В сяка година, преди началото на приемането на бюджета за следващата година, започват активни дебати за състоянието на публичните финанси и как ще изглеждат приходите и разходите на страната през следващия отчетен период. Неписано правило е, че ако управляващите имат намерение за промяна на данъчните ставки (най-вече към увеличаване), това се прави или в началото на управленския мандат или в края му. Логиката е ясна, ако е в началото на мандата, управляващите си гарантират нарастване на приходите, което ще им позволи да балансират разходната част на бюджета. Ако промяната на данъците е в края на мандата, грубо казано, най-вече става въпрос за „купуване на народната любов“.
Отношение
Ако говорим сериозно, винаги, когато говорим за данъци, основният въпрос е доколко данъчният модел е справедлив за дадено общество? Ако попитате средно статистическият българин съм сигурен, че горе-долу отговорът ще звучи по следния начин: „Справедливи данъци са тези, при които аз плащам (не плащам) по-малко от съседа ми.“ Не се шегувам, българите имат изключително негативно отношение към данъчните си задължение, за разлика от скандинавците, примерно. Основната теза е, че сънародниците непоклатимо считат, че данъците, които плащат предимно се крадат от политиците. Ролята на държавата, като преразпределителен механизъм на доходи, през данъчната система, за тях е само някакво теоретично понятие.
Няма да коментирам данъчната система в България. Единствено ще припомня, че данъците постъпващи в държавния бюджет са косвени (ДДС, акцизи и данък върху застрахователните премии) и преки (корпоративен данък, данък, удържан при източника, данък върху разходите, данък върху доходите на физически лица). Имаме и данъци постъпващи в общинските бюджети като данък върху недвижимите имоти, данък върху наследствата, туристически данък и др.
Популизъм
По отношение на пропорционалния данък ( плосък данък) бих казал следното – това е най-добрата реформа, правена в сферата на данъчното законодателство в България, която доказано работи. Много ми се ще левите политически партии да престанат с популистките залитания, че от него се възползват единствено богатите. Колкото повече получаваш, толкова повече плащаш към бюджета. Точка. Кое е несправедливото? Напротив, колкото повече средства остава при хората от заработеното от тях, в ролята им на потребители с висока покупателна възможност , те директно плащат повече, през косвените данъци, в държавния бюджет. Изключително важно е да не се поемат неразумни рискове по отношение подмяната на плоския данък.
В България, броят на наетите лица по трудово и служебно правоотношение е 2 300 421. В частния сектор работят 1 737 271 човека, а останалите са в обществения сектор. Масово хората считат, че „огромните заплати“ най-вече се плащат в IT сектора. От друга страна трябва да отбележим, че работещите в IT сектора имат най-голяма заслуга за създаването на най-голяма добавена стойност в икономиката ни.
IT специалисти
Да, България е на трето място в света по брой на IT специалисти на глава от населението, но като бройка говорим за около 50 х. човека. Повярвайте ми, че няма да напълним дупката в НОИ, ако преминем към прогресивно облагане на доходите на тези хора. На база официалната статистика, дупката в НОИ се пълни най-вече от косвените данъци, и точно IT специалисти имат съществен принос като потребители към размера им, тъй като говорим за активни млади хора между 20-40 години, които по принцип не спестяват и харчат.
По отношение на предложението за данъчните промени в бюджет 2024 бих казал, че не всички от тях са лишени от логика, въпреки че говорим за увеличаване.
Сгради
Примерно предложението за актуализиране на данъчната оценка на сградите на 2 г. е абсолютно правилно. Единствено това, което ме съмнява е, че при евентуален спад в цените на имотите, тази актуализация на оценките ще отрази този спад. Методологията трябва да бъде изключително прецизна и публично оповестена, за да няма злоупотреби.
Кеш
По отношение предложението за намаляване на праг за разплащане в кеш бих казал, че това е определено неудачна идея. Защо? Отговорът е видим – липсата на пълно покритие в страната на електронните услуги. Даже бих казал, че тази мярка може да бъде определена и като чисто репресивна. Всеки един от нас има задължението да бъде данъчно коректен към фиска, но и всеки един от нас има правото да избере начина на разплащане към друг стопански субект.
Бонус
Бонусът от 10% при сигнал за укрити поне 100 х. лв. данъци е категорично нелепо предложение, категорично. Само си представете как физическо лице може, хей така, на око, да прецени какво е данъчното задължение на друго физическо или стопанско лице. Това, в прав текст, ще стимулира официално саморазправата по законов начин между спорещи страни.
Граница
Трябва много по-смело да се повиши прагът за регистрация по ДДС. Бих казал, че адекватната граница трябва да бъде над 150х. лв. годишен оборот. Логиката, че този процент на нарастване ще бъде в съответствие с темповете на нарастване на инфлацията за последните две години.
Ефект
Това, което обаче ми липсва в направените предложения са ефектите от тяхното им прилагане. Винаги, абсолютно винаги, когато се правят данъчни промени публично трябва се предлагат за обсъждат и икономическите ефекти за фиска. Всяко предложение без подобен количествен анализ за икономическите ефекти е чист популизъм.
*Анализът е написан специално за "Телеграф"!
Бисер Манолов, финансист
