- Г-н Александров, на какво се дължи ниският интерес към директорските позиции? От обобщените от вас данни за конкурсите става ясно, че в някои области кандидатите са по-малко от обявените места...
- От една страна, очевидно директорската позиция е трудна, дадени са много отговорност. От друга – тя е непрекъснато подложена на критики и на мушката от всички страни. Учителите, които са потенциални кандидати, преценяват, че позицията не е добра възможност. Част от тях казват, че не подават документи, защото всичко било предопределено. Това няма как да стане на местата, за които няма дори един кандидат. Ако ти се явиш и си единствен желаещ, имаш шанс да спечелиш.
- Новата наредба за избор на директори, която за момента е спряна от Върховния административен съд, не цели ли да сложи край на нагласените конкурси?
- Според мен се пресилва тезата за нагласени конкурси. В България това е обществен феномен. Колко рядко можем да чуем, че даден човек е подходящ за поста, на който е сложен. Нямаме навика да преписваме успехите на някого на качествата му. Винаги се казва, че се дължат на връзкарство. Да, някъде го има, но не мисля, че е масов случай. Освен това често някои хора се явяват на конкурс и ако не го спечелят, казват, че всичко е било нагласено. Може би не е било така, а те не са се представили добре. Това, че не си спечелил, не означава непременно, че конкурсът е бил нагласен. В България почти няма човек, който да не е потърсил заобиколен път, за да уреди свой личен проблем. Било то за прием в детска градина или за назначаване на работа на сина или снахата. Тогава обаче твърди, че това не било корупция, а грижа за някого. Кандидатите за конкурсите може би са малко заради нежеланието да изпитват тези удари, да кажат, че той е връзкар, политик и всичко е било нагласено. Друга причина за намаляване на желаещите е, че трябваше да седнат и да разучат училището, за което подаваш документи. Ти трябва да го познаваш, да имаш специални идеи за неговото развитие. Преди един кандидат подаваше документи за 4-5 места и където стане. Така няма личен момент, не показва, че този човек би бил съпричастен. Според мен директорът е визионер и лидер и за да бъде такъв, трябва да познава условията и хората. Харесвам идеята да се явяваш на конкурс, защитавайки своя концепция. Това не е нещо ново. 90-те години имаше такава наредба и аз съм станал директор на друго училище с концепция, която трябваше да се напише.
- Какви са слабите страни на наредбата?
- Не е добре, че има сравнително малко представителство на най-заинтересуваните страни – учителите и родителите. Би било по-добре те да имат възможност да изразят по-ясно мнението си. Има критики, че не разбират, но не е така, те са потребители на образованието. Да направим сравнение с кметовете на населените места. Какво разбират избирателите от управление на една община – нищо. Един кандидат-кмет обаче трябва да ги убеди, че той е човекът, който знае как да разреши проблемите им. Давайки му доверието си, гражданите са отговорни какво се случва по-нататък. Защо да не избираме директорите на училищата, както кметовете. В много държави така се избират полицейските шерифи, въпреки че хората не разбират от криминалистика. Кандидатите за директори могат да споделят идеите си пред родителите, да им отговарят на въпроси, да разговарят с учителите. 1992 година имаше такъв конкурс, на който участвах. Тогава кандидатите трябваше да се представят пред педагогическия съвет, да си кажат концепцията, да разговарят с хората. След това учителите в комисията гласуват. Не виждам защо да не им се даде това доверие.
- Как точно ще протича гласуването, всички родители и учители ли ще дават своя вот?
- Представям си, че ако в училище има 20 паралелки, всяка ще излъчва свой представител от родителите. Кандидатите представят концепцията си, отговарят на въпросите на родителите и учителите. След това се гласуват определен брой точки. Този, който спечели одобрението и на учителите, на родителите, е на първо място. Ако се получи равенство, може да се направи втори кръг, стига да има толкова много кандидати. По този начин и учители, и родители ще се чувстват отговорни за избора си. Имаше коментари, че така педагозите ще предпочетат човек, който няма да ги кара да работят много. Той обаче няма да бъде избран от родителите. Други притеснения бяха, че по този начин колективът ще предпочете свой представител. Ако дойде външен кандидат, който грабва с изказ и начин на комуникация, защо да не бъде избран. Може да има цедка и от държавата и избраният от родители и учители кандидат да трябва да издържи с „да“ или „не“ специален тест, както е при листовките.
Исках да се помисли за друга насока за избор на директорите, защото в момента това е една от най-важните длъжности, а няма авторитет. Затова и хората не искат да кандидатстват. В България все някой трябва да поеме отговорността и да бъде наказан. Това най-често е началникът, дори да няма вина за грешката на свой служител. В сферата на образованието всичко се приписва на директорите. Всъщност решенията се вземат от педагогическия съвет. Ако две деца се снимат как се бият навън и клипът се появи в социалните мрежи, винаги по медиите се търси директорът, а не родителите им. Той е натоварен с много власт и отговорности, без да може да решава всички проблеми. Трябва да се помисли в друга насока, защото според мен, когато се възстановят конкурсите, кандидатите ще бъдат още по-малко.
- Учебната година започва след няколко седмици. Успяхте ли да намерите преподаватели по всички предмети?
- Преди два месеца назначихме нов учител по изобразително изкуство и информационни технологии, но е трудно. Част от нещата, които се изучават в профилираната подготовка в 11-и 12-и клас, са на нивото на първи курс и е трудно. Имаше колеги, които казваха, че не искат да им преподават и предпочитат 5-6 клас. По математика имахме напуснала и ни трябваше нов учител. Вече не е въпрос на подбор, а дали ще намериш някого. Същото е и с английския език. Носи се легенда, че учителските заплати са високи и има опашки от кандидати, но това не е вярно. В София 15 от всички училища обявяват място по български език, но за тях подават документи едни и същи 10 души. На практика ти нямаш избор. Дори да избереш някого, не означава, че той е харесал твоето предложение. Няма богатство от кадри, както се очаква да бъде. Освен заплатите фактор е излишният стрес като този за оценки. Винаги съм се чудил защо са родителските истерии за някоя четворка, след като за балообразуването са важни само оценките по български и математика и може би по някои други предмети. Това е натиск на родителите. Все се казва, че има слаби резултати на изпитите след 7-и клас, но те се сравняват с показаното от детето в училище. В клас оценките са по-високи, защото педагозите са положени на преса за тях, така че в един момент се предават, за да ги оставят на мира. След това този ученик се явява на изпита, без да е подготвен, и тогава държавата е виновна, че е дала трудни задачи, лоши учебници, без липсата на старание на детето да е фактор.
В такъв случай време ли е да видим първите интегрални тестове тази учебна година?
- Да, винаги съм твърдял, че успехът на едно дете не може да се измерва само с показаното по български и математика. Честата смяна на правителства и приоритети обаче вреди на образователната система. Интегралните изпити трябва да станат реалност. Те ще намалят частните уроци, защото за тяхната подготовка няма определени теми, които да се назубрят. Най-върли противници са именно амбициозните родители, които още от 6-и клас търсят школа за детето си, за постигне добри резултати. Когато обаче ги поставиш в нова ситуация, няма утъпкан модел. Децата им ще трябва да учат по всичко, защото няма да знаят какво ще им се падне. Интегралните тестове трябва да бъдат в 4-и, 7-и, 10-и и 12-и клас, защото ако това ще измерваме, това ще развиват и учителите. С промяната на формата на изпитите ще има и нов начин на преподаване.
Кой е той:
-Асен Александров е завършил математика в ПУ „Паисий Хилендарски“ и информатика в СУ „Св. Климент Охридски“
-Директор е на 51-во СУ „Елисавета Багряна“ в София
-Председател на Сдружението на директорите в системата на средното образование в Република България
Стела Маринова
