- Г-н Ганев, какви са неотложните задачи на новата местна власт от икономическа гледна точка?
- Неотложните задачи са свързани със задействането на всички проекти.
Общините излязоха от периода, в който се пишат стратегии – на практика последните 2-3 години всички общини в България писаха своите стратегии, свързани с европейските средства. Това приключи за периода 2021-2027 г., макар че някои писаха стратегии и тази година. Но стратегиите са написани и сега старите кметове с нова енергия или новите такива трябва да се впуснат в оперативното управление на общината. Да създават екипи, да видят кои проекти докъде са достигнали.
Обикновено тези европейски проекти са най-големите инвестиции на местно ниво. Трябва да започнат да мислят и за бюджета за следващата година, но там има аванс от няколко седмици, тъй като той се базира на приетия държавен бюджет, който очакваме да се случи може би в началото на декември. Така че има време за местния бюджет, но най-малкото различните местни политики, местна капиталова програма – тези неща трябва отсега да започнат да се случват.
Не е лош моментът да се обърнат и към гражданите. Обикновено по-смелите решения се взимат в началото на мандата. Не бих се учудил на места да видим и повишение на местните данъци и такси. Важните решения са в началото на мандата – бюджетът, големите проекти, новият екип и въобще моделът на работа.
- Има ли инструменти, с които местната власт може да влияе на развитие на регионите, което е доста неравномерно?
- Имат инструменти. Финансовата, въобще фискалната политика на страната е доста централизирана, ресурсът се изсмуква от регионите, малко приходи остават на местно ниво. Разчита се на преразпределение.
В голяма степен смелите мечти на един кмет зависят от това дали той ще успее да получи някакво финансиране от държавата, дали ще успее да напише добър европейски проект, защото няма толкова собствен ресурс, с който да го направи. Но видимо последните повече от 10 г. кметовете, които са активни, имат идеи и добър екип и които могат понякога чисто логистично да помагат да се случат различни неща, това понякога е достатъчно, дори да няма собствен ресурс - ако има активна общност в една община – било то около университета, било около компаниите, въобще гражданско общество.
Разбира се, кметът трябва да е готов с проекти, защото, когато си готов и имаш яснота какво искаш да промениш и кои инвестиции са важни, тогава можеш да искаш подкрепа и от държавата. Докато, ако нямаш готовност, обикновено изоставаш. Активните кметове, тези, които имат енергия, могат да променят много, макар и да разполагат с малко ресурс.
- Анализите на ИПИ показват колко добре може да се развива една община, когато на територията й има голям инвеститор. Какво могат да направят кметовете за привличане на големи инвеститори?
- Така е. Със сигурност едно от нещата, които трябва да направят новите екипи на местната власт, не само кметовете, е първо, особено в големите общини, да има звено за работа с инвеститори. Такива има под различна форма. В София е отделна агенция.
В Стара Загора е отделна дирекция в общината. В Пловдив беше силен и разпознаваем заместник-кметът, който отговаря за бизнес развитието. Различни са моделите, но много е важно голямата община, особено ако е в топ 10 на общините в България, да има отделно звено за работа с инвеститори, което да разбира регионалното развитие отвъд само това, което е в общината, да отговаря за партньорства със съседни общини, да види състоянието на всички индустриални зони, да се опита да провокира тяхното развитие.
Там, където е общинска зоната, директно да се работи за нейното развитие. Различни са моделите. Например зоните около Пловдив са предимно частни, но отново общината трябва да участва с логистична подкрепа. В момента има пари за индустриални зони по Плана за възстановяване.
Така че ако си готов, ако имаш проект, можеш да вземеш и такива средства за развитие на индустриални терени в общината. Другото важно е оформяне на някаква визия кои са приоритетните сектори. Всяка община има някаква специализация – дали ще е добивната индустрия в Средногорието, дали ще е преработващата около Пловдив, дали ще са дигиталните услуги в центъра на Пловдив, Варна и в София, очевидно в огромен мащаб. Всяка община има своята специализация и е хубаво да се промотира с тези силни черти, а не просто да каже искаме всякакви инвеститори. Трябва да привлечеш там, където си силен, там, където е специализиран местният университ
Например Габрово в мехатрониката, там трябва да бъдат фокусирани усилията, а не в някаква друга нова индустрия. Усилията трябва да отговарят на профила на общината.
- В този контекст какво трябва например да направи местната власт в Стара Загора, имайки предвид, че въглищните централи са със затихващи функции?
- В Стара Загора всъщност се запазва старият кмет, най-вероятно и старият екип. Там вече казахме, че има звено за инвестиции, което работи. По-скоро те трябва да продължат в тази насока.
В нашите изследвания ние разглеждаме Стара Загора като много широк център – с Казанлък, Раднево, Гълъбово. Тук партньорството със съседните общини е много важно. То винаги ще бъде концентрирано около Стара Загора, това е градът, който привлича население, в това число млади хора с висше образование. Тази визия за Стара Загора отвъд въглищните централи трябва да бъде смела, да се търси разнообразна индустрия от тези сектори, които носят висока добавена стойност.
Стара Загора има бъдеще и отвъд въглищните централи. На снимката: Енергетици излязоха на протест през октомври
Дали ще бъдат батерии, автомобилен сектор – трябва да е сектор с висока добавена стойност с високи възнаграждения. Той трябва да бъде конкурентен на това, което има като условия на работа във въглищните централи, най-малкото като възнаграждения. Във всеки един от топ 6 градовете има условия за развитие и разрастване на дигиталния сектор, който вече стъпва отвъд София. Стара Загора има терени, добре свързани с индустрията на Пловдив, с логистиката на Бургас, магистрала, достатъчно като брой население, хора, които имат и квалификация. Така че Стара Загора си има своите силни черти и отвъд въглищните централи.
- Какво може да направи Северозападът, този най-слабо развит регион, за да може да догони останалите?
- Там задачата изглежда по-сложна, отколкото да кажем Стара Загора, която обсъждахме, или пък Русе или друг такъв център, който е сред най-големите.
Видин, Монтана и Враца все пак са от по-малките областни градове. Там няма силен център, който да ги бута напред. Плевен не успява да играе тази роля, макар да е най-голямата община или град в Северозапада. Икономическият център около Плевен няма този мащаб да окаже влияние на целия район.
Общо взето, привлекателният център в Северозапада е в посока София – за образование, за работа, а също в посока чужбина. Така че Северозападът е изправен пред по-сложна задача, най-вероятно през развитие на индустрията, тъй като има доста хора със средно или основно образование, делът на висшистите е по-малък.
Това може да не е тази високотехнологична индустрия, която е възможна около Пловдив и Стара Загора, но все пак индустрия, която постепенно дава и по-добри възнаграждения, за да се вдигне заетостта, която е сред най-ниските. Потенциално там трябва да се търси и някаква промяна по отношение на възможностите за образование, тъй като е факт, че младите хора, особено тези, които имат талант и качества, бягат към големия град за получаване на добро образование и много често остават там.
Така че предизвикателства по-скоро в Северозапада, отвъд демографията, е развитие на индустрията, свързаност и да се подобрят образователните показатели.
- На какво се дължи изоставянето на Благоевград?
- Благоевград традиционно има по-ниски възнаграждения – цялата област, не само областният център е със сравнително ниски възнаграждения.
Профилът на областта е такъв – заетост в хотели и ресторанти, тоест туризъм, където заплатите традиционно са по-ниски, в строителство - също с традиционно по-ниски заплати, индустрия, която е с малко повече ръчен труд, по-малко машини, шивашка индустрия. Там нямаме тази високоплатена индустрия, която виждаме в други региони.
Тази комбинация от фактори води до доста по-ниски възнаграждения. Но там все пак има положителни индикатори в образованието заради добри университети, в това число чуждестранен, които привличат млади хора. Въпросът е как тези млади хора да бъдат задържани. Разбира се, не всички могат да останат там, но поне някакъв дял от тях да остават в града. Чуждите инвеститори са нещо, което липсва, за това трябва да се работи. Особено когато имаш Американски университет, който привлича около себе си интересни хора с по-различна гледна точка.
Знаем, че част от стартъпите, които имаме в България, са точно на възпитаници на Американския университет, които обаче после се развиват в София да кажем. Така че тази екосистема там може да бъде подобрена. Но това е по някакъв начин работа и на местната власт – с образователните институции в града. Ако в Северозапада предизвикателство е как въобще да дойдат млади и активни хора, то в Благоевград те идват. Въпросът е как да останат.
Това предизвикателство изглежда по-преодолимо, тъй като някои от нещата, например образователната инфраструктура, е там.
- Кои са основните икономически проблеми в София, които първо трябва да се решат?
- София си остава тотален лидер на картата. Със сигурност няма да виждаме това, което виждахме през първите две десетилетия на 21 век, особено през първото, а именно огромен прилив на хора и ръст на населението.
Ще продължи приливът на млади и активни хора, но просто населението няма да расте в тези мащаби. Ако изобщо продължи да расте, защото то може да остане на нивата, които е в момента – 1,3 до 1,4 милиона души. Постоянното нарастване на София в един момент ще спре. Защото вторичните центрове стават достатъчно привлекателни – има възможности за образование, за работа, за дистанционна работа. Няма нужда хора да бягат от Пловдив или Варна в посока София, защото достатъчно добри условия има и там.
Въпросът е да имаме развитие на следващо ниво – конкуренция не в България, а в Централна и Източна Европа, със столиците в съседни държави – Букурещ, Белград. София все повече да се оформя като лидер в дигиталната сфера в Югоизточна Европа, тъй като има доста добри показатели в сравнение с тези столици, които споменах. Да развива индустрията в широката си периферия, да привлече голям стратегически инвеститор, нов вид компания, която досега не е стъпвала в България, която да влезе в топ 5 на най-големите предприятия у нас, ако не и на първо място.
Говорим за такъв инвеститор, който да промени пазара на труда с много добри условия спрямо тези, които другите могат да предложат, тоест да бъде лидер като инвестиции и като възнаграждения. Това са големите предизвикателства – да е лидер в дигиталния сектор отвъд страната, да привлече голям стратегически инвеститор в периферията и вече да търси балансирано развитие вътре в града.
- Казвате, че няма да има вече такъв приток на хора към София. Това означава ли, че има тенденция дисбалансите в икономическото развитие на регионите постепенно да се преодоляват?
- Тук вече е въпросът как правим сечение. Ако правим сечение София спрямо Северозапада, ще имаме огромен дисбаланс и той може би ще продължи да се влошава. Но аз гледам като сечение София спрямо другите вторични центрове – Варна, Пловдив, дори спрямо Русе, Стара Загора, Бургас.
В Пловдив също има добри условия за работа и образование
Тези вторични центрове, които вече имат възможността също да дръпнат напред повече. И може би там няма да наблюдаваме такова задълбочаване, каквото е имало досега. Темповете на растеж на тези вторични центрове би следвало да са конкурентни на София и евентуално да я изпреварват в някои аспекти, те тръгват и от по-ниска база. По-важно е да гледаме водещите региони, които ако отключат потенциал, те дават резултати и за по-бедните. Промяната на картата няма да тръгне от най-бедните, от малката община на Северозапада. Ако има промяна в дисбалансите на картата, тя ще тръгне от топ 6 градовете.
- Има ли грешки в регионалната и икономическата политика, за да се стигне до тези дисбаланси?
Тук много фактори играят. Наслоени традиционно политики, грешни политики...това не е нещо, което може с едно копче да се реши. Наблюдаваме го в други страни от ЦИЕ – прилива на население към столицата. Това е нормално за една страна в преход, който винаги е труден, винаги има промяна в икономиката, индустрията, загуба на работни места, откриване на нови, години, в които е трудн
Особено при нас, които изгубихме почти десет години в началото на 90-те. В такива условия е нормално всички да бързат към столицата, където има възможности за образование и работа. Това не е нелогично, напротив, било е най-правилното решение към онзи момент. Но това вече е променено, това вече не е така. Няма нужда цели класове от добра гимназия в Хасково да кажем да се изнесат към София, чужбина, Варна, Пловдив и т.н. Това вече не е необходимо, защото просто има по-разнообразни възможности. Мисля, че това започва да се усеща.
ТОВА Е ТОЙ:
Петър Ганев е старши изследовател в Институт за пазарна икономика (ИПИ)
Част от екипа на ИПИ от над 15 г.
Интересите му са в областта на развитието и икономическия цикъл, публичните финанси и ролята на държавата, регионалното развитие, свободните пазари и неравенството
Изучава и историята на Австрийската икономическа школа
Ганев е председател на УС на Българската макроикономическа асоциация (БМА) в периода 2016-2017 г.
От 2020 г. е член на Надзорния съвет на „ПФК Левски“
Автор на множество статии с икономическа тематика
София Симеонова
