- Доц. Киселова, винаги когато имаме гласувана оставка на правителство, идва въпросът какво следва от тук нататък?
- Когато бъде приета оставката на министър-председателя или на правителството независимо с кой мандат е бил формира кабинетът, винаги процедурата тръгва отначало – със свикване на консултации от страна на президента и с раздаване на мандатите. Така първия мандат ще получи отново ГЕРБ-СДС, тъй като те са първата по големина политическа формация в парламента. Папката ще бъде връчена на посочен кандидат за премиер от страна на ГЕРБ-СДС.
- Да, но в конституцията няма срок, в който държавният глава да проведе тези консултации. Всичко е в неговите ръце и от него зависи дали ще забърза или проточи този процес. Според вас кой от тези варианти е възможен и правилен?
- Така е. Но трябва да се има предвид, че конституцията дава свобода не само на президента, а и на парламентарните групи. Наред с консултациите при държавния глава формациите в Народното събрание могат да водят паралелни преговори помежду си. Неформалните разговори между силите в парламента няма как да се ограничат само в рамките на консултациите на "Дондуков" 2. В момента президентът Румен Радев би бил в деликатна ситуация, ако се окаже причина да се стигне до предсрочни парламентарни избори. Затова той ще бъде много предпазлив. По-скоро той ще се съобрази действията си и насрочването на консултациите и графика за връчване на мандатите с поведението и усилията на партиите в Народното събрание да проведат някаква форма на преговори. Той няма да бъде посредник в консултациите, но ще им даде възможност да търсят път помежду си.
- При това положение колко най-много може да се проточи целият процес?
- Докато не е връчен първият проучвателен мандат, е възможно да има по-продължителни консултации. Колко? Това е въпрос на конюнктурно решение. Защото, ако те имат нужда от време, според мен той ще им даде тази възможност. Ако трябва да начертаем времеви граници на този процес, то най-дългият период е възможно да бъде около месец. Ако не успеят да се разберат в рамките на този месец – например до 8 април, то тогава се изпуска срокът за насрочване на избори 2 в 1 с евровота през юни. От това зависи и всичко. Има два варианта – или да се разберат бързо, или да прехвърлят месеца. Според мен обаче в рамките на другата седмица ще има и връчен мандат от президента Румен Радев, и одобрено правителство от мнозинството в Народното събрание.
- Т.е. вие се надявате на скоростни преговори и скоростно правителство?
- Да, възможно е. Ако търсим конкретен времеви период, той е между един месец и една седмица.
- Предстои произнасяне на Конституционния съд относно промените в основния закон, според вас кога може да очакваме решение и как това може да се отрази на целия процес по ротацията и завъртането на рулетката с мандатите?
- Точно в този момент според мен не. Защото на осми март предстои да бъдат допуснати исканията на президента и на народните представители. Ако търсим съвпадение на двата процеса, по-скоро ротацията ще изпревари произнасянето на Конституционния съд. Може да се отрази, ако станем свидетели на следващи ротации.
- А тогава какъв ще е рискът? Как това ще промени самата процедура?
- В основния закон бе записано, че при три неуспешни опита за кабинет президентът трябва да формира служебно правителство. Но той не може сам да избере служебен премиер, а трябва да назначи един от изброените: председателя на Народното събрание, управителя или подуправител на Българската народна банка, председателя или заместник-председателя на Сметната палата и омбудсмана или негов заместник. Освен това Народното събрание ще работи, докато се закълнат новите депутати, и ще контролира работата на служебното правителство. Неяснотите покрай започващите консултации са няколко. След като са приключили трите опита да се състави правителство, какво договаря президентът с партиите – дали само датата на предстоящите избори или и състава на служебното правителство. Освен това Народното събрание ще работи, докато се закълнат новите депутати, и ще контролира работата на служебното правителство. Всички тези неясноти ще доведат до това, че политическите сили ще се мъчат да се разберат. Рискът е относно процесът по формиране на служебното правителство. Около самите консултации и връчването на проучвателните мандати процедурата е запазена.
- От чисто юридическа гледна точка кое дава повече стабилност на едно управление – дали подписването на меморандум, или подписването на коалиционно споразумение?
- Това, което дава стабилност на едно управление, е всъщност политическата култура.
Дори да са подписани документи, ако те не ги зачитат, няма абсолютно никакво значение. При тази ситуация няма да има значение и дали са подписали споразумение или меморандум.
- А коалиционното споразумение не е ли по-подробен документ?
- Към момента имаме два проекта на документи. Те имат предварително звучене и могат да се разпишат подробно. Те самите няма да изглеждат по този начин. Затова как ще ги нарекат – меморандум или споразумение, зависи около какво точно ще се обединят. По-важно е какво ще пише вътре, а не как ще се наименува.
- А вие, като наблюдавате отношенията между партньорите в управлението, според вас ще се стигне ли до предсрочни избори – независимо дали 2 в 1 сега, наесен или следващата година?
- Вероятността да има предсрочни избори е, както се казва, 50 процента. Другата е да има правителство.
- Един от споровете между партньорите всъщност е попълването на контролните органи и регулатори и по-скоро възможността за плаващи мнозинства в този процес. Доколко са опасни плаващите мнозинства при реденето на такива контролни органи?
- Те са опасни от гледна точка на това, че не е ясно кой номинира някой кандидат, респективно не е ясно кой поема отговорността. Иначе от политическа гледна точка сигурно са в интерес на тези, които номинират и издигат дадени кандидати, или тези, които ще бъдат избрани.
- А според вас контролните органи с какво мнозинство трябва да се избират - с обикновено или с квалифицирано, тъй като това е един от основните въпроси?
- Личното ми мнение е, че трябва този тип държавни органи – независимо дали са с контролни функции или регулатори, трябва да се избират от Народното събрание с обикновено мнозинство. И според мен разпоредбата на член 91б, алинея 2 от основния закон, която бе приета с последните изменения, е противоконституционна. Само на конституционно ниво трябва да има уреждане на гласуване с мнозинство от 2/3. Квалифицирани мнозинства в закони не бива да има. Това е от правна гледна точка. Иначе има и политически момент. По този начин всъщност силно ще бъдат затруднени обикновени политически мнозинства да прокарват политика през органите, които избират.
Но този въпрос ще се реши от Конституционния съд, защото е един от оспорените текстове.
- Отново се повдига темата за референдумите. Доколко свиването на праговете за внасяне на подписка и намаляването на изискванията за признаване на резултатите ще отпуши този процес и ще доведе наистина до повече допитвания?
- Този дебат е по-широк. Той не трябва да включва само мнозинствата.
Той трябва да включи и по-дълги срокове. Такива са предложени. Въпросът е, когато се вземе решение, как се изчислява валидността. Сега се предвижда да се облекчат условията за отправяне на искане към Народно събрание, респективно към общинския съвет на местно ниво. Видях, че вносителите казват, че има различия в подхода. За разлика от общините, в които имате различно население, по отношение на националните референдуми ми се струва, че трябва да бъде фиксиран броят на подписите. Има и разумни идеи, но не всичко бих подкрепила.
- А до какво число да се фиксира в зависимост от населението?
- Образно казано, да отговаря на прага за една парламентарна група. Такава е била идеята, когато е писан законът за прякото участие на гражданите през 2009 г. Години по-късно този праг е бил намален. Това е праг, който важи за влизане в парламента.
И тъй като населението на България е цифра, която не е ясна, не е ясен и броят на избирателите, то трябва да се мисли за един по модерен подход, но не прекомерно да се сваля. Все пак трябва да има някаква представителност.
- Предстои попълване на новата антикорупционна комисия. Правилата за подбор на нейните членове бяха внесени, а в тях се предвиждат 4 критерия за оценка на кандидатите. Доколко обективни са те и как според вас се мери мотивацията на един кандидат?
- Това става чрез публична процедура. Затова има разделяне на процеса на отсяване на кандидатите и на процеса на изслушване, за да може в дълъг период на време гражданите и депутатите да се запознаят. И тъй като тази процедура ще бъде приложена за първи път, е много възможно да станем свидетели или на много силни, или на много слаби кандидати.
- Но всеки от членовете на номинационната комисия ще дава оценки от 1 до 10 на кандидатите? Няма ли да са субективни тези оценки?
- Това трябва да кажат бъдещите членове на тази номинационна комисия. Ще дам пример като университетски преподавател. Първо се обявят критериите за оценяване и така студентите знаят по каква схема ще бъдат оценени. Така че предварително и членовете на номинационната комисия трябва да представят изискванията, които ще дават тези оценки.
- Записано е още, че членовете на тази номинационна комисия не трябва да изразява предпочитания към кандидат на база политически съображения. Доколко това е достатъчна гаранция за прозрачност?
- Когато процедурата е публична, а и самото изслушване също, това ще е начинът да се гарантира, че няма да има политически залитания.
- И тъй като е 8 март, какво послание бихте отправили към жените?
- Посланието ми към дамите е да се борят за своите политически, социално-икономически и културни права.
Коя е тя:
Завършва Юридическия факултет на СУ „Св. Климент Охридски“ през 2002 г.
Доктор по право (2008 г.) и доцент по конституционно право (2018 г.) в Юридическия факултет на СУ
Ръководител на магистърска програма „Международна сигурност“
Автор на монографията „Политически права на българските граждани“
Тихомира Михайлова
