- Д-р Бацелова, грипът е в своя подем и за първи път след появата на COVID-19 предизвиква епидемии в страната. Променил ли се е имунитетът ни за последните 3 години, в които сме спазвали противоепидемичните мерки, и по-податливи ли сме сега на заразяване?
- Имунитетът не се променя така, както хората си мислят. Когато се ограничава срещата между микроорганизмите и човешкия организъм, в един момент се натрупва голям брой лица, които не са се срещали с определени патогени. В това число и родените през този период деца. В държави, в които например ваксината срещу варицела не се прилага масово, боледуват приблизително толкова деца, колкото се и раждат. Защото те са възприемчиви към вируса и при среща с него се разболяват. Същото е и когато говорим за скарлатина, но това заболяване не е толкова заразно. Така е и с морбили, ако не се прилага масово ваксината. При грип също има значение дали човек се е ваксинирал, или се е срещал с вируса предходни години. Всичко това има значение за заболяемостта, но това, че не се срещаме с вирусите, не означава, че нашата имунна система отслабва.
- В страната бяха регистрирани и първите случаи на коинфекция при пациенти, заразени едновременно с грип и COVID. Доколко се увеличават рисковете при подобна комбинация?
- Винаги рискът е по-голям, защото това са два патогена, които независимо един от друг увреждат човешкия организъм. В същото време коинфекциите не са нещо необичайно при инфекциозните болести.
- В пробите, анализирани в Националната референтна лаборатория, продължават да изолират и много случаи на респираторно-синцитиален вирус. В Румъния вече имаше случай на пациент с тройна инфекция. С колко болести наведнъж може да се бори имунитетът ни?
- Реално имунната система се бори с толкова чужди антигени, колкото навлязат в нея. Тя ще се справи, но въпросът е докато се справи до какво могат да доведат въпросните патогени. Дали ще причинят трайни усложнения или състояния, които да са несъвместими с живота. Но имунната система работи непрекъснато и не се плаши от чужди антигени.
- Регистрирахме и първи случаи на новия вариант на Омикрон – ХВВ.1.5. За него се твърди, че е най-заразният до момента...
- Да, това, което знаем за този нов вариант е, че е доста по-заразен, но от това, което виждаме в Европа, той не води до тежко протичане, което да доведе до много хоспитализирани. Разбира се, и тук има значение дали човек е ваксиниран, дали е с адаптиран бустер, дали се е срещал с предходни варианти. Макар този вариант да има свойствата да избягва ваксиналния имунитет, ваксинацията остава най-добрата превенция, както и носенето на маски.
- Когато обаче казваме за даден вариант, че намира начин да заобикаля ваксиналния имунитет, хората всъщност започват да вярват, че няма смисъл от ваксините.
- Новите иРНК ваксини, както и векторно базираните са едни от най-добрите биопродукти изобщо във ваксинологията. Проблемът е в самия вирус, защото всички тези варианти и подварианти са доказателство колко добре се адаптира той. Те са неговият начин да оцелява и той се опитва по всякакъв начин да заобикаля имунитета както след имунизация, така и след преболедуване.
- Вече разполагаме с педиатрична ваксина срещу коронавирус за деца над 6-месечна възраст. Имат ли реална нужда бебетата от такава имунизация?
- Да, правилно е избрано от 6-месечна възраст всеки да може да бъде ваксиниран срещу COVID-19. Това е начин за изграждане на специфичен имунен отговор.
- Броят на ваксинираните срещу COVID деца до 11 г. у нас е изключително нисък – малко над 2200, но вероятно имунизираните срещу грип са още по-малко...
- Грипът е сред пренебрегваните заболявания в България, а всъщност той е най-рисков за малките деца до 5-годишна възраст, като особено опасен може да е за тези под 2 г. Другата рискова група са лицата над 65-годишна възраст, както и хората с хронични заболявания във всички възрасти.
- Срещу грип при децата има назална ваксина, какво е мнението ви за нея?
- Тя е жива ваксина, която се впръсква в двете ноздри на детето. Тази, която беше налична в България, се прилага от 2-годишна възраст до 17 г. включително. Като жива ваксина при нея има някои противопоказания. Тя не се прилага при лица, които са имуносупресирани, но това е една ефективна ваксина, която създава локален имунитет на входната врата на грипните вируси и е един много добър избор. От друга страна, децата не се плашат и от убождането. Но убитата ваксина също е чудесен вариант.
- Паралелно с COVID, грип и сезонните вируси продължава и бумът на варицела. Всяка седмица регистрираме над 1200 нови случая, което се очакваше, защото по време на активната пандемия те бяха необичайно малко. Целият този коктейл обаче не поставя ли децата в много голям риск?
- Поставя ги, разбира се. Ако едно дете не е ваксинирано срещу варицела, рискът да се срещне с вируса и да се зарази е много висок – 9 от 10 контактни деца ще се разболее. Така че в момента в организираните колективи има голям риск.
- Много родители все още са на мнение, че варицелата е сред заболяванията, които е по-добре децата да прекарат и да изградят естествен имунитет. Какво е вашето мнение?
- Като лекар не мога никога да си позволя да препоръчам дете или възрастен да се разболее и преболедува. Тук отново можем да говорим за пренебрегване на рисковете, защото варицелата е като руска рулетка. При някои протича леко, при други протича с церебелит, енцефалит, а при трети води до смърт. Така че категорично е заболяване, което не трябва да се подценява и не е добре децата да бъдат оставяни на произвола на този вирус.
- Вие сте администратор на Фейсбук групата „Ваксини“, в която заедно с други лекари информирате и отговаряте на въпроси, свързани с различни имунизации. Сама виждате колко често самите лекари препоръчват на пациентите да не си поставят дадена ваксина. Как смятате, че можем да се справим с този сериозен проблем?
- Има как, да – с информираност. Както медицинското съсловие, така и родителите трябва да се запознаят с ползите, показанията и противопоказанията за ваксинация. Защото, когато една ваксина се поставя според показанията и се спазват противопоказанията, тя е безопасна. Специално при медицинското съсловие е необходимо и провеждането на обучения, и то не еднократно. Ваксинологията е наука, която се променя много, особено през последните години.
- Това значи ли, че според вас, лекарите, които се обявяват против дадена ваксина, всъщност не са достатъчно информирани?
- В България има един страх от ваксините, който през годините беше умишлено насаждан, включително и сред медицинското съсловие. Когато съм контактувала с колеги от чужбина, особено от Австралия и САЩ, където са изключително проваксионално настроени, винаги са се чудили защо в България обхватът на ваксината срещу човешкия папилома вирус например е толкова нисък. Винаги им казвам „защото хората ги е страх“ и те са много изумени. Не разбират от какво е този страх, защото това е ваксина, която се е доказала в света като ефективна. Тя спасява човешки животи.
- В действителност Националната програма за профилактика на рака на маточната шийка претърпя пълен крах. У нас тя се препоръчва само при момичета, а в много други държави се поставя и на момчета, но въпреки това обхватът е нищожен. Смятате ли, че е възможно възраждането на този процес?
- Много се надявам. Иска ми се да се работи в тази посока да се ваксинират безплатно и момчетата, не само момичетата, така както е в Австралия. Имаме нужда от това, за да елиминираме рака на маточната шийка при жените. Така че – да, надеждите ми са обхватът с тази ваксина тепърва ще се увеличава. Хубавото, което очакваме или поне разполагаме с такава информация, е, че в България ще е достъпна и ваксина, която предпазва от повече типове – 9. Наистина смятам, че нашите деца заслужават тази възможност.
- През последните години вие се превърнахте в едно от лицата на проваксиналните нагласи в нашето общество. Това доведе ли до лични негативи за вас, чували сме от ваши колеги, че получават заплахи...
- Да, свикнах с обиди, клетви, заплахи за живота си. През тези няколко години съм получавала какви ли не съобщения, но те не могат да повлияят по никакъв начин на позицията ми.
- Едно от нещата, които ясно показват, че вие вярвате във ваксините, е фактът, че имунизирате публично вашите собствени деца...
- Да, с това съм се стремяла да покажа на родителите, че и аз съм родител, който избира най-доброто за децата си. Но това, че „вярвам“ във ваксините, не е точно така, защото думата „вяра“ предполага, че сляпо им се доверявам. А всъщност, за да направя избора да ваксинирам и децата си, и себе си, и да препоръчвам ваксините, това се дължи на години обучение по тази тема, така че да бъда сигурна, че това е безопасният и правилният избор.
- Заради мерките срещу коронавируса както в България, така и в други страни от Европа се очерта драстичен спад в задължителните имунизации. Сега те отново са преустановени в областите, които са в грипна епидемия. Възможно ли е натрупването на толкова неимунни деца да доведе до бум и на други заболявания?
- Притесненията са в посока морбили. С наличната ваксина това заболяване може да бъде елиминирано, но е необходимо да имаме поне 95% обхват с първата ваксинална доза, която се поставя на 13-месечна възраст и поне над 87-88% при втората доза, която в България се прилага на 12 г. Лошото е, че при нас обхватът при първата доза падна много през последните години, което е наистина притеснително, защото позволява пробив на вируса на морбили заради натрупаните неимунни лица, т.е. такива, които не са предпазени. Има притеснения също за полиомиелит, свързано с пристигащи в България мигранти, притеснение от връщане на дифтерия.
- Ваксината срещу морбили е подходящ пример за ролята на колективния имунитет. При регистрирани назад в годините взривове имаме смъртни случаи на бебета, които не са достигнали възрастта за имунизация и са се заразили от по-големи деца...
- Да, точно това е смисълът на колективния имунитет. Винаги в обществото има хора, които не могат да бъдат ваксинирани – дали защото не са достигнали съответната възраст, или защото имат противопоказания. Така че колективният имунитет предпазва и тези хора, но за целта е нужен добър ваксинационен обхват.
- За финал, оптимист или песимист сте относно нагласите спрямо ваксините у нас и според вас много ли са антиваксърите или просто са шумни?
- Смятам, че антиваксърите са по-скоро шумни и не са толкова много. Хубавото, което аз забелязвам, е, че родители, а и не само родители, които са проваксинално настроени, започват също да стават шумни и да изразяват мнението си. Те искат да имат достъп до ваксини, искат децата им да бъдат ваксинирани. Защото България се превърна в нежелан пазар за ваксини, което води до оттеглянето и липсата на различни препоръчителни ваксини, като тази срещу вирусния хепатит А. В момента тази моноваксина не се намира. Въпреки това бих казала, че съм оптимист. Смятам, че разумът ще надделее и с общи усилия ще постигнем успех.
Това е тя:
Завършва Медицинския университет в Пловдив през 2007 г.
От юли месец 2008 г. е асистент в катедра Епидемиология и МБС в същия университет
През 2013 г. придобива специалност по епидемиология на инфекциозните болести
И.д. началник Хигиенно-епидемиологичен отдел в УМБАЛ „Св. Георги“
Член е на Международната епидемиологична асоциация и на Българското научно дружество по Епидемиология на инфекциозните и неинфекциозните заболявания
Поли Пантева
