- Господин Манолов, вие много рядко говорите в медиите. Затова – моля припомнете ни случая, когато като таен агент спряхте радиоактивно замърсяване в Черно море.
- Имахме информация, че рускоговореща група от бившите съветски републики държи 6 ампули радиоактивен цезий за продажба на Черноморието ни.
- Това много ли е?
- Една от ампулите можеше да зарази цялото ни крайбрежие, ако се счупи и изсипе във водата. Поради сериозността на случая реших аз да ръководя операцията и да се внедря в групата, за да не рискувам живота на някой колега. Бяхме аз и моят източник. Той не беше агент, а нещатен оперативен работник. Идеята бе да направим сделка – уточнихме цена от 100 хиляди долара. И така, помолих министерството, което ми оказа безценно съдействие, да ми уреди кредит от банка и да изтегля 100 хиляди долара.
- Щом са ви дали... толкова много пари...
- Да, дадоха ми. В службата имахме фалшиви долари, но ако тези момчета бяха видели такива банкноти, всичко щеше да завърши зле за нас. Договорката беше ампула по ампула да се заменя и плаща. Имаше 150 барети, разположени в околността, всичко бе под абсолютен контрол.
- Кога се случи това?
- През лятото, август 1996 г.
- В разгара на сезона...
- Да, дискотеките бяха пълни, продавачите бяха изнервени, искаха да видят парите в кеш, отвлякоха източника ми, играеха на руска рулетка с него... Беше много напрегнато. Отидох с парите, видяха ги и договорихме сделка. Те направиха и опит да откраднат парите по пътя от Албена. Това е най-краткото резюме на случая.
- А каква е била целта им?
- Пари. Навсякъде търсеха купувач. Но бяха дотам дрогирани и изнервени, че казаха, че ако и този път не успеят да продадат ампулите, ще ги счупят в морето. На втората размяна на ампула бяха установени всички участници в схемата, баретите пристъпиха към арести и ни закопчаха и нас. Доста силно ритат, предупреждавам.
- Те знаеха ли кой сте?
- Не, никой не знаеше. Бях шиптер, пуснах брада, с един мръсен сак с долари и с една стара шиптерска кола се движех из региона, сам. След време разбрах, че след съдебен процес извършителите бяха разменени по определени схеми за определени наши интереси.
- Този случай ви изстреля нагоре в йерархията.
- Минах една степен нагоре – от началник управление станах заместник-директор на службата. И три месеца след това същият източник подаде информация, че в околностите на София са складирани пет килограма плутоний. Започнахме проверки и работа по изясняване на информацията. Оказа се, че е истина. Отново ставаше дума за хора от бившите съветски републики, но много по-професионални. Прецених, че този път старата схема няма да проработи. Няма как да намерим толкова пари, а и не е сериозно шиптер да купува плутоний. Търсихме ниво, което да изглежда максимално реалистично за търговците. И тогава ни хрумна да включим в операцията тогавашния директор на АЕЦ „Козлодуй“. Не го познавахме дори. И колкото и странно да звучи, той каза, че е готов да участва в операцията.
- Отговорен човек.
- Да, а аз му обещах, че ще присъства на всички наши съвещания, за да е в течение, защото рискът за него ще е огромен. Той се срещна с продавачите, стигнаха до сделка, непосредствено преди нея те му подсказаха и каква ще бъде схемата. В специални надуваеми костюми за работа с подобни много радиоактивни материали ще се слезе в подземие. Директорът на АЕЦ каза, че е обличал подобни костюми и уточни – момчета, работата е сериозна. И сутринта преди началото на операцията възникнаха угризения и съмнения. По време на подробен инструктаж две от баретите, тези корави момчета, припаднаха. И всичко взе да става истинско. Замислих се дали имаме стопроцентова сигурност за успех и няма ли риск. И в един момент преценихме, че не трябва да си играем на Господ. Спряхме, прибрахме екипите и оборудването. Решихме акцията да завърши с т.нар. японско преследване.
- Какво означава?
- Да ги следим отблизо и явно. Съвсем естествено те се усетиха, разбягаха се, плутоният бе изнесен. Нямахме техническата възможност да проследим накъде отиде.
- Но напусна България.
- Да. Проверихме мястото, нямаше никаква радиоактивност.
- Нека се върнем в 2025 година. Радиоактивната тематика е отново популярна заради ядрената програма на Иран, ударите на Израел и на САЩ. Вашата прогноза за вида отговор, който може да даде Техеран?
- Когато някой е притиснат до стената и няма ход, от него могат да се очакват непредвидими действия. Моето усещане е, че Иран би могъл да използва мръсна бомба, която няма традиционен заряд на обогатен уран, но количества от 300 до 400 кг обогатен уран до 60 на сто са достатъчни за направата на много такива бомби.
- Ако този уран съществува в Иран.
- Ако.
- Според вас съществува ли?
- Според мен – да. И отдавна е изнесен на сигурно място. При разменените между Техеран и Вашингтон удари неотдавна имаше едно предварително предупреждаване, последвано от благодарности от двете страни, много театър... но това е част от голямата игра. Така или иначе Иран е способен на такава стъпка, ако бъде притиснат.
- Тоест според вашата оценка той все още не е толкова притиснат.
- Да. Според мен текат усилени преговори на средно и високо ниво, както и друг тип преговори между други ангажирани държави. Нека дадем пример с неотдавнашната среща на Ердоган с Тръмп в Хага. Разбира се, за нея няма никаква информация, но веднага след това протекоха доста интересни събития. Настъпи раздвижване в Азербайджан, както и една малка нарковойна между групировките, които изнасят иранския наркотик. Нещо, за което никой не говори, а коментираме затварянето на Ормузкия проток, големите евентуални загуби... Всъщност потокът от наркотици – опиум и хероин от Иран, никога не е секвал. И определени големи групировки държат този бизнес, като в момента се наблюдава преразпределение, което може да прерасне във война.
- На държавно ниво може би.
- Би могло. А ние сме зависими от иранския газ, от отношението на Турция и Азербайджан, от другите страни в региона. Оттам очакваме енергоносители.
- Да, толкова години чакахме азерския газ... той взе че тръгна, а сега да вземе да спре...
- Да, няма да е добре. А позициите на Иран след огромния международен натиск за изнасяне на тероризъм са много силно ограничени.
- Това е добра новина.
- Това е мое мнение. Но това не изключва силното присъствие на ислямски фундаменталисти в нашия, Балканския регион.
- Нека се върнем за малко към иранската бомба – къде биха я хвърлили?
- Естествено срещу врага Израел.
- Дали би стигнало замърсяване до България?
- Не, няма такава опасност.
- Ако приемем, че бомбардировките между Иран и Америка са били театър, кой раздава ролите?
- Най-сложният въпрос е това – кой дава парите и разпределя репликите. В такива ситуации винаги трябва да следим потока на парите, защото това се оказва основното. Според моята информация има преговори между Иран и САЩ и най-вероятно дипломацията надделява. Прогнозата ми е, че в съвсем недалечно бъдеще ще станем свидетели на съвместна експлоатация на огромните природни ресурси на Иран заедно със САЩ.
- Вие очевидно сте на мнение, че силата на Иран е доста отслабена. И все пак реален ли е сценарият след няколко месеца групи, свързани с Техеран, проксита, да ударят внезапно на някое място?
- Свидетели сме на безпрецедентните мерки за сигурност за дипломатическите мисии по цял свят. Не мисля, че често използваният израз „спящи клетки“ все още съществува. Отмина времето на този тип подривна дейност. Въпреки това в Балканския регион има силно влияние на радикалния ислям. Например в Египет половината от висшия ръководен военен състав са албанци – граждани на Северна Македония. В Албания има школа за обучение на ирански опозиционери. Косово създаде своя армия, макар че нямаха това право. Появиха се военни съюзи – например Косово, Албания и Хърватия. Друг такъв е между Сърбия и Унгария. Неотдавна бях в региона, много е тревожна обстановката – навсякъде летят военни автомобили, на хърватската граница със Сърбия има струпване на войски. Президентът на Сърбия заяви, че страната е достатъчно въоръжена. Изобщо регионът по мое мнение е все по-нагорещен.
- Тоест оставаме си там, където бяхме преди 30 години.
- За съжаление, да. Според мен тези процеси бяха провокирани от процесите в Близкия изток. Няма класически износ на тероризъм, но тези държави няма да се лишат от влиянието си в нашия Балкански регион. Проблемите предстоят, дано не са големи и дипломацията винаги да надделява.
- Вярвате ли в дипломацията?
- Искрено вярвам, колкото и странно да звучи. Тя е първото и последно средство за решаване на проблеми.
- Нека очертаем кръга от непосредствени предизвикателства към сигурността на България, защото хората се тревожат.
- Специално по отношение на терористичните заплахи – нека съгражданите ни са спокойни. Непосредствена опасност няма. По отношение на контратероризма българските служби винаги са имали изключителни традиции и постижения. Уверен съм, че тези традиции са наследени. Службите имат много добри знания и позиции и това, че не се шуми за техните операции, е съвсем естествено. Спорадичният терористичен акт в Сарафово през 2012 г. бе по-скоро следствие на определени политики, отколкото опит да се накърни националната сигурност на България.
- Това означава ли, че евреите – български граждани, не са заплашени от непосредствени терористични атаки?
- Специално за България смея да твърдя, че няма заплаха. А и израелските служби си вършат много добре работата от години.
- Означава ли това, че те действат и сега на наша територия?
- Разбира се. Всички израелски обекти са под специален режим и наблюдение – нещо, което ние не виждаме. Всеки наблюдава и взема необходимите мерки, включително българските служби.
- Коя опасност е по-голяма за България – ислямската ос на Балканите, или тази, която сформира Сърбия с помощта на Северна Македония – Китай-Русия-Балканите?
- Нещата са много свързани, трудно се разграничават. Като цяло обстановката в региона много бавно, но много сигурно се нагорещява.
- И каква трябва да бъде реакцията на България?
- Преговори, дипломация и добросъседство.
- Смятате ли, че това се случва?
- И е възможно, и се случва.
- Смятате, че има чуваемост в София?
- Да. Защото имаме лошия пример докъде може да се докара светът от липсата на чуваемост.
Това е той:
- Роден е през 1959 г. в София.
- Завършва „Българска филология“ и „История и теория на културата“ в СУ.
- От 1985 до 1998 г. работи в Националната служба за сигурност. Заема всички последователни длъжности до директор включително.
- Напуска през 1998 г. по собствено желание.
- Занимава се с консултантска дейност.
- Женен, с две деца – Вера и Владимир, и внуци Ема и Манол .
Михайлина Димитрова
