- Г-н Христов, ако останете още два-три или повече месеци министър на енергетиката, какво бихте направили за сектора?
- До още два-три месеца със сигурност бих завършил процеса по структурирането на петролопровода Александруполис-Бургас и бихме започнали с предпроектните проучвания. Със сигурност бих завършил процеса по техническия анализ на ПАВЕЦ „Чаира“. Бих стартирал процедурите за избор на изпълнител на анализа за предстоящия мащабен ремонт. Със сигурност бих анализирал териториалните планове и проектите по Плана за възстановяване и устойчивост, така че да усвоим средствата за икономическо развитие на въглищните региони. Хората там да имат гарантирано работа в мините и извън тях и да се ускори цялостното икономическо развитие на страната. Със сигурност бих започнал и процеса по структуриране и разговорите с партньори за проучване и търсене на газ в Черно море. Международните проекти също са много важни. Пазарният тест на газ, който договорихме със 7-8 държави, трябва да приключи и да видим каква инфраструктура къде трябва да разширяваме. Ние вече подписахме меморандума, който включва развитие на инфраструктурата между България, Румъния, Унгария и Словакия. В момента към този меморандум искат да се включат Турция и Сърбия, което за нас също е важно.
- Докъде стигнахте с петролопровода Александруполис-Бургас?
- Мого важен проект за енергийната ни независимост в зоната на петрола. Работим с гръцките колеги. Проектът е много изгоден и за Гърция. Не само като петролопровод. Те разчитат и на силно икономическо развитие точно на района на Александруполис. Обсъждаме в момента заедно с петролопровода да разработим цялостен транспортен коридор. Той да тръгва от Александруполис, Бургас, Варна, Букурещ. Оттам към Молдова и Украйна и в другата посока – към Централна Европа.
- А електрическата инфраструктура?
- Електроинфраструктурата има нужда от средства. В програмата по Плана за възстановяване голяма част от средствата отиват точно за такива проекти.
- Но оттам за Електроенергийния системен оператор (ЕСО) са само 400 млн. лв.
- 400 млн. не са малко инвестиции от държавата, като се има предвид, че инвеститорите във ВЕИ са готови да покриват и част от разходите за присъединяване. Компаниите, когато развиват мащабни проекти, им е икономически изгодно включително да покриват разходи за присъединяване, стига да не е на десетки километри от обекта. Тоест ние искаме да използваме европейски и наши средства да изградим основната мрежа – високоволтовите електропроводи. И да дадем възможност на производителите на възобновяеми източници на енергия да се присъединяват.
- Модата водород не е ли пресилена?
- На конференция в Белград имах шанс да разговарям с представител на ООН, който отговаря за тези политики. В момента темата водород се използва за политически пиар. Как в Австралия щели да произвеждат огромни количества и да го доставят за Европа. За мен това е напълно погрешно и прах в очите на хората. Производството и транспортът на водород не може да се сравняват с производството и транспорта на газ. В момента всички говорят как газовата инфраструктура щяла да бъде подготвена за водород. Газовата инфраструктура е разработена с цел да докара газ от източника до консуматора. Но за разлика от водорода, газът е природен ресурс, който го има на определено място. Консуматорът рядко е на същото място и затова са необходими хиляди километри инфраструктура, за да докараме газа от източника на добив до консуматора. С водорода не е така, водородът се произвежда от вода и електроенергия. Вода има почти навсякъде. И електроенергия има навсякъде. Много по-лесно е да доставим електроенергията и на място да произведем водорода, вместо да се чудим как да произвеждаме в държавите с повече ВЕИ-та водород и да го транспортираме после. За мен водородът има сериозно бъдеще първо за индустриални цели. Може част от производството на предприятия, които в момента работят на газ, като химическите заводи и други, да мине на водород. А водородът да се произвежда близо до консуматора, като там се закара вода и ток. Трябва да се фокусираме върху технологии, които са икономически изгодни и изпълними. В енергетиката всичко трябва да върви стъпка по стъпка. Без проектни проучвания няма как да бюджетираме, няма как да кажем колко ще струва. Кое как може да стане, с каква технология, за какъв период. Кой би бил най-големият бенефициент. Съответно да привлечем инвеститор, така че и на него да му е изгодно и на нас като организатори на проекта, с включено държавно участие. В частния бизнес, от който идвам, съм свикнал проектите да се представят, когато са в завършен вид пред хората, които биха инвестирали, включително пред държавните предприятия.
- Виждате с АЕЦ „Белене“ колко пъти се влагат едни пари, отказваме се и пак се влагат...
- Защото никой досега не е поръчал да се направят предпроектни проучвания от компания с опит в тази сфера. Трябва да се създаде пълен пакет информация, на база на който може смело да се вземе решение. Където има политически нюанси, те естествено ще бъдат добавени към техническите и икономическите, и ще имаме цялата картина.
- Къде ще съхраняваме отработеното ядрено гориво?
- В момента България съхранява отработеното ядрено гориво в така наречената временна база за 50 години на площадката на АЕЦ „Козлодуй“. Но в ядрената енергетика е важно да се мисли дългосрочно. Един жизнен цикъл на ядрен реактор е около 100 години. Проектирането и изграждането на АЕЦ блок отнемат около 15 години, експлоатацията му 70-80 години, следва извеждане от експлоатация или средно около 100 години.
Предложих на европейските държави от Ядрения алианс да се фокусираме върху общо европейско решение, тъй като инвестициите в дълбоки погребни хранилища за отработено ядрено гориво са големи. Не е нужно всяка държава да изгражда такива съоръжения. Стратегически нужно е с общи усилия да изградим няколко хранилища в Европа на най-подходящото място, с най-подходящите технологии. Другото направление е независимостта и веригата на доставки. Всичко - производство, ремонт, изграждане, експлоатация, да бъде в Европа.
В преговорите, които водим с „Уестингхауз“ за предпроектното проучване за нови АЕЦ блокове в Козлодуй, включихме и изграждане на завод в България за част от елементите, които са необходими. Такъв е подходът ми към всички потенциални партньори и инвеститори. Ако искат да строят атомна централа в България, искаме и заводът за част от оборудването да е в България.
- Защо?
- Защото създава индустриална перспектива с дългосрочно развитие. Този завод ще произвежда първо елементи за нашите атомни блокове, а когато те бъдат завършени, ще можем да изнасяме продукти от това производство в чужбина. Така ще осигурим заетост и икономически приходи. Същият е и подходът ни към проектите за възобновяеми източници на енергия в района на Маришкия басейн.
- Идеята за фотоволтаичен парк върху отработките от мините е от много години, но нищо досега не е направено.
- Нищо не е направено, защото има много силна местна съпротива, подклаждана от определени заинтересовани лица. Има голям интерес местните хора да бъдат държани в зависимост, което ги прави лесни за манипулиране. Когато те станат независими, когато имат три-четири места за работа, хората започват да искат повече. Искат да живеят по-добре, искат по-голямо развитие. Искат обучение. Хората в Маришкия басейн ще се успокоят само когато видят по-добри условия за работа.
- Цената на тока на борсата стигна нулеви стойности миналата седмица. Какви ценови нива прогнозирате в следващите месеци?
- Пазарът на електроенергия вече е горе-долу в нормалното си русло. Цени като миналата година от няколкостотин евро, хиляди левове, се надявам повече да няма. Въпреки че те донесоха на България приходи, благодарение на които успяхме да прескочим кризата, включително да помогнем на индустрията. Но това като цяло не е добре за икономическото развитие на страните. Един нормален и предвидим пазар е добре дошъл за енергетиката.
- Какво показват нулевите цени на тока?
- Показват, че трябва да имаме системи за съхранение на енергия, системи за балансиране на производството. Трябва да имаме изключително добро управление на енергийните източници. Всички други държави работят успешно на този пазар, няма причина в България да не можем да работим успешно. На нас в момента ни липсват мощности, които могат да бъдат регулирани надолу. Тоест, когато имаме свръхпроизводство, ни е много трудно да го намалим. АЕЦ-ът работи на определена мощност и тя не може да бъде бързо коригирана. Затова, ако ние изградим големи консуматори с индустриалното развитие или развием производство на водород, което става с голяма консумация на електроенергия, то ние ще можем да се възползваме от ниските цени на тока, включително и от вноса от съседните държави. Ако имаме системи за съхранение на енергия като ПАВЕЦ „Чаира“, ще можем да се възползваме от тези ниски стойности, така че сами да си балансираме ценово пазара.
Друго, което трябва да се направи, е токът от големи мощности като АЕЦ „Козлодуй“ да бъде продаван на средносрочни и дългосрочни договори. Никъде по света няма атомна електроцентрала да продава на пазара „ден напред” или „в рамките на деня“. Само в България се прави и това води до загуби. Борсата позволява да се сключват средносрочни и дългосрочни договори и ние вече имаме сключени няколко с български предприятия.
- Бихте ли обяснили какво се случва при отрицателна цена на тока?
- Когато цените на тока на борсата са отрицателни, производителят плаща на някого да му вземе тока. Защото ако имаш свръхпроизводство, ти нарушаваш баланса в енергийната система. Затова има глоба, която често е по-голяма, отколкото да се плати на някой друг да му вземе излишната електроенергия. Де факто това означава отрицателна цена. Тоест производителят избира по-малката загуба – да си продаде тока на загуба, вместо да плати големите глоби.
- Какви са прогнозите ви за цените на тока?
- За момента пазарът е стабилен, цената е от порядъка между 150 до 200 лева средно на мвтч. Зимата се очаква да се повиши от порядъка на 200-250 лева на мвтч. Може да стигне 300 лева. Тези цени не се отнасят за битовите потребители, които са защитени и остават на регулиран пазар до 2026 година. В момента се разработват други системи на защита на битовите потребители.
- Работодателите искат удължаване на компенсациите за скъп ток до края на годината.
- Всеки иска да получава пари от държавата. Колкото повече, толкова повече. В определени моменти това е необходимо и се прави. В други моменти това не е необходимо и не трябва да се прави. Защото да не забравяме, че тези пари излизат от джоба на всеки данъкоплатец. В България до голяма степен енергетиката е държавна. Парите, които ние генерираме като печалба, може да ги дадем в държавния бюджет като дивиденти и оттам да бъдат разпределяни за пенсии, за болници, за пътища, за каквото друго приоритетно се реши. Или може да не ги дадем в бюджета и през Фонда за енергийна сигурност чрез решение на общото събрание да ги дадем на фирмите. Така че хората много добре трябва да знаят, че тези компенсации за фирмите излизат от техния джоб. Няма безплатен обяд.
Ние направихме необходимите промени, така че да събираме свръхпечалбите и на недържавните производители на електроенергия. Но трябва да е ясно, че в момента никой няма свръхпечалби.
- Кога за последно плавахте в открити води?
- За съжаление миналото лято ми беше последното плаване. Заради кризата първите месеци на работа в министерството ми бяха много натоварени и не можах да се възползвам от втората половина на лятото. Но искрено се надявам да мога това лято поне някой от уикендите да прекарам в морето, тъй като всеки има нужда от почивка, презареждане. Този спорт наистина ме зарежда и дава възможност да продължа да си изпълнявам работата на високото ниво, на което трябва да се изпълнява.
- Какви навици и умения от ветроходството използвахте във водите на енергетиката?
- Ветроходството е спорт, който изисква голяма отговорност, стратегическо мислене, планиране. Всички тези елементи са необходими и в енергетиката и във всякакви други начинания, включително в управлението на държавни проекти. Така че на практика всичко с изключение на механиката - разпъване на платна и управление на лодката, което е свързано с този спорт, се използва. Неслучайно повечето ветроходци, като махнем професионалните спортисти, са хора, които се занимават със сериозни бизнеси и с комплексни проекти, защото този спорт развива именно такива качества.
Това е той:
Магистър по международни икономически отношения от Калифорнийския университет в САЩ
Международно признат специалист по придобивания и реструктуриране на предприятия, решаване на кризисни ситуации, стратегии и развитие
В италианската енергийна компания „Енел“ е отговарял за реструктурирането и интеграцията на придобитите енергийни дъщерни компании в Гърция, Франция и Русия
В „Дицман“, нидерландска компания за ремонт и поддръжка на енергийни активи, е бил регионален директор за Източна Европа и Латинска Америка
В „Енергоремонт холдинг“ - България, е председател на управителния съвет.
Таня Киркова
