- Отче, как видяхте през очите на божий човек трагедията с 44 починали на АМ „Струма“?

- Като всеки човек първо бях ужасен от случилото се. От това, което се роди във въображението ми, след като чух думите на разследващите, се почувствах потресаващо, особено за малките дечица. В рамките на човешките нещастия това, което може да сполети хората, е най-ужасното и тежкото, когато умират деца. Първото ми чувство беше тъга и покруса. Оттам се ражда веднага в мислите на вярващия човек колко мимолетен и преходен е този свят, колко сме дребнави в нашите боричкания, схватки, злободневия на фона на тази трагедия. Смъртта ще застигне всички, но е ужасно, когато се сложи една черна черта и прескочим веднага. Никой от нас не е подготвен. За да бъдем подготвени, трябва да сме се издигнали над всекидневните страсти.

- Това знак ли е според вас и ако да – за какво?

- Далеч съм от това, че Бог би ни дал такъв знак. Всяко мислещо същество е нормално да си прави изводи и да си вади поуки. В последните две години някак си се вкопчихме в едни противопоставяния, започнаха политически кризи, проблемите със здравето и ковид. Тази трагедия подейства като един студен душ, да поспрем малко и да видим важните неща, които нашето общество има да решава, а именно да гледаме напред, да се престане с противопоставянето и злобата, малко да охладнеят страстите. Хайде да въведем вероучението най-сетне, хайде децата да бъдат подготвени, защо да им отнемаме надеждата и познанието за Бог? Колко го чакаме това вероучение, вече 30 години.

- Защо не се въвежда?

- Това не е въпрос към мен. Нека всички, ама всички политически сили без измъкване да отговорят на този въпрос.

- В манастира идват много хора. Има ли сред тях такива, оцелели в подобни трагедии като тази на „Струма“?

- Има, да. Те идват да произнесат благодарствена молитва, правим молебен, даряват на манастирската икона Всецарица, правят дела на благотворителност в памет на това, че са останали живи. Казват, че е станало чудо. Но ето, има и такива случаи, в които не ни се разминава. Това е отправено послание към всички - все си мислим, че ще ни се размине, но идва и момент, когато това не става.

- Какво ви споделят?

- Те винаги споделят учудването си, изненадата и благодарността от това, че са били избавени. Виждали са гибелта си и в един момент нещо става и се оказват живи. Винаги го споделят. Други, които са преборвали тежка болест, пък виждат едно - че имат още живот.

- Срещали ли сте хора, преживявали трагедии, след които започват да вярват?

- Тези, които идват тук, са променили коренно мирогледа си. Убеждават се, че има висша сила, която може да разреши всеки проблем.

- А идват ли хора, които са загубили близки в такива трагедии?

- Идват, макар и по-рядко. Все още църквата не е припозната като нещо за духовна утеха и място за възвръщане на вътрешния мир. Но разбира се, идват и това, което най-вече търсят, е мир за душата, за да се притъпи болката, която изпитват. Другото е, когато дойдат да търсят някакви отговори. Такива отговори обаче много трудно се дават. Единственото, което действа, е невидимата божия благодат, която се дава в църквата чрез тайнствата. Какво можем да кажем ние, ние сме простосмъртни. Има ли думи, с които можеш да отнемеш болката от едно родителско сърце, едно любящо сърце, загубило половинка? Няма такива. Божията благодат върши тази работа.

- Направи ли ви нещо впечатление за българите, за характера и мисленето им след тази национална катастрофа?

- Не бяха много тези, които се опитаха да я вкарат в злободневното противопоставяне и използване за дребно сметкаджийски цели. Това е хубавото. Повечето хора са съпричастни. Но имаше и такива, които чрез трагедията опитаха да гонят лични цели. Трябва да има мярка.

- Другата тема - за коронавируса, също е много тежка, стотици губят ежедневно живота си. Преди няколко дни дарихте плазма, тъй като сте преболедували. Защо го направихте?

- Това е наше убеждение и ние го правим от много години. Много ми е мъка, когато чувам, че трябва да има платено кръводаряване. Това е унизително за нашето достойнство и общество. Трябва да има чувство за солидарност, за общност, за братство. Недопустимо е малка страна като България, където всички сме братовчеди, както каза един бивш премиер, да обърнем гръб на тези, които познаваме. Ако са пари - всеки може да ги даде, но кръвта е само онова, което човек може да даде на човека. Това е едно лично отношение и към самия живот. Затова нашият манастир го прави. Още повече в сегашната ситуация, когато и много наши близки имат нужда да бъдат лекувани. Ние сме монаси, аз пари не мога да дам, а кръв от себе си.

- България е сред последните по ваксинация. Какво бихте казали на хората, които още се колебаят или пък тотално не искат да се ваксинират - антиваксърите?

- Трудно е с рационални аргументи да се преборват ирационални страхове или такива нагласи, които се базират изцяло на емоцията. Единственото, което аз можах да направя, е да се ваксинирам, да го покажа, да дам пример, въпреки че имам антитела. Начинът, по който трябва да въздействаме, е само този. Да повлияем не става на ниво на рационалност. Антиваксърите нямат нищо разумно, нищо обективно, те се водят от фалшиви новини, представи. Последният пример беше от вчера за отмяна на информираното съгласие. Те казаха: „Готвят ни задължителна ваксинация.“ Не правителства, не държавници и политици, а лекарите управляват пандемията. Помните началото с ген. Мутафчийски, а сега и неговите колеги, тях ги обединява едно - науката, познанието и чувството за отговорност. Тези, които критикуват, са от позицията на безотговорността и на тях утре никой няма да им поиска сметка. Генералът каза нещо вярно, а сега извини ли му се някой? Не. 50 000 души не е ли „ще се мре яко“? Това е резултатът за тези две години извън обичайната смъртност. Колко пъти този брой на починалите е по-голям от този на жертвите в автобуса на „Струма“, смятате ли? Всеки ден изпращаме по 3-4 такива автобуса.

- Църквата какво казва?

- На всяка литургия свещеникът чете не вътре в олтара, а отвън, на висок глас. Всяко добро даряване, даване идва свише, науката, медицината са от Бог.

- Може ли с една дума да кажете как се променихме в пандемията?

- За жалост и казано общо – ние се ожесточихме. Това противоречие между разума и неразумността породи страшни спорове. Да, някои от нас станаха по-съпричастни, осъзнаха какво трябва да е отношението към ближния. Но по-голямата част се ожесточиха.

- Преди да станете свещеник, сте били брокер на Уолстрийт. Няма как да не ви попитам - какво ще посъветвате Кирил Петков и Асен Василев от Харвард, които сега водят преговори за кабинет?

- Да, бях финансов анализатор на Уолстрийт, но понеже по тяхно собствено желание са се явили на избори и народът им е делегирал право да управляват, аз няма да ги съветвам по финансови въпроси. Но ще им дам друг съвет - да не дръзват да правят финансови икономии за сметка на духовността. Това, което се направи в сферата на духовното, в отношението между вероизповеданията и държавата, беше изключително важно и навременно. То ще даде своите навременни плодове, просто не трябва да се пипа.

- Вие сте в крак с новите технологии, имате хиляди последователи във Фейсбук, отговаряте на всички и там. Даже станахте хит и с видео с една дива лисица. Как я опитомихте?

- Лисицата не е персонално моя, а на един от нашите братя. Кръстихме я Лиско. Ще ви дам следния пример. Когато ние намерим Христовия мир и когато този мир влезе в сърцата ни, тогава от нас се излъчва спокойствие и даваме сигурност на всички около нас. Това го е уловило и животното. От цялото село е дошло точно при нашия монах. Така стана и опитомяването. Духът усеща духа, това е, което мога да кажа.