативно влияние темата за войната в Украйна върху подкрепата за правителството, какво сочат нагласите?
- Тук искам да изтъкна, че всъщност има две измерения по отношение на войната в Украйна. Първото е свързано с косвените аспекти в ценово отношение. Инфлацията започна още миналата година, но войната в Украйна в някаква степен ескалира нещата по отношение на горива, цени на ток. Другото измерение е това дали ще се включим с военна помощ за Украйна. Но според мен въпросът с цените ще окаже много по-голямо влияние върху подкрепата за кабинета, отколкото темата с оръжието. Не че тази е маловажна, но по-голяма част от обществото предпочита България да бъде по-пасивна по отношение на войната в Украйна, когато става дума за оръжие. Хората не искат да се намесваме във военен конфликт по някакъв начин. И това съвсем не е свързано с подкрепа към Путин или руския народ, по-скоро обществото гледа прагматично на ситуацията. Хората смятат, че ако се намесим във военни действия, резултатът за нас няма да е положителен. Особено като се има предвид състоянието на армията ни. Кризите оказват своето влияние върху правителството определено, но сметките, които тепърва ще плащаме заради тази война, ще донесат по-големи негативи на кабинета.
- Знаете, че от „Демократична България“ поискаха военна подкрепа за Украйна, което доведе до някои разногласия. Но може ли да се стигне до раздор заради такива въпроси?
- Не мисля, че това ще бъде препъникамък, ако мога така да се изразя. Имайте предвид, че всяка една от политическите сили се води от своя електорат. Затова позицията на БСП е против, а „Демократична България” са в подкрепа на военна помощ за Украйна. Препъникамък в коалицията по-скоро ще бъдат други теми. Част от нещата вече са видими, по-скоро инфлацията, повишаването на разходите на хората, всички тези детайли ще окажат по-голяма тежест.
- Какво показаха всъщност първите 100 дни на правителството?
- Ако мога да се изразя по следния начин – ние не видяхме от властта неща, които очаквахме. Очакваше се, че това правителство ще прояви много голяма смелост и че ще тръгне сериозно по пътя на реформи. Тук не говорим само за реформа в съдебната власт, а във всяко едно отношение. Всеки човек, няма значение дали е икономист или не, вижда, че много сфери имат нужда от тежки реформи. Очакванията към това правителство бяха, че с него идва промяна и че ще се случат реформите. А нищо от това не се реализира. Също така трябва да бъдем обективни и да кажем, че кабинетът попадна в окото на бурята. Било то във вътрешноикономически и социален план, или пък засегнато от външни фактори като войната в Украйна, повишаването на инфлацията. Новите управляващи се оказаха в много тежка ситуация. А най-големият позитив и същевременно най-голямата слабост на това правителство са, че е ново. Позитивът е, че няма кой да ги обвини в стари грехове, а негативите, че нямат политически опит. И всъщност липсата на опит си пролича много. В крайна сметка става дума за управление на държава, а не на фирма, което само по себе си е проблем. Другият негатив е липсата на комуникация в коалицията. Всички разбираме, че това е сложна конструкция, с много различни интереси, различни профили на политическите формации и електорати. Никой не е очаквал, че всичко ще върви по мед и масло. Но по всичко изглежда, че „Продължаваме промяната“ изолира останалите партньори и те научават за някои неща от медиите. Това ще се окаже сериозен проблем. Но в тези 100 дни ми е трудно да кажа безкрайно много позитивни неща, не защото не искам, а защото очакванията бяха много по-високи от това, което се реализира в действителност. Ще дам пример със социологическите данни. През месец март много ясно се видя как при високото доверие и подкрепа към правителството има рязък спад. В частност „Продължаваме промяната“ в електорално отношение започна да се свива и разликата с ГЕРБ вече е само 1%. И това не се дължи на факта, че подкрепата към ГЕРБ расте, а на това че тази към „Продължаваме промяната“ намалява. Видяхме как в рамките на три месеца от много високи очаквания и доверие имаше разочарование в обществото и по-конкретно в хората, които гласуваха за формацията на Асен Василев и Кирил Петков. Тук ще си позволя да ви изпреваря, тъй като редовният въпрос към нас още от третия мандат на Борисов винаги е кога ще има предсрочни избори, ще кажа, че той продължава да бъде валиден и днес. Трудно е в такава ситуация кабинетът да има четиригодишен хоризонт. Затова бих казала, че не толкова други фактори ще свалят това правителство, колкото то само ще се самосвали. Поне това е моето мнение. Ако една от политическите формации реши да напусне коалицията, то шансът да се отиде на предсрочни избори е много голям.
- Да разбирам ли, че по-скоро очаквате правителството да не изкара мандата си?
- Да, така е. Още в началото, при съставянето на коалицията, давайки си сметка за политическите формации, за ситуацията и опита, който имат новите управляващи, заявих, че вярвам в съставянето на кабинета, но не вярвам в неговото дълголетие. Три месеца по-късно съм склонна да повторя, че не вярвам в дълголетието на тази коалиция. Ситуацията е изключително трудна, динамична. При социалното напрежение, което се заражда, ми е много трудно да кажа, че не само тези управляващи, но и който и да е на власт, ще успее да изкара 4-годишен мандат. Едно е в благоприятна икономическа ситуация, без военни действия, съвсем друго е при тежки обстоятелства.
- Какъв времеви хоризонт тогава виждате за мандата на това правителство, можете ли да посочите конкретен срок?
- Много е трудно и не бих се ангажирала с даден хоризонт. Чувам, че дори в по-ранните етапи на правителството се коментираше, че ще изкарат до местните избори. Не бих се ангажирала със срок, трудно е да правя такива прогнози, но се вижда, че ще е трудно да изкарат дълго.
- Много експерти коментираха, че най-вероятно животът на кабинета ще зависи от резултатите на местните избори. Има ли нещо вярно?
- Според мен животът на правителството ще зависи по-скоро от цените и коалиционните отношения. Защото представете си, че цената на бензина скочи до 5-6 лева или пък тази на тока се увеличи още повече. При всички положения животът поскъпва непрекъснато. Това ще създаде такъв тип социални напрежения, които правителството трудно може да издържи. Така че тези форсмажорни обстоятелства не зависят от никого, могат да се случат само за ден.
- По-скоро подкрепата за кабинета ще зависи от инфлацията и дали ще овладеят цените, така ли?
- Да, от това доколко кабинетът ще се справи с належащите проблеми. Имайте предвид, че българинът е чувствителен, ако му бръкнат в джоба. А и през последните години, общо взето, той живееше в един икономически комфорт. Хората имаха по-висок стандарт на живот, заделяха пари. Имаха по-спокойни времена. Ако мога да се изразя по следния начин – когато в тежки времена всички са в една лодка в морето, е важно обществото да чувства, че този, който управлява лодката, знае какво прави. Нужно е да се създаде сигурност, защото тя липсва на този етап.
- А какво показват нагласите на обществото, усеща ли се разделение по отношение на войната в Украйна и делят ли се българите на русофили и русофоби?
- Не бих си позволила да ги разделям по този начин. Това са такъв тип парадигми, през които възприемаме българското общество поради исторически последици и факти. Но ако трябва да бъдем конкретни, трябва да кажем, че от всички тествани държави обществото ни всъщност харесва най-много Германия, а не Русия или САЩ. Прочуването през март показва няколко неща, част от които споменах. Но мога да дам пример с конкретен въпрос - дали трябва НАТО да се включва с военни действия в конфликта в Украйна. На него 77% от българите отговарят, че не трябва. И това не е защото 77% от обществото са русофили, а защото то не иска България да се намесва във военни действия. Става дума за прагматизъм. Знам, че част от хората възприемат това като свеждане на глава и казват, че винаги сме били такива, но става дума за народопсихология. В крайна сметка смятам, че тя не бива да бъде подценявана, защото става дума за мнението на хора, които отиват на избори и гласуват, избират управляващите. Така че всяка една политическа сила трябва да има предвид тези настроения.
Това е тя:
Бакалавър по социология и магистър по политически мениджмънт в СУ „Св. Климент Охридски“
Съосновател на Изследователски център „Тренд“. Агенцията е основана през 2016 г. и е член на Европейската асоциация за социални и маркетингови проучвания (ESOMAR)
Евелина Славкова има зад гърба си проведени повече от 200 електорални, социални и маркетингови проучвания, анализатор на актуалните политически и социални събития по българските медии
Яна Йорданова
