- Г-жо Николова, може ли да коментирате при приемането на страната ни в еврозоната какво хипотетично ще се случи с лихвите по заемите?
- Няма еднозначен отговор на въпроса, тъй като само банките могат да кажат какво възнамеряват да направят. Мога чисто хипотетично да посоча какви са възможностите пред тях, като се сравнят лихвите по заемите у нас и в еврозоната.
- Какви са лихвите в еврозоната и тези у нас?
- Към момента средната лихва по потребителските кредити в еврозоната към края на юли е 7,77 процента, а в България за същия период са 9,4%. Тоест у нас лихвите по потребителските кредити са по-високи с малко над 2 процентни пункта от тези в страните в еврозоната. Най-близо по размер на лихвите сме до Португалия, която е с 9,58%. По отношение на средните лихвени нива по жилищните кредити, което всъщност касае по-голямата част от хората, в еврозоната към края на юли е 3,7%, а в България по данни на БНБ средната лихва за домакинствата е 2,53%. България се намира най-близо до Малта, където средната лихва по жилищните заеми е 2,19 на сто. Фактите са такива, че за разлика от потребителските кредити, които са ни скъпи, жилищните са по-евтини у нас спрямо средните в еврозоната.
- Защо жилищните ни кредити са евтини?
- Има няколко основни причини, които сме обсъждали и преди. Една от причините е, че банките са свръхликвидни. Има постоянно и стабилно нарастване на депозитите в банковата система. Успоредно с това расте и жилищното кредитиране, което означава накратко, че банките имат пари. Другата причина е начинът, по който образуват своите лихви, на финансов език това се нарича бенчмарк. Това е компонента от лихвения процент, която е основата при сформиране на лихвата, която при 80 на сто от банките в България е средният лихвен процент по депозитите в банковата система в лева. Статистиката сочи, че към момента средната лихва по срочните депозити на домакинствата в еврозоната в края на юли е 3%. У нас съответно в лева е 1,9%, а в евро е 1,53%. Ниските лихви у нас се дължат на факта, че банките нямат интерес да предлагат високи лихви, при положение че хората не се отказват да си влагат парите в банки, дори и на ниска цена.
- Да разбираме ли, че в еврозоната банките имат интерес да привличат депозити?
- Там средните лихви се движат в по-високи граници просто защото страните в еврозоната са по-зависими от политиката на Европейската централна банка по отношение на операциите, които са свързани с увеличаване на основната лихва с цел борба с инфлацията и нейното ограничение. Мога така да се изразя, че ние сме един изолиран оазис в този случай и не сме толкова зависими, което в момента е плюс за българските граждани.
- И все пак какво ще се случи с лихвите по ипотечните заеми при приемането на България в еврозоната?
- На практика срокът на един жилищен кредит е от 25-30 години, но има продукти и със срок на изплащане 35 години. Това е един доста дълъг срок и човек при взимането на заема няма как да си представи как ще се развива за толкова дълъг период. В Закона за кредитите за недвижими имоти на потребители, в чл. 25, ал. 7 е уреден казусът при промяна на бенчмарка от банките.
Тоест когато влезем в еврозоната, тази средна лихва по депозитите, върху която по-голямата част от банките образуват своите лихви, в момента няма да я има. Това означава, че те трябва да изберат друг, но външен бенчмарк, въз основа на който да формират своите лихвени проценти. Тук вариантите са два - единият е юрибор, а другият е този, за който обясних по-рано, а именно средната цена на привлечения ресурс в еврозоната.
Каква методика ще изберат банките е тяхно решение. Но мога да кажа каква е защита на потребителите в случай на промяна на средния лихвен процент, който банките могат да изменят, и тяхната правна защита, която е разписана в Закона за кредитите за недвижими имоти за потребители. В него е разписано, че при промяна на референтния лихвен процент, бенчмарк индекса, към момента на прилагането му размера на новия лихвен процент по договора не може да е по-висок от размера на лихвения процент по договора преди този момент.
Срокът, в който банките са длъжни да прилагат тези ограничения, е 6 месеца. Има специални методики, които са разработени във връзка с изпълнение на директива на ЕС, която гласи, че в случай на промяна на индекса, не могат да прилагат по-висок лихвен процент в рамките на 6 месеца. След като изтече този срок, решението за лихвите изцяло зависи от банките, но това зависи от ситуацията в момента на присъединяване, тоест какви ще са данните към онзи момент може само да гадаем.
- Но след изтичане на този гарантиран срок, в който няма да се пипат лихвите, банките могат да ги променят.
- Доколко банките биха имали интерес да увеличат цената на ресурса е друг въпрос. Защото, ако са пак толкова ликвидни, както към момента, и имат интерес да раздават кредити с ниски лихви, те няма да ги вдигнат, защото това би свило търсенето на такива кредити, а поне към настоящия момент това е нежелан ефект, а предполагам и в бъдеще. А в момента търсенето на заеми е високо. Конкретно за жилищното кредитиране ръстовете са с 30% средно на месец.
- Има ли банки, които са завишили условията за отпускане на заеми във връзка с призива да се охлади отпускането на средства?
- Единствено БНБ може да задължи банките да затегнат условията за отпускане на заеми. От месеци БНБ следи за прегряване на пазара и дали банките биха могли да изпитат конкретни затруднения, ако хората изпаднат в затруднения да изплащат заемите си. В Германия има доста сериозен спад на кредитите, които се обслужват редовно, и увеличение на просрочените. БНБ би могла да налага мерки на банките по отношение на максималните обезпечения, например, ако размерът на кредита надвишава 70% стойността на обезпечението към определен момент.Това към настоящия момент обаче няма сериозно въздействие върху кредитирането.
Много често хората мислят, че теглейки кредит, всички други трябва да ги защитават, но трябва да са наясно, че няма такова нещо. Взимането на ипотека е отговорно начинание и човек трябва добре да си направи сметката при едно такова задължение. Също така трябва да има предвид, че лихвата няма да е същата. Хубаво е хората да знаят, че при промяна на валутата навсякъде всичко ще бъде обърнато в евро при курс 1,9583 лв. за едно евро.
- Как ще се отрази обръщането от лева в евро на таксите в банките? Например, ако една такса досега е била 2 лева, ще стане 1 евро.
- Навсякъде превалутирането трябва да е по курса на БНБ. В Закона за приемане на еврото, в който е разписано, че всичко, което касае промени на разпоредби или такси или цени, ще бъде направено при курса на еврото. Виждам, че има банки, които са започнаха да предоставят размера на таксите в лева и евро по централния курс на БНБ. Това се очаква в бъдеще да се вижда на много повече места.
- Очаква ли се обаче някакво негативно въздействие върху лихвите след приемането ни в еврозоната?
- Това много зависи от момента, в който ще влезем. Например, ако това се случи до три месеца, няма повод за притеснения. Просто ситуацията, при която бихме могли да се присъединим, няма как да се гадае и всичко би било много относително.
- Ще има ли нужда от някакво технологично време за преобразуването на депозити и кредити от лева в евро?
- Доколкото знам, банките отдавна са готови и най-добре подготвени сред институциите за този момент. Освен за конкретното предимство, което биха имали, а именно факта, че в момента са длъжни да поддържат резерви в БНБ, в момента на присъединяване те съответно се държат в ЕЦП, което е огромно освобождаване на ликвиден ресурс, което ще доведе до предлагане на още пари под формата на кредити и съответно няма да се вдигат лихвите.
- Масово се говори, че като влезем в еврозоната, спестяванията на хората ще стопят.
- Да, хората се страхуват. Защото една баба, ако има 10 000 лева спестявания в банката, като й кажат, че ще й се стопят, хората се притесняват. Асоциацията на българските банки трябва да проведе масова разяснителна кампания, да бъде безпристрастна както за плюсовете, така и за минусите.
- Какво ще се случи с депозитите след приемането ни в еврозоната?
- За тях няма гратисен период, както е при кредитите, относно размера на лихвите. Също така лихвите няма да се изравнят автоматично с тези в еврозоната. Няма как от 1,5% лихвата да стане 3%. Лихвите по депозитите са фиксирани до падеж и не се пипа. След изтичане на срока, ако не се изтеглят средствата, банката автоматично подновява договора за депозит, но според действащия лихвен бюлетин на банката, което може да понижи лихвата или да я увеличи. Лихвите по депозитите не зависят от фактори, от които зависят кредитите. Тя се определя според желанието и необходимостта от ресурс на самата банка.
Това е тя:
Десислава Николова е старши финансов анализатор на портала MoitePari.bg
Експерт в анализа на банкови и небанкови финансови продукти
Автор на множество публикации и проучвания с финансова насоченост
Водещ на образователния канал MoitePari TV в Youtube. Като финансов анализатор работи в MoitePari.bg почти от създаването на портала
Елена Иванова
