- Детектив Иванов, миналата седмица медиите в Чикаго буквално полудяха да отразяват как сте разкрили за 25 дни хладнокръвно убийство на жена-доброволка в местната църква. Кое беше най-трудно?
- Този случай още е активен и не е минал през съда, затова не мога да ви кажа детайли по разследването. Но по принцип убийствата са най-трудни за разрешаване.
- Щатските медии предадоха, че убиецът е издебнал жертвата, докато слиза от колата си. Разстрелял я е пред очите на дъщеря й. Как успяхте за този рекордно кратък срок да го откриете?
- Най-сложно е да се идентифицира кой е убиецът. Всичко се случва много бързо, а когато свидетелите са малко и не са видели нищо, е голямо предизвикателство. И най-малкият детайл е важен. Когато те се нареждат един до друг в пъзел, се разкрива и цялата картина. Това отнема постоянна работа - дни и нощи нонстоп.
- Имаше ли дни, в които не се прибирахте вкъщи, за да да можете да стигнете до убиеца?
- Да. Първите две седмици от тези 25 дни, ако съм спал, е било по 3-4 часа на 48 часа. Сама сметнете. Искам да подчертая, че аз съм водещият детектив по този случай, но работя в екип с още колеги. Да достигнем до арест за 25 дни и отвеждане на задържания за мярка за неотклонение е голям успех. Докато мине делото, той ще е в ареста и няма да има право да излиза.
- Защо това убийство предизвика лавина от реакции в обществото и медиите в Чикаго, при положение че стават още много подобни случаи? Има ли нещо по-специално при жертвата или убиеца?
- Убийства се случват всекидневно в Чикаго, и то доста за съжаление, но може би това е въпрос към вас, вие сте журналист (смее се). За мен всеки случай е важен, няма жертва, която да е по-маловажна от друга за мен. За медиите може би има значение, че жертвата е невинна жена, работила към църквата, не знам, наистина нямам обяснение. За мен няма значение, защото убийството си е убийство.
- Направи ми впечатление как медиите ви дебнеха денонощно да ви снимат, да ви зададат въпрос, но успяхте да се опазите. Успяха да ви изловят само как сядате в един голям полицейски джип и се усмихвате след ареста на убиеца. Май не обичате да говорите много?
- Не че не обичам да говоря, но не търся слава, даже напротив. Няма как по активен случай да давам изявление, не е етично и професионално.
- Вие сте единственият българин полицай в САЩ, който работи в отдел „Убийства“. Как влязохте в него?
- По стечение на обстоятелствата. Знаете, че след като станах детектив, започнах работа в службата за борба с организираната престъпност като офицер под прикритие, което всички наричаме undercover. Това звено е по-специализирано, в него се разследват по-дълги по време случаи било то за наркотици, за оръжие, за трафик на хора, всичко, свързано с организираната престъпност. Заради това, че имах такъв опит, ме потърсиха от няколко служби и аз избрах отдел „Убийства“ в чикагската полиция. В него имаше детективи, с които съм работил и преди. Беше лек преход за мен. Там съм от 2 години.
- Как реагирахте и колко време мислихте, преди да влезете в най-елитния отдел, какъвто е „Убийства“?
- Наистина се води, че отдел „Убийства“ е най-елитният в бюрото на детективите. Помислих известно време преди да приема, защото тази работа изисква много от времето ти, от здравето ти. Частица от мен искаше да мине по-леко, но в крайна сметка затова съм избрал тази работа. Ако мога да съм полезен, ще направя всичко. Почувствах се горд, това е голямо нещо за мен. Убийството е най-голямото престъпление, да отнемеш човешки живот.
- За тези две години вече колко убийства разкрихте?
- Нека кажем, че са колкото пръстите на двете ръце. Най-тежко ми е винаги когато жертвите са малки деца. За съжаление ми се случи няколко пъти. Знаете, че Чикаго е гъсто населено и когато се стреля, понякога се случва куршумите да летят не където са насочени, а последствията са... не мога да опиша и не пожелавам на никого да види и да преживее подобно нещо.
- Успяхте ли да хванете извършителя, убил, без да иска, малко дете?
- Доста детективи работихме, случаят приключи успешно, но детето не можем да върнем. Извършителят все още не е осъден, делото му тече. За такова престъпление в Чикаго се дават обикновено между 20-30 години затвор или до живот.
- Кое е най-бързо и лесно разкритото ви убийство?
- Нямам такива случаи, нито са бързи, нито са лесни. Случва се понякога след убийство полицаи да заловят престъпника, защото са пристигнали бързо на мястото, но не са свидетели на самото извършване. При мен обаче не се падат такива май. А и след това нали трябва да се съберат доказателства. Не може да посочиш някой с пръст и да кажеш: „Той е убиец“. Трябва сериозна работа.
- Кой е най-бруталният ви случай?
- За малкото детенце, което ви казах. По принцип повечето случаи са свързани с престрелки. Но ме затруднявате, защото не съм мислил по този въпрос. Всяко убийство е брутално.
- За отдел „Убийства“ има хиляди филми и сериали. Вие гледате ли ги? Кое е истинско в тях и кое е тотална измислица?
- Всички сме гледали отдавна такива, но не ги следя (смее се). Във филмите всичко се случва много бързо, нереално. В реалността всичко е бавно. Толкова много енергия от цял екип се влага в разрешаването на едно убийство, но не става бързо.
- Разполагате ли с толкова модерна техника като от филмите?
- Да. Имаме доста техника, 21-ви век е все пак. Но за да се вземе предвид доказателството от дадена техника, трябва да дойде някой в съда и да свидетелства и да обясни как действа тя пред съдебните заседатели. Това по филмите го няма обаче.
- Ходите ли въоръжен?
- Да. Това ми е работата. Имам „Глок“.
- Някой нападал ли ви е?
- Откакто работя в отдел „Убийства“ - не. Като агент под прикритие съм имал физически сблъсъци, но за мое щастие и за всички, които са били наблизо и ангажирани в акцията, не е имало големи поражения.
- Да разбирам, че сте се били или са стреляли по вас?
- Бил съм се. В болница обаче не съм лежал.
- Сега ще ви върна във времето ви на агент под прикритие. В службата за борба с организираната престъпност сте работили 7 години. Това как ви промени психиката и личния живот?
- Малко труден въпрос. Трябва много да се внимава, защото с близките приятели си един, в работата си друг. Малко е като двойствен живот. Стремиш се да не се срещаш с тях на публични места, не можеш да поддържаш връзка с никого в социалните мрежи, защото това е разкрита врата към твоя живот. Постоянно трябва да внимаваш кой си.
- Станали сте май по-мнителен, недоверчив?
- Не точно. Моите приятели от дълги години са си все същите, и то още преди да стана полицай. Но един вид съм ги изолирал малко или много. Ще ви дам пример. Звънят и ме канят на даден ресторант. Аз знам, че там съм имал акция и ако отида, могат да ме разпознаят. Казвам им да сменим мястото и те се съгласяват с мен.
- Докато сте били агент под прикритие, коя е била най-опасната ви акция – по наркокартел, банда за оръжия?
- Оръжията са най-опасни. Тези групи са най-опасни, защото често са непредсказуеми. Но вече като влезеш в някаква среда, става по-лесно да работиш по такива. Първите няколко срещи са напрегнати и страшни.
- Било ви е страх нали?
- Естествено. В отдела под прикритие имахме закачка – ако не те е страх, значи си луд.
- В какви образи сте влизали под прикритие?
- На търговец на оръжие, на купувач, на посредник, на продавач на наркотици. Да не забравяме и още нещо - че undercover не е само този, който се включва в сделката, но има и цял екип, който е наоколо, подкрепят, наблюдават. Налагало ми се е да бъркам по кофите за боклук, спал съм под открито небе. Какво ли не.
- Кое беше най-голямото предизвикателство за вас – да влезете в ролята на престъпник от какъв ранг? Трябва да познавате психиката им.
- Да, трябва. Ти си полицай, но трябва да се преструваш. Доста се научих на уличния начин на живот. Даже като отидох в отдел „Убийства“, ми беше малко трудно да превключа. Говорих все едно съм на улицата, а там трябва съвсем различно да се случват нещата. Традицията беше да носиш скъсани къси панталони, а после ги сменяш всеки ден с риза и вратовръзка. Малко трудно, нали?
- Имате гола глава, дълга брада, много татуировки. Това нарочно ли беше, за да се впишете най-добре в ролята на бандит?
- Не, не беше точно така. Но като си под прикритие, нямаш ограничение как да си носиш брадата, косата, татуировките.
- Имате доста татуси по ръцете, какво изобразяват?
- Няма да кажа, дълга история е (смее се).
- Но не са направени нарочно, за да изглеждате мъжествено?
- Не, не (смее се). Всяка от тях има смисъл.
- Влизали сте във всякакви роли. Каква е разликата в психиката и мисленето между бандитите, които продават оръжие, дрога, правят трафик на хора? Какво е характерно за всеки от тези профили?
- Няма голяма разлика. Мисълта им е само да правят пари. Всички престъпници извършват дадени действия, за да се облагодетелстват. Имат и разлики, но не би трябвало да ви го обяснявам. Мирогледът на подобни бандити е изкривен. Техните престъпления оказват влияние върху големи групи хора, човешки животи се променят от техните действия.
- Имали ли сте случай, когато сте били агент и сте работели с даден бандит, за когото можете да кажете, че е по-голям мъж и по-точен от даден полицай? Имам предвид не точно хора на честта, които следват свой кодекс, но нещо подобно като в „Кръстникът“?
- Да, имал съм. Те са си държали на думата на 100%. Даже имах случай, при който въпросният човек до последно не искаше да повярва, че съм агент под прикритие. Беше ме приел за приятел, доверяваше ми се. Но в крайна сметка винаги идва краят, в който става ясно какво точно работиш.
- Вие ли арестувате тези хора?
- Не. Но се прави така, за да се избягват ситуации. Случвало се е понякога да стане поради невъзможност. Но в повечето случаи друг екип извършва арестите.
- Имали ли сте случай да сте в група, а полицията да дойде и да ви арестува всички и да ви откарат в килията?
- Да, случвало се е (смее се), но аз не съм стигал до ареста. Но случи ли се това, случаят приключва, защото аз не мога да отида в ареста, нали ме разбирате. Отвеждали са ме с групата в полицейското управление, но там вече се разбират нещата.
- Как се почувствахте, като ви арестуваха?
- Аз знаех какво да правя. Знаех, че ме арестуват само за театър. Просто внимавах да не се престаравам с актьорството, всичко трябваше да е нормално и да не оказвам голяма съпротива.
- Коя е акцията, при която сте се страхували най-много?
-Когато съм бил сам на сделка, вътре трябва да има примерно 1 човек, а като вляза, има 7-8 души. А аз съм чисто сам. Непредвидена изненада, която не е по план.
- Има ли нещо, което си казваш при такава ситуация, някакъв ритуал или пък се молиш на Господ?
- Припомням си, че в дадената ситуация не съм полицай и не пише на челото ми, че съм агент под прикритие.
- Казахте, че сте се били, но стреляли ли сте по някого?
- Нека го оставим без коментар.
- Вярвате ли в Бог?
- Да. Не ходя често на черква, но съм вярващ. Така съм израснал, така съм възпитан.
- Имали ли сте случаи, при които сте мислили, че сте оцелели само защото Господ ви е пазил?
- Това е личен разговор между мен и Господ.
- Какво хората не знаят за вас - детективите и агентите под прикритие?
- Че ние сме добри хора. Във всеки чувал има и развалени ябълки, но почти всички са страхотни хора. Нашата цел е да поддържаме стандарта на живот на добрите хора, да не страдат те от престъпниците и да не се налага да плащат с живота си за нещо. Единствено Господ може да отнеме живот, така са ме учили.
- След тежък случай какво правите, като се приберете вкъщи?
- Опитвам се да заспя, но не става. Обикновено не ми се говори с никого вечер, а това е лошо. Като цяло полицейската работа те кара да избягваш хората. Дружиш с по-тесен кръг приятели.
- Вие сте от Петрич. Кога емигрирахте?
- През 2001 г., когато беше атентатът срещу кулите близнаци. Тогава бях на 20 г. В последно време обаче си идвам често, започна да ми харесва да съм в България. Пълна почивка и природа. Това ми влияе много добре на психиката. А Петрич си е най-хубавият град в България за мен (смее се).
- Замисляли ли сте се да се върнете в България?
- Засега не, но никога не казвай никога. Толкова съм вложил в САЩ, че няма как.
- Вълнува ли ви ситуацията в България, гласувате ли? Ето в неделя имаше избори за парламент.
- Да, разбира се. Гласувах и сега. Държа половин ухо отворено към България и се интересувам какво се случва. Гласуването е единственият начин да изразиш своя цивилен дълг към държавата и да вземеш сам решение. Тук при нас, в Чикаго, преди няколко дни имаше също избори – за кмет. Гласувах. Аз вярвам в изборите - не че са честни, а че всеки трябва да изрази своето мнение чрез тях. Хората трябва да си помислят първо те какво правят за държавата, а чак след това и тя какво прави за тях. Забелязал съм, че хората се оплакват как държавата нищо не прави, а то държавата – това са хората.
- Това е първото ви интервю за медия изобщо – в САЩ и България. Защо?
- Защото досега съм отказвал, и то ясно и категорично (смее се). Това е сложен въпрос. А и имайте предвид, че 7 години под прикритие си казват думата. Моите случаи сега с убийствата са също много деликатни и не е препоръчително да говоря. Но аз съм и в борда на директорите на Б.А.П.А, на която съм много благодарен, че ме поканиха да бъда един от тях. Организацията е страхотна, за нас е като обмяна на опит всекидневно. Всеки има различни случаи, юрисдикции, закони в щатите. Целта ни е да покажем на емигрантите в чужбина, че има и успели българи. Знаете, че лошите новини пътуват първи, особено ако има арестуван гражданин на България. Но ние сме от добрите и искаме да го покажем. Ние не излагаме страната ни, а сме стойностни личности.
- От малък ли искахте да станете полицай?
- Като по-малък исках да се занимавам със спешна медицина. Даже съм бил за кратко парамедик в чикагската полиция. Но станах полицай. Знаете и че всички новобранци ги слагат патрул. Занимаваш се със спешни повиквания, най-често домашно насилие. Трябва да реагираш бързо, за да възстановиш мира.
- Мислили ли сте да приемете, ако ФБР ви покани да станете част от тях?
- Мислил съм по този въпрос, но все още не стои на дневен ред. Сега така ми се е развила кариерата, че тежа на мястото си.
- Гледат ли ви по-особено за това, че сте българин? Имам предвид по-скоро като усещане, че не сте например американец.
- Малко или много има едно подозрително око, но в крайна сметка работата показва кой си. Не само тя, а и етиката ти, как се държиш като човек. Старата приказка, че по дрехите посрещат, по акъла изпращат, важи и тук. В началото те гледат, че имаш акцент, но после всичко си идва на място.
- Но петричкият акцент е номер едно!
- Винаги (смее се).
Това е той:
Роден е през 1982 г. в Петрич
Емигрира в САЩ през 2001 г.
Работил е 7 години като агент под прикритие в Службата за борба с организираната престъпност
Преди две години става детектив в отдел „Убийства“ на полицията в Чикаго
Има над 40 официални награди. Някои от по-забележителните са спасяване на човешки живот, за участие в разследване на трафик на наркотици с помощта на „социални медии”, за успешно разбиване на междущатска организация за трафик на оръжие
Член е на борда на директорите на Българо-американска полицейска асоциация (БАПА)
Виктория Пенкова
