- Г-н Гечев, държавата даде значителни помощи и за COVID, и заради войната както на земеделските производители, така и в другите части от бизнеса, а цените на храните растат. Последните данни са, че само телешкото се е увеличило с 40% . За цени на млякото да не говорим. В същото време в западните страни става дума за поскъпване на храните от порядъка на 10-12%. Как ще коментирате?
- Абсолютно сте права. Последните две седмици събираме информация за това какво се случва в сферата на храните и пазара по всички държавни канали. Нашето заключение е, че няма логика и условия за вдигането на цените. Говорихме с работодателски организации, които получиха подпомагане от държавата по време на предходното служебно правителство за газ, ток, транспорт, енергоносители, които формират инфлацията. Констатирахме, че парите, които държавата наля като субсидии във всички сектори, имаха ефект и нямаше такова драстично покачване на цените. Установихме също, че сега има много голям дисонанс в изкупните цени на млякото например. Фермерите получават 95 ст., а на щанда прясното мляко вече е 3,60 лв. и нагоре. Проверката показва, че за тази огромна разлика не са виновни нито фермерите, нито преработвателите. Признавам, че щях да съм щастлив, ако парите от тези високи цени отиваха при производителите ни. Факт е, че има непропорционално поскъпване на продуктите до крайния потребител. И затова предприемаме редица мерки в тази посока по веригата от производство, предимно вноса до щанда на магазините.
- Какви мерки?
- Различни структури ще мерят два пъти седмично цените по всички търговски мрежи. Това цели информираност и изследване на проблема и второ - публичност. Ще кажете, цените не са работа на Министерството на земеделието, така е, но ние все пак имаме компетенция по цялата верига на храните, целта на проверките е да се установи структурата на поскъпването. За тази цел много ще разчитаме и на медиите за информация, също така и на гражданите.
- Какво ще последва от заключенията при тези проверки?
- Да установим контрол по цялата хранителна верига. Ние започваме електронизация на регистри и да работим по една нова наредба, която ще проследява пътя на храната от производителя, но най-вече при вноса и реализирането й в който и да е магазин. Само отбелязвам, че най-малките търговски обороти, в които попадат основно фермерските пазари, не са тези, които задават цените. Това са големите търговци.
- Все пак вие сте служебно правителство и не разполагате с кой знае какви възможности.
- Така е, ще работим доколкото ни стигнат възможностите, това са постановления на Министерския съвет, наредби, за които обаче трябва да има основание. Ще изнесем също така данни как се случват тези неща в Европа.
- Факт е, че в западните страни държавата не е толкова безсилна на пазара, както у нас.
- В момента превеждаме френския закон, който казва, че при формирането на търговските надценки на пазара цените на фермерите са неприкосновени и при търговията има съответни ограничения. И понеже тук непрекъснато се говори, че държавата не трябва да се меси на пазара, затова проверяваме и западните образци, защото ако една и съща верига се държи по един начин на Запад, и по друг начин тук, следователно има нещо нередно.
- Бяха изнесени много факти и от медиите, и от граждани как продукти на Запад са по-евтини, отколкото тук. Освен това мантрата за 100% свободен пазар в Европа звучи нелепо, при положение че имаме субсидиране. Да не говорим, че и в САЩ държавата никога няма да позволи фермер да фалира.
- Аз с очите си съм виждал, че на Запад има по-ниски цени от тези на българския пазар. Не може там да е една цена, тук друга.
- Какво ще предприемете при установяване на такива диспропорции?
- Когато изготвим адекватно законодателство, защото все пак сме ограничени, въпреки че обществото има високи очаквания от служебното правителство, но ние работим без парламент. Иначе най-тежката форма на констатация е да засечем, че има нелоялни търговски практики. А това не е най-приятното за който и да е търговски субект. Има законодателство на Европа, надяваме се Комисията за защита на потребителите да намери аргументи, но ще приложим всички административни мерки в случай на необходимост. В никакъв случай не казвам, че ще вдигнем пушка на рамо. Но ще работят координирано всички институции, защото практиката показва, че така резултатите са по-добри. В това правителство работим в екип.
- Ако се установи, че има нелоялни търговска практики?
- Първото е съставяне на актове, второто е отнемане на лицензионни режими. В случай че се стигне дотам, ще стане публично достояние това, което правят. Позволявам си да говоря така, въпреки че Министерството на земеделието не е пряк отговорник за търговската дейност, но има отношение към храните, а този кабинет се държи като екип от хора, които работят заедно.
- Г-н Гечев, от 2010 година има напъни за създаване на закон за търговските вериги, какъвто впрочем има в останалите страни на ЕС и 13 години все котка му минава път. Земеделското министерство би ли инициирало написването на такъв закон?
- Да, защото има отношение към храните, но на този закон не му е мястото в МЗХ, а в Министерството на икономиката. Вярно е, че премиерът Гълъб Донев го анонсира. Но, да, ние ще работим по закон за търговията с хранителни продукти, което е различно от закона за качеството на храните, за който отговаряме основно в МЗХ. Истината е, че без закона за търговията с храни ние нямаме достатъчно инструменти на пазара на храни. Затова мога да кажа, да, ще поставим началото на такъв закон. В него задължително трябва да бъдат предвидени и санкционни режими като отнемане на лицензи.
- Тоест такъв закон ще постави много от неяснотите в търговията с храни на мястото им?
- Задължително е да има Закон за търговията с хранителни продукти. Да се знае, като влезе съответният продукт през границата, кой е първият склад, в който попада, и какво се случва по-нататък. По този начин определени хора вече няма да могат да се правят на земеделски производители, а всъщност да са търговци.
- В момента основна тема на Европейския съюз е зелената сделка. Но как ще бъдат защитени българските фермери, особено пчеларите, които търпят огромни щети от войната. В момента заради вноса българският мед на едро се изкупува по 4 лв. за кг?
- Аз съм леко раздвоен точно защото основната тема на ЕС е за пътя към екологични цели и баланс на пари, но по време на дискусия, която се проведе в София (миналата седмица с представители на европейски депутати, журналисти и фермери – б. а.) казахме, да, това е европейският път. Но къде тогава е българският? Ние трудно обясняваме на фермери и преработватели всички нови екологични стандарти, които трябва да покрият, а в същото време парите, които се дават, са същите като преди. Истината е, че войната измени всичко, цени и източници на енергоресурси, храните, човешкия труд, фуражите. В момента в цяла Европа 50% от оранжериите не засяха поради тези причини.
- А в България?
- Същото, дори процентът на оранжериите, които не са засели, е повече от 50%. Всъщност Брюксел се е съсредоточил в това да се покрият всички зелени параметри, но вече мнозина си задават въпроса дали това, което сме писали преди войната, е толкова актуално и можем ли да го постигнем и не трябва ли то да се преосмисли. И ако Западна Европа се изкушава от 20-30 милиона печалба от източния пазар, визирам засиления внос от трети страни, дали точно това не се оказва нещо, което противоречи на зелените практики? Съгласете се, че не е никак екологично да караш грозде от Чили например. Но ние се опитваме да дадем глас първи в Европа, да изкажем смело мнение, да търсим съюзници по отношение на вземането на решения. Аз бях единственият и първи министър на земеделието преди три месеца, който постави ребром въпроса за украинския внос и последствията за нашите фермери от него на ниво ЕС. След три месеца наистина се оказах прав на ниво ЕС, защото този внос стана голям проблем, но едва когато се намесиха и оплакаха още четири-пет други държави. Тук искам да кажа, че искрено съчувствам на Украйна, но ние също трябва да защитим интересите си. А ЕС действа мудно и бавно.
- И много често с предубеденост, особено когато става дума за страните от Източна Европа...
- Истината е, че не става дума за обикновена предубеденост, а най-вече за критерии и интереси, защото всяка държава си има собствени интереси.
- Какъв е пътят на България, господин Гечев, според вас?
- Ние трябва да наблегнем на местното производство на храни, известно като „локал фарм“. На производство на мляко, месо и преработката му тук, в България, и продажбата на местните пазари.
- Цяла Западна Европа държи на местните си фермери и защитените си продукти, в интерес на истината ние сме на опашката.
- Погледнете Франция, там има идентификация за районна порода животни, всичко, което може да се отличи като френско, се отличава. Защото пряка протекция на храните не можем да направим, но индиректна може и не е нарушение на правилата в ЕС.
Ние дори с Българската православна църква сме водили разговори за защита на местни продукти и те откликват да дадат маркировка на техни продукти, защото много от тях са земеделски производители.
- В този ред на мисли какво става със защитата на българското кисело мляко?
- Новините са положителни, но ще се огранича засега по темата дотук. Използвам случая да кажа, че ние вместо да гледаме само цените и субсидиите, трябва да свикнем да разработваме пазари, стандарти, брандове, това прави цивилизована Европа.
- Знаете ли каква част от депутатите всъщност са наясно с този тип политики в производството на храни и земеделието?
- Това вие ми го кажете.
- Ще коментирате ли зараждащата се истерия около идеята за нов европейски регламент да се категоризират етеричните масла като химични продукти?
- Министерството на земеделието ще участва в този дебат с производители, но и на всички нива, въпреки че смятам, че темата е още твърде неясна. Етеричните масла не са хранителни продукти, но не са и химични вещества. А особено българската роза е чувствителен проблем за нас. Според мен няма да се стигне до такива регулации.
Това е той:
Явор Гечев е министър на земеделието в служебното правителство
През 2021 г. заема поста на заместник-министър на земеделието, храните и горите в двете служебни правителства, назначени от президента Румен Радев
Роден е на 10 юни 1978 г. в Пловдив. По образование е инженер-агроном
През 2001 г. завършва Аграрен университет - Пловдив
Магистър е по растителна защита
Има няколко специализации – професионални квалификации по специалностите “Управленски умения”, “Политически мениджмънт”, “Публични политики” и “Политически мениджмънт” в Нов български университет, Българско училище за политика и Съвета на Европа (Страсбург)
Работил е в ДФ „Земеделие“ като експерт и стига до поста ръководител на Регионална разплащателна агенция – Пловдив
От 2013 г. е депутат в 42-рото народно събрание
През същата година е назначен за заместник-министър на земеделието и храните
Явор Гечев е бил председател на Националния съюз на земеделските кооперации в България (юни 2016 г. - май 2021 г.)
Светлана Трифоновска
