- Г-н Каракачанов, вчера кацна у нас първият изтребител F-16 Block 70. След почти 36 години за първи път получаваме изцяло нов боен самолет. Вашият коментар?
- Това е една добра новина. Въпреки двугодишното закъснение САЩ доставиха първия от осемте изтребителя. Не знам защо се случи така. Според договора, който беше разписан по мое време като министър, трябваше да дойде още през 2023 година. Не знам поради каква причина първият служебен министър след мен се съгласи да се отсрочи доставката с две години. Но въпреки това фактът, че България се сдобива с една ескадрила нови самолети F-16 Block 70, само ще увеличи способностите на военновъздушните ни сили. Виждаме колко е важно всяка една държава да има способности за защита на своята териториална цялост и суверенитет.
- Не трябваше ли направо да закупим F-35, който е от пето поколение изтребители?
- България няма нужда от F-35 по няколко причини. Това е изключително мощен самолет, за територията на България той не е необходим. Още навремето съм говорил с министри на отбраната на Белгия, на Нидерландия, на други страни. Те казаха, че този самолет не е приложим за страни с такава малка територия. F-35 е много по-скъп самолет, за него трябваше да се чака поне 10 години, много държави чакат ред, за да го закупят – Турция, Гърция, Полша... Така че F-35 първо не ни беше по джоба и имайки предвид размерите на България, не е подходящ за нас. F-16 Block 70 е достатъчен.
- В момента тече процес на превъоръжаване на Българската армия. Закъсняваме ли или всичко е навременно?
- Всичко това бе заложено още през 2018-2019 година. Планът за модернизация на армията, инвестиционните разчети бяха направени точно в този период. През 2018 година бяха гласувани първите три проекта – за нови изтребители, за нови фрегати за военноморските сили, за бронирани машини за пехотата. Двата кораба за флота се строят във Варна, което е много добре. За съжаление обаче миналото правителство на Денков сключи договор за закупуване на стари бронирани машини на доста завишени цени, вместо тези пари – 2,5 милиарда, да бъдат инвестирани например в „Терем“ - Търговище, или в новото предприятие, което беше открито в Бургас миналата година. Но беше подписан договор за закупуване на стари бронирани машини „Страйкър“. В Щатите те са използвани за техните специални сили, за морската пехота по-скоро. Те са извадени от въоръжение, а производството им е спряно отдавна. Така вместо да инвестираме 1,2 милиарда в Търговище, какъвто проект бях оставил, включително с офертите на водещи компании, от които щяха да се вземат различните компоненти – двигател, шаси и др., се отиде на сегашния вариант. Така че превъоръжаването е факт, но то трябваше да се прави по-отрано. Модернизацията на Българската армия ще глътне милиарди, десетки милиарди във времето. Логиката сочи, че голяма част от тези милиарди би трябвало да бъдат инвестирани в българската оръжейна индустрия, а не за закупуване на старо въоръжение, след което ще плащаме скъпо за неговата поддръжка, ремонт през следващите 20-30 години.
- Тези дни беше лансирана тезата на лидера на ГЕРБ Бойко Борисов, че трябва спешно да изградим държавни заводи за производство на барут. Защо ни трябват такива мощности?
- Това е един от проблемите на България и е хубаво, че се е сетил г-н Борисов. Не можеш да развиваш собствено производство основно на боеприпаси и да разчиташ на вносен барут. Внасяме го от Сърбия и от някои други държави. Цените постоянно скачат, търсенето нараства и сме зависими от външен внос. До голяма степен цялата българска военна индустрия е зависима от внос. По времето на комунизма барутът се произвеждаше в България, ако не се лъжа, в едно от предприятията на „Терем“ в Костенец. Това е сериозен проблем, който трябва да бъде решен с държавна политика. Трябва да бъде направо държавно предприятие за производство на барут.
- Как стоим на картата на ЕС, на НАТО като състояние на нашата национална сигурност?
- За съжаление през последните четири години не стоим добре, защото почти нищо не беше направено. Нещата започнаха да се развиват след 2017 година, след 2021 година заглъхнаха. Винаги съм казвал, че няма нужда някой да ни подсеща – било от НАТО или от Европейския съюз, какво трябва да правим за собствената си отбрана, за собствената си армия. Едва след началото на войната в Украйна започна да се говори за необходимостта от засилване на отбранителните ни способности. Което пак е конюнктурно. Войната утре може да спре. Доколкото познавам начина на мислене на една немалка част от нашите политици, ще спре и разговорът за модернизация на армията. Така че на въпроса – не стоим както трябва, не сме на ниво.
- Все пак бяха увеличени доста възнагражденията на бойците и офицерите от Българската армия...
- Това се случи през последните два месеца. Въпросът не е само в заплащането. Отдавна трябваше да бъде възстановено военното обучение. По време на средното образование трябва да бъде дадена първоначална военна подготовка на учениците. Най-малкото да бъдат запознати с проблемите, които засягат отбраната на страната. Второ, как да се предпазват при евентуална военна ситуация, да оказват първа помощ, да бъдат запознати с основните образци техника, които съществуват в Българската армия.
- Така беше по времето на соца. Минавахме военно обучение.
- Точно така. Учениците, преди да завършват средното си образование, имаха представа какво представлява армията и системата за сигурност. Съществуваха форма за обучение на бойни спортове и военно-приложни дисциплини – корабомоделизъм и авиомоделизъм. След което имаше задължителна наборна служба.
- Трябва ли да бъде възстановена задължителната наборна служба?
- Да, трябва да бъде възстановена. Правил съм разчети, но за съжаление парламентът не пожела да се занимава с този въпрос и идеята за наборната служба беше отхвърлена. Става въпрос за около 15 000 човека на година. Ако наборната военна служба е 6 месеца, както аз предлагах, спокойно могат да служат по два набора на година. Има достатъчно свободна база във военния университет във Велико Търново. Има база и във Военновъздушното училище в Долна Митрополия, разполагаме с добра материална база и в бившата школа за запасни офицери в Плевен, както и в бившото военно-артилерийско училище в Шумен, имаме и други по-големи полигони. Според изчисленията, които бях правил през 2016 година, трябваха около 100 милиона лева еднократна инвестиция. Тогава депутатите решиха, че това е много. А сега даваме около 150 милиона, за да изградим център близо до Ямбол, в който ще присъстват военни от партньорски държави от НАТО. 150 милиона за натовски войници може, а 100 милиона за обучение на българската младеж не може! Ето ги кривите стандарти. Разбира се, сега сумата няма да е 100 милиона, защото цените растат. Но нека да са 200 милиона. В края на краищата има нещо простичко. Българският народ го е казал: „Който не храни своята армия, храни чужда армия“. Съществуването, сигурността на държавата е скъпо нещо. Затова трябва да инвестираме в обучението на младите хора, ако се наложи да могат да защитават страната си. За съжаление все още битуват представи, че едва ли не няма нужда от армия. Не е точно така. Например Швейцария е може би най-милитаризираната държава, нищо че е неутрална. Там имат еднократно военно обучение, всяка година после те викат в запас за преподготовка. Швейцарците имат най-модерните самолети и ПВО системи, нищо че никой в момента не застрашава нейната сигурност. Нормалните държави в Европа, нищо че стават все по-малко, инвестират в своята сигурност не когато им се запали чергата, а навреме, за да могат да предотвратят всякаква външна опасност. Повярвайте ми, светът през следващите години няма да става по-сигурен, напротив. Светът влиза в една турбуленция и напрежението ще нараства. Не само заради конфликта в Украйна, но и заради ситуацията в Близкия изток, проблемите в Африка, на запад от България – в Сърбия, Македония, Босна и Херцеговина, Косово... Виждаме, че проблемите пред нашата национална сигурност се увеличават. Колкото по-рано се инвестира в сигурността, толкова по-добре.
- На дневен ред са въпросите, свързани с изграждането на обща европейска отбрана. Поставят се изисквания за проценти от БВП, инвестирани в отбраната. Както и за пренасочване на средства от програмите на ЕС в посока на отбранителната индустрия. Къде е България в този процес?
- Въпросът е много сложен. Идеята за обща европейска отбрана няма как да бъде реализирана за година-две или пет. Идеята за европейска отбрана се появява за втори път. Първия път беше инициирана от френския президент Макрон и германската канцлерка Меркел. Това беше в период, когато бяха обтегнали отношенията си с президента Тръмп в първия му мандат. Сега, когато Тръмп заобиколи европейските политици и поде инициативата за спиране на войната в Украйна, пак заговориха за обща европейска отбрана. И в двата случая европейските политици, включително тези в Брюксел като Урсула фон дер Лайен, говорят за европейската отбрана като някакъв ход за помпане на мускули пред Тръмп. Според мен тези хора не мислят сериозно. Искат да похарчат много милиарди, дори и да ги имаше ЕС, но той ги няма, значи няма как за година, две или три да изградиш тази европейска отбрана. Още през 2018 година аз и още няколко министри на отбраната предложихме като първа стъпка да се направят военизирани структури, които да охраняват морските пространства и сухопътните граници, на онези европейски държави, които бяха обект на най-много емигрантски нашествия. Тогавашните европейски бюрократи обаче не се съгласиха. Това е нещото, с което може да се започне. Проблемите с нелегалната емиграция се увеличават. Сега се говори как 2 милиона палестинци ще бъдат изселени от Ивицата Газа. Къде ще отидат? Конфликтите в Африка, ситуацията в Афганистан продължават да пораждат емигрантски вълни към Европа. Виждате, че всички посегателства и тероризъм срещу европейски граждани се правят от хора от Близкия изток, от Африка или Афганистан, които са свързани с радикални идеологии. Проблемът няма да спре, напротив, ще се увеличава. Европа трябва да помисли първо за този аспект от своята сигурност. Второ, виждаме какъв е характерът на войните, които се водят в момента. Не са войни танкове срещу танкове, пехота срещу пехота.
- На какво трябва да се наблегне в Европа по отношение на отбраната?
- Основното нещо за сигурността на Европа трябва да бъде ПВО защитата и дронове. Могат да се направят разчети за ПВО отбрана на страните членки на ЕС. Но да се започне с тези, които са на първите линии на съприкосновение. Според мен цялата тази идея се движи чисто конюнктурно от някои европейски политици, за да се противопоставят на политиката на Тръмп. Между тези, които днес управляват Европа в Брюксел и Тръмп има и идеологически, и междуличностни разминавания. Проблемът е в управлението на Европа. Не можеш да отваряш границите за нелегални емигранти, а в същото време да говориш, че единствената опасност идва само от Русия. По този въпрос една част от европейските държави не са съгласни.
- Питам ви като историк. След трагедията в Кочани като че ли позаглъхна антибългарската реторика и прояви на Скопие. Докъде я докарахме с отношенията си с РС Македония, какво можем да очакваме в следващите месеци?
- С това си поведение Северна Македония няма никакво европейско бъдеще. Колкото повече им се казва в прав текст това, толкова по-добре. В периода 2017-2021 година тогавашното българско правителство имаше много ясна позиция. Сключва се договор за добросъседство, прави се комисия по историческите спорове и даваме зелен светофар за преговори с ЕС. Само че в Скопие политиците не са много щастливи от това, че трябва да развиват добри отношения с България. Причината за това е проста. Те изграждат своята теза за идентичност на базата на фалшификация на българската история и на базата на конфронтация с България. Те нямат интерес спорните въпроси, измислени от тях още по времето на Титова Югославия, да бъдат решени. И когато усетиха по време на правителството на Кирил Петков, че България е готова да кляка, станаха брутални. Започнаха палежи на българските клубове, побоища над активисти на български организации, завеждане на съдебни дела срещу тях, уволнения от работа, репресии. Това беше проспано от тогавашните български правителства. Колкото повече се отстъпва пред политиците в Скопие, толкова по-брутални антибългари стават те. Това, че от две седмици правителството на Груевски не се занимава с България, се дължи само на тази голяма трагедия в Кочани. Тя се случи благодарение на некадърното македонско правителство и на предишните некадърни правителства. Засега не им е до нас. Но като позаглъхне трагедията, ще се превърнем отново в тяхна политическа дъвка. Ако продължаваме да мълчим, докато не започнем активно да защитаваме правата на нашите сънародници, нищо няма да се промени. Трябва да бъдем много настъпателни и да сме активната страна. А не да чакаме някой да ни бъде арбитър.
Това е той:
Красимир Каракачанов е историк и политик
Лидер на ВМРО
Депутат в няколко парламента
Вицепремиер и министър на отбраната в третото правителство на Бойко Борисов (2017 – 2021)
Автор на исторически трудове
Пламен Енчев
