- Г-н Цонев, на никого не му се живее в гето или в съседство с гето, проблемът с тези райони е сериозен и е от повече от 20 години. Има ли решение и от какво основно зависи то?
- Има решение. Проблемът основно е свързан с лошите жилищни условия, с лошата инфраструктура, с незаконното строителство. Лошото е, че не се работи последователно за решаването на тези проблеми, а се кърпи и се отлага. Все идват някакви избори – местни или национални, и им казват – стройте, ще ви оправим, няма да ви събаряме... И хората през годините свикнаха да строят, никой не контролира, те самите нямат спирачки, държавата и общините бездействат и така на този проблем никой не му обръщаше внимание, докато не започна да избухва по места. Имаше такива казуси в Мъглиж, в Стара Загора, в Гърмен... сега сме в „Захарна фабрика“ в София. Това е проблем, който се разширява и уголемява и като само се замита и не се взимат мерки нито по отношение на законодателството, нито в конкретната дейност на местните власти... Всички се правят, че не съществува, докато не започнат да гърмят такива големи скандали. Трябва да отбележим, че и самите хора си го създават със своите действия и с правния нихилизъм, който проявяват. Няма невинни – виновни са и тези, които строят незаконно, и тези, които трябва да контролират.
- Има ли вариант това изостряне на проблема в „Захарна фабрика“ с всички коментари, протести, контрапротести, а вероятно и съдебни дела дори в Европейския съд в крайна сметка да избистри някакъв работещ модел за решаване на проблемите по места?
- Има шанс да се избистри рецепта. Според моя алгоритъм трябва да се облекчи режимът за узаконяване там, където е възможно чрез т.нар. търпимост. Трябва да се промени Законът за устройство на територията (ЗУТ). Има такова предложение, направено по един проект от адвокат Александър Кашъмов. Ние с него сме го представяли в Националното сдружение на общините преди 5 години. Има възможност общините с по-големи квартали да намерят решения, но най-важното е те да започнат да правят геодезически заснемания на тези проблемни квартали и махали. Да се види какво има в тях, кое е законното, кое е излязло от регулация и какво трябва да се направи. Това зависи само от конкретната община и трябва да си го направи. Работех с една неправителствена организация, която помогна на Дупница, Кюстендил и Пещера с чуждестранно финансиране да се направят такива подробни устройствени планове (ПУП). Защо обаче трябва да се прави с чужди пари, а не от държавата. Според мен трябва да се предвидят пари от бюджета за тези ПУП, защото те са скъпи. Там, където е необходимо, общината ще може целево да финансира изработването на такива планове за такъв вид квартали.
- Наличието на ПУП с какво ще допринесе?
- Когато го има, вече ще се знае кой имот е общински, той е вкаран в регулация, може да се даде с право на строеж на желаещи роми, да се продаде или облагороди... Когато имотите ти са извън регулация, не може да направиш улица, водопровод, канализация... Иначе всичко остава абсолютно незаконно и извън строителните граници и излиза, че нищо не може да се направи. На много места в тези общини, с които съм работил, има такива квартали, построени в държавен поземлен фонд, в ниви, в общински земи, земи извън регулация... И когато не е променен статутът, нищо не може да се направи. Затова трябва да се ангажира и държавата и да помага на общините. Отделно трябва да се засили контролната дейност на общинските органи, защото тя е много занижена. Трябва да се следи и още в самото начало да се спират наченките на незаконно строителство. А тях ги е страх да влизат в ромските квартали. Влизат само с полиция и по избори. Не се проверява и след това се чудят откъде са се появили такива обекти. Появили са се, защото няма контрол и не ги спират.
- Всички препоръки са да се премахнат гетата и да се работи за интеграцията на тези малцинства, но каква алтернатива може да предложим на тези, които живеят в тях?
- Мога да кажа това, което аз съм направил. В Каварна им обособихме парцели. Който е поискал, сме му дали. Общината направи нещо, което не е правено другаде – типов проект. Платихме за него на архитекти и го подарихме на ромите. Те си строиха по този проект, след като си взеха правото за строеж. Това е едно от нещата. Тези парцели бяха в зона с боклук, където имаше нерегламентирано сметище. Вкарахме го в регулация, разбихме го на 111 парцела, подарихме архитектурните проекти и хората си изчистиха и си построиха едни прекрасни къщи. Това нещо може и вече се прави и на други места, но с 20 години закъснение. Аз го направих през 2004 г.
- Безвъзмездно ли им предоставихте и земята?
- Не, не. Плащаха си, колкото е цената за правото на строеж, но тя е поносима. Може да се платят няколко хиляди за 500 кв. м. Събираха се по 20-30 души и като имат готов проект, за който иначе ще плаща по 5-6-7 хиляди лева, си купуват материалите и започват да строят. Така се появиха доста хубави и нови къщи. Но първо вкарахме парцела в регулация и построихме инфраструктурата. Всичко беше под контрол и вървеше стъпка по стъпка, както трябва да се случва в цялата страна.
- Около разрушеното гето в столичния квартал „Захарна фабрика“ какви проблеми има според вас?
- Там проблемът е трупан от десетилетия. Всичко се е строило и се е правило пред погледа на местната общинска администрация. Никой не го е спирал. Не е законно и никой не иска да защитава незаконното строителство, обаче си има правила. Щом има решение на Европейския съд, щом го има този член 8 от Европейската конвенция за правата на човека, не може да събаряш в разрез с такъв висш акт. Добре, ще събориш, но първо трябва да знаеш къде ще ги настаниш тези хора. Къде ще отидат те освен пред кметството с палатки? Те няма къде да отидат. Като махнеш сградата, ти не решаваш проблема. Видяхме, че се случиха още по-страшни неща след това. Започнаха протести в райони като „Люлин“, където хората не искат да настаняват тези хора при тях. От един проблем създадоха друг, още по-голям – социално напрежение. А трябваше да се мисли предварително, че това ще се случи. То беше ясно, няма как. Приготвили са блокове, в които никой не може да живее и няма как да бъде настанен там. Когато няма стратегия, така се получава. След това обаче се продължи с нелепи обяснения и оправдания и сега цялата държава се занимаваме със „Захарна фабрика“.
- Какви са мотивите и какви може да са последствията?
- Не знам какви са мотивите, но там се събарят постройки от 2016 година. Това е третото. 143 сгради са. След време ще се разбере. Ако има някаква голяма инвестиция и нещо започне да се строи там и се разчиства, за да се построи инфраструктура например... Рано или късно ще се разбере. Иначе последствията какви може да са – ще ни осъдят пак. Ще заведат дела в Европейския съд и ще ни осъдят за немалки суми. Пак държавата ще плаща за грешни решения на местна администрация. Отново ще трупаме и негативи пред международната общност. Няма нищо положително в това. Този казус ще стигне и до Европейската комисия и ще влезе като един от негативните примери в докладите за спазването правата на човека. Но нека уточним, че незаконното строителство не е само в ромските квартали. Ами ако започнат да събарят и други къщи, които са български. Пристройки, тоалетни външни, огради и т.н. Нека не етикетираме, че само ромите строят незаконно и само те са престъпници. Не. Като говоря за промени в законодателството, от тях ще се ползват всички групи, независимо от кой етнос са. Точно затова трябва промяна, защото има места, където може да има узаконяване. Има постройки, които са строени нормално и отговарят на изискванията за търпимост, но този Закон за устройство на територията (ЗУТ) е много стар и обхваща узаконяването отпреди 2000 година. Имаше предложение търпимостта да обхваща построеното преди 2014-2015 година и да се вкарат още сгради. В момента ЗУТ пречи поне 50% от проблемите да се решат елегантно. Сега какво се случва? Архитектите почват да правят „търпимости“, веднага бутне гражданина и започват да се пускат популистки сигнали и жалби до прокуратурата, понеже работя с много главни архитекти в държавата. И дори да свършат работа, започват да ги разследват, защото законът бил такъв. Архитектите спират да го правят това. Защото законът се тълкува по всякакъв начин и не ги защитава достатъчно. Затова е нужна промяна, която да помогне за разрешаването на много от казусите за всички с такива постройки. Този законопроект си стои така, невнесен и неприет.
- А какво видяхте във „Факултета“, където сте били през март?
- Беше ужасно. Там е много по-тежко положението, отколкото в „Захарна фабрика“. Бях по програмата „Ромакт“ като експерт, защото там има много незаконно строителство и незаконни сметища. Кварталът е може би най-големият ромски квартал на Балканите. Оказа се, че вътре има виетнамска и китайска част с едни стари и изтърбушени сгради. Може би навремето са живеели виетнамци там. За два дена изучавах квартала – ужасно е. На много места има страшни язви и не знам как живеят хората. Говорих с ръководството и главния архитект. В общината обсъждахме, че е хубаво да се направи геодезическо заснемане, за да се актуализира положението, защото незаконното строителство агресивно се развива. Така може да се види по какъв начин евентуално някои постройки може да бъдат узаконени. Инфраструктурата също е много лоша и „Факултета“ може да е следващият страшен казус, но там не вярвам кметът да реши да извършва такива гигантски абсурди. Там може да стане война.
- По отношение на узаконяването на незаконно построени обекти има ли и добри примери сред родните общини?
- Велинград е един от добрите примери. Там се изгражда и инфраструктура. В Белоградчик също добре се работи... Има общини, в които хората се справят, но има и такива с огромни квартали, по отношение на които са вдигнали ръце и даже не регистрират незаконното строителство.
- А решен ли е проблемът с адресните регистрации на хората?
- Този проблем по принцип го решихме. В „Захарна фабрика“ обаче са ги дерегистрирали по стария закон, но хората си живеят там. Това, че си го дерегистрирал и той е дал друг адрес, за да си изкара лична карта, не решава проблема. След скорошната промяна в Закона за гражданската регистрация общините служебно определят административни адреси, на които хората могат да се регистрират там и да си издадат документ за самоличност. Това също беше огромен проблем и отне години, докато се стигне до решение. Сега проблемът е, че на много места, докато местните администрации свикнат, се получават известни забавяния. Но при положение че законодателно нещата се уредени, всичко с времето ще си улегне. Имаше над 150 000 души без лични карти. Това са хора извън системата – нямат право на социална помощ, на майчинство, не гласуват, децата им не ходят на училище... В момента тече процес по издаване на документи на тези хора. Има разяснителна кампания по общините, защото не всички роми знаят, че има възможност за това. Работи се пилотно в 15 общини, където се разясняват тези неща. Така ще се случи и с търпимостта по отношение на незаконното строителство, стига да се промени законодателството.
- Как може да интегрираме успешно малцинствата, за да допринесат и за икономиката на страната?
- Просто не трябва да се делят от останалите етноси и на тях да се гледа като на негативна част от обществото. Стигне ли се до такова заклеймяване, е много лошо. Най-важно е образованието и приобщаването им към училищата. Без образование няма как да ги приобщаваме. Занимаваме се и с това. Още от детската градина и да завършват поне средно образование, а текат и много програми, които ги подпомагат да учат и висше. Оттам нататък идва намирането на работа и това, че пазарът на труда не трябва да се затваря за тях. Но самите те също трябва да се променят. С тази програма „Ромакт“ работим не само с кметовете и администрациите, но най-вече със самата ромска общност. Обучаваме ги как се приема бюджет, как да участват на обществени обсъждания за приемане на бюджет, стараем се да повишим тяхната степен на административни и всякакви познания, за да си търсят правата... Създаваме работни групи от по-просветени и авторитетни хора, които да разясняват тези неща сред общността. Не може да решаваш проблемите на една общност, без да я ангажираш тя да участва в това. Редно е да има хора от тях, които да се назначават и в администрациите. Аз бях направил специален отдел за интеграция на малцинствата. Назначих роми, които да се занимават с проблемите на ромите. Не се прави. Не много места темата се игнорира.
ТОВА Е ТОЙ
- Три мандата кмет на Каварна, в момента трети мандат общински съветник
- От 8 години е част от програмата на Съвета на Европа „Ромакт“, която се финансира от Европейската комисия и работи с повече от 80 български общини
Людмил Христов
