- Проф. Киров, в момента сме в процес на преговори и първа ротация на кабинет. Оптимист ли сте, че тя ще се осъществи?
- Разбира се, че съм оптимист. Макар че понятието ротация не е конституционно понятие. То влезе в политическия речник по случаен път. Ротацията е понятие от геометрията. Тук не става въпрос за никаква ротация, а за формиране на ново правителство между едни и същи коалиционни партньори с разместване на позициите в изпълнителната власт,. Тук не се разменят места в рамките на една и съща конфигурация на изпълнителната власт, а се отива към една нова процедура по член 99 от конституцията - избира се нов Министерски съвет, след като старият подаде оставка. Оптимист съм за ротацията, защото такива са и податките от различни политически лица, които намекват, че ще се стигне до компромис. Въпросът е как да бъдат разпределени порциите на властта.
- Тъй като в момента темпото е в ръцете на президента Румен Радев, кога очаквате да бъде връчен първият мандат?
- Президентът беше обвиняван, че е „на щик“ и в „ръкопашен бой“ с правителството и с коалиционното парламентарно мнозинство. Това е класическа коалиция независимо как я наричат партньорите – некоалиция, сглобка, формати и т.н. Утвърдиха се едни понятия, с които се жонглира в публичното пространство. Президентът дава възможност да имат време, макар че те имаха достатъчно такова. Знаеха кога ще трябва да се подаде оставка от старото правителство и да се формира ново. Можеха да се уговорят как ще се променят позициите в изпълнителната власт. Ясно е кой ще получи първия проучвателен мандат – Мария Габриел, посочена от най-голямата група. Поради спорове кой колко власт да запази за себе си не успяха навреме да постигнат договорка. Това се прави, след като кабинетът подаде оставка. Правителството можеше да не подава такава, да продължи да действа и едва когато постигнат съгласие, да се премине към бързо формиране на нов кабинет.
- Това означава ли, че може да очакваме връчване на мандат в края на тази седмица или по-скоро началото на другата?
- Може да има връчване на мандата в края на тази седмица, ако някой от преговарящите партии излезе и каже: „Разбрахме се“. Какво означава да са се разбрали – да имат яснота за структурата на кабинета, за разпределението на министерствата и за персоналния състав. След това всичко е формално. Кандидатът за премиер ще има 7 дни срок, но практически Мария Габриел може още при връчването на мандата да докладва, че той е изпълнен успешно и парламентарната процедура да се стартира. Ако не успеят да се договорят до края на седмицата, папката може да бъде връчена понеделник или вторник.
- Т.е вие не изключвате и варианта Мария Габриел да отиде с пълна папка с министри при Радев?
- Разбира се. Ако от преговорите има резултат до края на седмицата, тя в понеделник или вторник ще отиде с готова папка. Ако не успеят да се споразумеят, в рамките на 7 дни ще могат да доизчистят подробностите. Това е политическо споразумение за формиране на общо правителство на базата на парламентарно мнозинство. Няма значение как ще го нарекат – меморандум, манифест, политически роман или политическа ода на българската радост. Ще има ново правителство. Как ще разпределят постовете в МС и дали ще бъдат предоставени министерски кресла на ГЕРБ е въпрос на договорка.
- При консултациите президентът Румен Радев задаваше един и същ въпрос към всички партии – има ли възможност за друго мнозинство в този парламент. Според вас има ли възможност за друга формула?
- Възможна е друга формула. Може да се водят разговори не само с тези три партньорски партии – ГЕРБ-СДС, „Продължаваме промяната-Демократична България“ и ДПС. Макар че се заявява навсякъде, че са две, а третата просто има поддържаща роля. Няма проблем да се преструктурира политическото пространство, но при ясни приоритети и при политическа воля. Може да се отиде към едно експертно правителство. Тогава няма как да се мине без БСП, ИТН и дори „Възраждане“, ако ГЕБР-СДС реши да се преориентира. Това е малко вероятно, но има такава потенциална и теоретична възможност. Но няма как да се направи сглобка от политически лица от всички тези групи, а да се търсят неутрални фигури за министри. То ще функционира на базата на приоритети, по които предварително е постигнато съгласие.
- Такъв тип експертно правителство не е ли характерно за по-начален етап на функциониране на парламента – след избори, а не след изминали вече 9 месеца?
- Така е. Трудно е в рамките на една парламентарна легислатура, когато вече е имало формирано мнозинство, да се отиде към нова коалиция с участие на други партньори, и то различни като програми и идеология. Създаването на такава коалиция е по-лесно при новоизбран парламент, отколкото сега, когато сме консумирали властта.
- Малко или много смени трябва да има в кабинета, за да е по-стабилен?
- Не мога да преценя. Колкото са по-анонимни министрите, толкова по-стабилно е правителството при такава конфигурация. Когато се вкарат хора с опит, те обикновено са политически лица. Тогава центробежните сили и дисбалансът, който може да се получи в хода на работата, е по-вероятен. Когато се вкарат анонимни лица, всичко ще се ръководи от премиера и от финансовия министър, който е скритият коз на изпълнителната власт.
- Основният спор между партньорите е попълването на контролните органи. Според вас те трябва да се избират с 2/3 мнозинство или с обикновено?
- Трябва да внесем някои терминологични отношения. Не всички са контролни органи, не всички са и регулатори. Комисията за защита от дискриминацията е юрисдикционен орган. Актовете й могат да се обжалват пред съда, но това е орган, който решава правни спорове. Не е регулатор. Комисията за защита на конкуренцията също не е регулатор, защото не е ценови орган. Тя се произнася по спорове за обществени поръчки. Има и някои регулаторни функции, но те не са на първо място. Такъв обаче е Комисията за енергийно и водно регулиране, защото определя цени, както и Комисията за регулиране на съобщенията. Всички тези органи са доста разнородни и не може да се отнасят към тях с един и същ аршин. Още един пример – Комисията за финансов надзор е контролен орган, но не и регулатор. Относно вида на мнозинството, с който са гласувани техните състави – в конституцията бе допуснато със закон да се определя друго мнозинство, различно от обикновеното. С квалифицирано мнозинство се избират двата нови съвета – съдебният и прокурорският, Инспекторатът към ВСС. Същото може да се приложи и към други органи, но това вече ще е политическо решение. Ще бъде нужна подкрепа от други парламентарни формации – поне 1 или 2 субекта, които да прибавят гласове.
- Грешка или не бе, че досега нямаше подписано коалиционно споразумение?
- В нормалните държави такива се сключват, за да са ясни ангажиментите и каква е програмата. Управленската програма на кабинета в оставка е приета с решение на МС по закона за администрацията. Подписването на споразумение дава стабилна основа и няма спорове какви са целите на управлението, нито за персоналния състав на кабинета. Когато си стискат ръцете неджентълмени, очевидно ще има удари под кръста. Затова винаги е добре да има споразумение, защото то ще е публично и ще е ясно кой и защо управлява. Иначе всичко остава скрито.
- Конституционният съд (КС) допусна двете искания за промените в конституцията, кога се очаква решение по казуса?
- КС няма да ни изненада с решение преди октомври-ноември.
- След като това решение няма да се отрази на настоящата ротация, как ще отрази на бъдещите?
- Това зависи дали КС ще приеме, че някои от разпоредбите са противоконституционни. Възможно е това да се случи, но аз не съм оптимист
- Т.е смятате, че КС няма да ревизират промените?
- По-скоро не.
- Основният спор при приемането на тази поправки бе краткият списък с лица, от които президентът може да избира служебен премиер, как трябва да се процедира, ако всички тези лица откажат такова предложение?
- Тогава парламентът ще трябва да избира служебен кабинет. Как ще го направи, след като три последователни опита не е успял да формира, не е ясно. Доста комични ситуации могат да се случат с назначаване на служебно правителство. Струва ми се, че и президентът не гори от желание да назначава такова в тази ситуация. Той призна, че ще „кара по домовата книга“, а това означава първо да започне с председателя на Народното събрание (НС) .
- А има ли възможност президентът да откаже да подпише указа за служебния кабинет, ако не му хареса някой от министрите, предложени от служебния премиер?
- Този въпрос няма отговор в конституционните промени. Наистина съставът на служебния кабинет се назначава по предложение на служебния премиер. Президентът има и значителни политически арбитражни функции. Трудно е да се очаква, че би си сложил подписа просто ей така, независимо кой му е подаден за министър. Например ако Тодор Тагарев бъде предложен за военен министър, малко вероятно е президентът да си сложи подписа под указа. По-скоро би възразил. Конституцията не казва дали държавният глава може или не да подпише предложения състав. Може обаче да направим аналогия с процедурата за формиране на кабинет в НС. Това става с 2 гласувания. Първо се одобрява кандидатът за премиер, а после структурата и съставът на кабинета. НС може да откаже да гласува предложените министри. Такъв случай имаше през 2005 г., когато за министър-председател бе избран Сергей Станишев. Парламентът може да откаже да одобри министрите, а защо да не може да направи същото и президентът. Ако има възражения към някои лица, тогава служебният премиер ще предложи други. Такъв е механизмът и в съгласувателната процедура между президент и кабинет за посланиците.
- Още ли поддържате тезата, че ако сега Румен Радев трябва да избира служебен премиер, това ще е шефът на НС, т.е. Росен Желязков, а не шефовете на БНБ, Сметната палата или омбудсманът?
- Да. Ако бъде избран председателят на Сметната палата, той автоматично ще изпадне в несъвместимост и ще трябва да си прекрати мандата. Поне така е записано в Закона за Сметната палата. Докато не го изменят и той да може и бъде служебен премиер, няма как такова лице да се съгласи да заеме поста. Същата е логиката и с управителя на БНБ. А да се направи един омбудсман служебен премиер е конституционна екзотика.
- При дебатите за промените в конституцията бе изтъкната тезата, че лицата, измежду които президентът ще избира за служебен премиер, ще бъдат задължени да приемат предложението За тази цел обаче трябва да се изменят съответните закони – например този за Сметната палата. Така ще се решат два проблема – тези лица няма да влизат в несъвместимост и няма да могат да откажат. По-интересно обаче е положението с шефа на НС. Той обикновено е ярко политическо лице. Ако бъде избран за служебен премиер, неговите правомощия като депутат ще бъдат прекратени и на негово място в парламента ще влезе друг. При избори обаче няма забрана той да се кандидатира отново за депутат. Така той едновременно може да е премиер и кандидат-депутат. Според последните поправки в конституцията НС продължава да действа, президентът не го разпуска, а мандатът му се прекъсва с полагането на клетва на новите депутати.
- Преди дни бяха внесени текстове относно референдумите – за свиване на праговете за подписките и за признаване на резултатите. Това ще отпуши ли възможността за провеждането на повече допитвания?
- Това е по-скоро хвърляне на прах в очите на хората. Докато в конституцията не бъдат определени въпроси, които задължително се решават с референдуми, национални допитвания в България няма да има. Това са някакви козметики, с които се опитваме да отпушим възможността за референдуми. Това е един маньовър от страна на парламентаристите, за да отклонят вниманието от това, че в България никога няма да има референдум по значима тема. Сегашният закон не действа не защото е зле написан, а защото има стремеж на мнозинството в НС да не допуска допитвания.
Това е той:
Професор по конституционно право
Ръководител на катедрата по конституционноправни науки в ЮФ на СУ „Св. Климент Охридски“
Бивш член на Комисията за защита на конкуренцията
Бивш конституционен съдия
Тихомира Михайлова
