0

- Г-жо Сачева, пенсионер с 800 лв. пенсия ще взема 400 евро след приемането на общата европейска валута. Това няма ли да ни отдалечи още повече от стандарта в ЕС?

- За България нищо няма да се промени. Това, което човек може да си купи в момента, примерно с 800 лв. пенсия, същото ще може да купи и с 400 евро. Ние няма да плащаме цените на стоките по европейски стандарти. Даже по плана, по който се предвижда да се премине към общоевропейската валута, шест месеца цените ще са както в евро, така и в левове. Покупателната способност на доходите ще се запази такава каквато е реално в момента.

- Съществуват обаче притеснения, че като влезем в еврозоната, инфлацията може да скочи, а и сега е достатъчно висока. Как ще се преодолее това, най-вече по отношение на актуализацията на пенсиите?

- Точно заради това сме възложили толкова много анализи. Социалното министерство също е поръчало анализи на пенсионната система. Ние от парламентарната комисия също сме натоварили Центъра за парламентарни анализи и изследвания да направи социологическо проучване и отделно сме възложили на Икономическия и социален съвет да направи анализ на пенсионната система, за да можем да предложим конкретни промени. Включително, ако се налага, една от промените да е модифициране на Швейцарското правило. Въпросът с адекватността на пенсиите е вечен. Всяка една пенсия, която се отпуска днес, неизбежно ще бъде по-ниска от тази, която се отпуска след десет години. Това е така, защото както растат доходите, така расте и съответният осигурителен принос на хората, заети в дадена професия. Начинът, по който у нас се постига адекватност на пенсиите чрез Швейцарското правило, със сигурност трябва да бъде една от обсъжданите теми, тоест – дали формулата трябва да бъде същата.

- Как ще бъдат подпомагани възрастните с ниски доходи?

- Като част от цялостната социална политика е и системата за социално подпомагане. В нея също, съгласно Плана за възстановяване и устойчивост, трябва да има реформи. Трябва да има Кодекс за социална подкрепа, така че това, което не достига на хората с ниски доходи, в това число и от пенсии, да може да бъдат подкрепени през социалното подпомагане.

- Наскоро беше публикувана Национална карта на социалните услуги. Работата по нея започна още когато бяхте социален министър. Как ще подобри тя положението на тези, които имат нужда от този тип услуги?

- Националната карта залегна в Закона за социалните услуги. На практика колегите имаха един много дълъг срок, в който да получат предложения от общините, и на тази база да се изготви карта за потребностите и възможностите, които се предлагат в тази сфера. Картата ще служи за бъдещо планиране на средствата, които ще се насочат към социалните услуги по места.

- Какво представлява тя?

- Картата е анализ на потребностите. Тя ще покаже къде и от какви точно социални услуги има нужда. Освен че ще покаже на общинско и на национално ниво какви са нуждите, тя ще даде възможност да се планират съответните услуги - дали на места има дълга листа на чакащите, или много високи потребности от конкретни услуги. Те могат да бъдат както социални, така и интегрирани здравно-социални услуги. Има предвидени средства както по оперативната програма „Развитие на човешките ресурси“, така и по Плана за възстановяване и устойчивост. С помощта на картата средствата за изграждане на нови социални услуги ще бъдат насочени там, където има регистрирани потребности. Този анализ не е само механичен, това е анализ на възможностите. Целта не е само да се изгради дадена услуга и след това да се окаже, че не е адекватна и ефективна, а да се направи така, че планирането да бъде максимално добре преценено. Също така картата дава възможност да се обърне внимание и да се даде възможност, примерно за възрастните хора, услугата да я получават в дома си, а не всичко да се насочва към институционална грижа извън дома.

- Преди време беше обявена дефиницията за енергийна бедност. Но у нас половината от домакинствата се водят точно енергийно бедни. Какво ще се случи, след като вече има яснота кои отговарят на обхвата на формулата?

- Ние също чакаме правителството да каже какви са техните виждания, защото след изработването и публикуването на формулата няма, а и при нас не е постъпило конкретно и ясно предложение как ще бъдат компенсирани потребителите. Дали ще бъдат подкрепени през енергийната система с диференцирани тарифи или пък през социалната система с допълнително подпомагане. Второто със сигурност е по-тромавият вариант и ще отнеме много повече административни и човешки ресурси за обезпечаване на плащанията. Колегите в социалната система и сега са претоварени от различните видове социални помощи, които трябва да плащат. Още една оценка на потенциален кръг потребители, съгласно определението, ще създаде сериозно допълнително натоварване, което не съм сигурна, че може бързо и лесно да се преодолее.

- Напоследък се обсъжда облекчаването на вноса на работници от трети страни заради липсата на кадри в много браншове. Какво се предвижда в тази посока?

- Ние тепърва сме поискали информация от Министерството на труда и социалната политика за това какви спогодби се планират да бъдат сключени. По време на визитата на председателя на парламента Росен Желязков във Виетнам бяха предприети стъпки за сключване на подобна спогодба. Предстои да започне работа по конкретните условия. Има много сериозен натиск от страна на работодатели, за да се внасят работници. Разбира се, трябва да бъде намерен баланс със синдикатите, които, естествено, винаги поставят въпроса за защита на българските работници и служители. Двете неща не си противоречат. Има достатъчно много възможности да търсим работници от трети страни. В момента най-голямото търсене е в сферата на строителството, на шивашката индустрия, на транспорта, на туризма заради сезонната работа. Темата за „синята карта“ не се затвори с промените в законовата уредба, които бяха направени, защото работодателите се оплакват от това, че процедурата е много тромава и сложна. Ние действително трябва да направим сериозен анализ защо все още работодателите изпитват тези сериозни трудности в набирането на работници от трети страни. Тук проблемът изглежда не е толкова в законодателството. Тъй като в последните години наистина има бум в търсенето на квалифицирани работници, консулските служби както на външно министерство, така и тук, колегите от системата на МВР, на миграционните служби, не на последно място и на служителите в Агенцията по заетостта, изпитват трудност да обработят такова голямо количество заявки. По време на посещението ни в Индия посланикът ни там сподели, че при наличие на 1000 заявки двамата служители в консулската служба трудно могат да обработят заявленията. Така че вероятно трябва да се направи един по-задълбочен анализ на причините, поради които сме в неконкурентна среда. Трябва да имаме ясна стратегия за кадрите, които привличаме, а да не оставяме нещата да се развиват в стихийна и спорадична пазарна ситуация.

- Предложихте промени в Закона за социалните предприятия. Защо се наложи да се отворят вратите за повече организации?

- Инициираме тези промени поради много ясна причина. Законът за социалната и солидарната икономика на практика беше приет през 2019 г. и до този момент ние имаме едва 42 социални предприятия, регистрирани по тази нормативна уредба в Министерството на труда и социалната политика. За почти пет години - само 42 организации. Същевременно по последни данни на НСИ за 2021 г. има 2441 предприятия с нестопанска цел, които са се определили като социални. Да си припомним, че почти десет години тече една инициатива на Нова телевизия „Промяната“, с която също се финансираха социални предприятия, като само по нея финансова подкрепа са получили над 130 социални предприемачи. Оказа се, че има някакво противоречие между закона и реалността, тоест не може да има толкова много регистрирани социални предприятия, които да не могат да попадат в обхвата на закона. Това очевидно изискваше някаква промяна в закона - да се провери какво и защо се случва този дисонанс. От друга страна беше анонсирано широко, че по линия на оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ е планирана мярка за 22 млн. лева, които да бъдат насочени към социалните предприятия. Тази операция се казва „Насърчаване на социалното предприемачество на местно и регионално ниво“. Ако следваме логиката до момента, означава, че достъп до тези средства ще имат само тези 42 предприятия, които са регистрирани до момента. Това създава една голяма въпросителна – дали тези средства ще бъдат усвоени и дали ще се усвоят в правилната посока. По принцип средствата трябва да се усвоят от поне 200 социални предприятия и поне 100 от тях да бъдат подпомогнати за трансформация към зеления и дигиталния преход. Това са целите, поставени в тази операция. Тръгнахме да решаваме този въпрос по законодателен път и да предложим законодателна инициатива, защото Министерството на труда и социалната политика упорито отказваше да отговори на въпросите, които поставяхме.

- Но екоорганизации също искат да влязат в закона. Това не противоречи ли на определението „социален“?

- В този случай държа да отбележа, че социалните предприятия не са само и единствено свързани със социални теми или с хора в уязвимо положение. Те са предприятия, които работят, така че да оказват положително въздействие върху обществената среда, да предоставят услуги, които генерират социална възвръщаемост, а не печалба. В този смисъл те могат да бъдат в най-различни сектори, в това число и в екологията. Ако погледнем към някои от известните социални предприятия, примерно „Книговище“, сещам се за него, защото синът ми го ползва, то е социално предприятие и е в сферата на образованието. Има много теми, които са свързани и са обществено значими. Примерно общинско социално предприятие за поддръжка на зелени площи за обществено ползване. Първият ресторант с нулев отпадък у нас, в който работят и младежи в неравностойно положение – това също е социално предприятие.

ТОВА Е ТЯ:

  • Родена е на 2 ноември 1973 г. в София
  • Магистър по връзки с обществеността от СУ „Св. Кл. Охридски” и по здравен мениджмънт. Бакалавър по социална педагогика
  • От 1999 до 2001 г. е началник на кабинета на министъра на здравеопазването, като отговаря за връзките с Международния валутен фонд, Световната банка и Европейската комисия
  • От 2016 до април 2017 г. е зам.-министър на труда и социалната политика във втория кабинет на Бойко Борисов
  • От 2017 до 2019 г. е зам.-министър на образованието и науката
  • Министър на труда и социалната политика в кабинета „Борисов 3“
  • Депутат в 45-ото, 46-ото и 47-ото народно събрание
  • Председател на парламентарната Комисия по труда и социалната политика