Р усе пази първата живописна картина на Светите братя Кирил и Методий. Картината, нарисувана през 1868 г. от големия български художник Николай Павлович, е във фонда на Художествената галерия и е един от най-старите му и ценни експонати.
В по-миналия век на 11 май творбата повеждала шествието, а след нея по главната русенска улица вървели ученици, учители, духовници и градски нотабили. Никой тогава не предполагал колко ценна е тя с реалистичните образи на братята първоучители - уж светци, а доближени толкова много до живите хора. Имало, разбира се, и такива, които не я харесвали.
Похват
Художникът е изобразил двамата братя на златист фон. Вляво е Кирил, който държи перо и свитък със славянската азбука, а вдясно - Методий, с жезъл и евангелие. Лицата им са изразителни и излъчват благородство, висок интелект и дълбока душевност.
В тази своя творба Павлович използва нови похвати, различни от тези на местните зографи.
„Това е живописно произведение, не е икона. Картината е революция в изобразяване на светци и голяма крачка напред към светското изкуство. Няма го онова плоскостно изображение, онази изсушеност на образите, която присъства в иконите. Павлович е бил подготвен за тази крачка. Европейското образование, което получава в Мюнхен и Виена, му е дало смелост да скъса с догматичните канони при изобразяването на светците. Той е направил това по един много деликатен начин, така че да не засегне църковните деятели, а в същото време да доближи братята първоучители до хората“, обясни пред „Телеграф“ директорът на Художествената галерия в Русе Елена Великова, която е специалист по история и теория на изобразителното изкуство.
Черти
Тя разказа, че когато Павлович нарисувал картината, някои разпознали в образите на светите братя черти на хора, близки до художника. Кои са те и дали е било само съвпадение, сега вече никой не може да каже. Факт е обаче, че Павлович изгражда ренесансов подход към изображенията на светците - нещо, което Джото прави още в XIII век, обясни Великова.
Поръчка
Картината е поръчана на Николай Павлович през 1867 г. от възрожденското читалище „Зора“ в Русе, създадено година по-рано по инициатива на Драган Цанков. Роденият в Свищов млад художник вече е идвал в Русе - през 1862 г., когато успява да създаде контакти с местната община и градските първенци.
Рисува два портрета на членове на богатата фамилия хаджи Пенчович - на бащата Величко хаджи Пенчович и на рано починалата съпруга на сина му Иванчо хаджи Пенчович - Анастасия. Тези творби днес са в Националната художествена галерия.
Плащане
Павлович рисува картината в родния си град Свищов и я завършва през януари 1868 г. В Държавния архив на Русе се пази кореспонденцията между Павлович и читалищното настоятелство за заплащането на картината, която художникът нарича „Лик на нашите свети отци Кирила и Методия“. Парите се бавят, но в крайна сметка са изплатени, а творбата е поставена на видно място в читалището.
Когато през 1876 г. читалищните дейци се включват в Априлското въстание, дейността на „Зора“ замира. Картината е преместена в митрополията и сложена в църковния салон. Там е до 1946 г., когато без официално разрешение от църковното настоятелство е взета, за да бъде експонирана в новооткритата Художествена галерия.
Настоятелството иска тя да остане там само три месеца, след което да бъде върната, тъй като „ако е въпрос да се подари, редно е да се даде на Църковния музей при Светия синод“. Но творбата на Павлович никога повече не се връща в митрополията.
„Известно е, че художникът е правил много моливни рисунки на тази картина и някои от тях са запазени, но не са при нас. Освен нея Русенската художествена галерия притежава още шест литографии на художника, между които са „Аспарух минава Дунава“, „Съединението на Южна и Северна България“, „Присъдата на Крум“, които са откупени от наследниците на художника през 1953 г.“, обясни Великова.
Творбата на Николай Павлович не е изложена за постоянно в галерията, а само в дните около 24 май, когато към нея традиционно се проявява интерес във връзка с празника. През останалото време е в хранилището, където има възможност да се поддържа подходяща температура.
Реставрирана е от специалисти в София преди около 40 години. Репродукция на творбата отскоро е изложена за постоянно в русенското основно училище „Тома Кърджиев“. Средствата за репродукцията са събрани от седмокласници и техните родители.
Химн
Освен с творбата на Николай Павлович Русе има и друго важно значение в историята на отбелязването на празника 24 май. Преди 130 години в града край Дунав Стоян Михайловски написва текста на химна на българската просвета „Върви, народе възродени“. Това става на 15 април 1892 година. Тогава Михайловски е учител по френски език в Мъжката гимназия.
Пише стихотворението на един дъх в къщата на тъста си на улица „Белчев“ (сега „Константин Димчев“), където изтъкнатият наш писател и общественик живее със съпругата си русенката Райна. На сутринта дава текста на своя колега учител Атанас Паунов с молба да създаде подходяща музика, която учениците да разучат и пеят на празника. Тя обаче не отговаря по дух и израз на съдържанието и химнът остава само стихотворение.
Това продължава до 1901 г., когато Панайот Пипков, учител по музика в Ловеч, написва на черната дъска нотите към стихотворението на Михайловски. Оттогава то е обичан от всички празничен химн на Светите братя Кирил и Методий, известен като „Върви, народе възродени...“
Жанета Йорданова
