- Г-жо Славкова, как спорът за външно министерство и кой да оглави ведомството ще се отрази на ротацията?
- Очевидно спорът не е свързан само с външно министерство. От политическите послания последните няколко седмици става ясно, че той е доста по-дълбок от контекста за МВнР. Външно министерство е просто една от емблемите. По-склонна съм да мисля, че ротацията няма да бъде толкова лесна, както си представяхме. Една от причините е, че няма сключено коалиционно споразумени между партньорите във властта, което да очертава границите на всяка една от формациите, участващи в сглобката. Това позволява на всяка една от тях да извива ръцете на другата. В много сложна политическа ситуация се намираме. Очакванията, че ротацията ще се случи в началото на март, може да не се опровергаят. Възможно е ротацията да се забави като период. Когато се постави темата за предсрочни избори на масата на преговорите, това оказва форсиращ ефект партиите да са по-гъвкави в този преговорен процес.
- Доколко е реалистично да се оставят Николай Денков и Мария Габриел сами да се разберат ще има или не ротация и кой ще е външен министър, без да има договорка на лидерско ниво?
- Става въпрос по-скоро за оценката на работата на министрите, която да бъде представена на лидерите на политическите партии. Много трудно който и да било лидер би се съгласил на нещо, което двама души - бъдещ и настоящ премиер - се разберат. Сложността на сглобката изисква много лидерски разговори. Това може да звучи красиво: „Те ще се разберат“, но под повърхността на това със сигурност стоят много тежки преговорни процеси между лидерите от мнозинството. Нито Денков, нито Габриел имат чак такава автономност във взимането на решения. Всяко едно решение може да бъде тълкувано погрешно от някой от политическите лидери, може да не се чувстват достатъчно комфортно от него. Този разговор е редно да мине задължително и на лидерско ниво.
- Как си обяснявате острите реплики и взаимни обвинения преди седмица кой чертае червени линии и така застрашава ротацията, а от друга страна - мълчанието сега? Всъщност близо ли са до компромис, или не са?
- Сложен е отговорът. Очевидно се играе доста сложна политическа игра. Компромис ще има, но той може да не е достатъчно удовлетворяващ за двете страни. „Продължаваме промяната-Демократична България“ (ПП-ДБ) ще са склонни на по-големи компромиси, включително да се съгласят външно министерство да остане при ГЕРБ - независимо дали говорим Мария Габриел да съвместява двата поста, или министър да е друг кадър на формацията. И това в контекста на поставянето на темата за предсрочни избори. Данните от последните проучвания показват смаляване на тяхното електорално тяло и разтваряне на ножицата с ГЕРБ. Както беше казано от премиера Денков, а и Бойко Борисов заяви: „Ротацията не е на всяка цена“. Зад тези думи се крият много неща, които на публично ниво не знаем. В контекста на това дали ротацията ще се случи в началото на март, или ще има забавяне, ще получим и отговори дали ще отидем на предсрочни избори или не.
- Тогава какъв е изходът от ситуацията? В чия квота трябва да остане външно министерство - при ГЕРБ или при ПП-ДБ?
- Външно министерство трябва да остане при ГЕРБ. Това обаче зависи и от това какви смени на министри ще има при ротацията. ГЕРБ са в много сложна ситуация. Те ще вземат властта, но ще трябва да работят с министри, които са по-скоро на ПП-ДБ. Решаването на този казус можеше да мине през коалиционно споразумение, времето за което отдавана изтече. Отговорността за управлението и решаването на проблемите ще е на ГЕРБ, но те няма да разполагат с контрол върху министрите. Така няма ли да бъдат поставени в ситуация на саботаж, особено с идващите европейски избори? ГЕРБ са в деликатната ситуация в преговорния процес. Не става въпрос само за външно министерство, а за всички министри, цялата управленска конфигурация. Разговорите със сигурност за много тежки. Резултатите тепърва ще наблюдаваме. Изходът от тази ситуация не е толкова лесен именно заради сложността на сглобката, заради тежките компромиси, които бяха направени за формирането на това управление. Всяка една от партиите си дава сметка, че отиването на предсрочни избори няма да бъде най-печелившото нещо за тях. Хвърлянето на страната в избори е сложно за обяснение пред избирателите.
- Казахте, че вече е изтекло времето за коалиционно споразумение, но Христо Иванов подхвърли, че политическите ангажименти ще бъдат облечени в документ? Каква ще е ролята на такъв документ?
- Беше редно такова документално оформление да има и досега. Дали са някакви задачи или опит за контрол при предстоящата ротация, тепърва ще изясняват самите партньори. Моментът за подписване на коалиционно споразумение беше подходящ около местните избори,защото тогава пак се заговори за такова. Когато се видя, че тази сглобка няма да се разпадне на първата седмица, се търси опит за диалог, колкото и конфликтни ситуации да имаше. Всеки в сглобката направи нелеки компромиси. Тогава още трябваше да изчистят тези въпроси, детайли и отговорности. Този момент беше изпуснат. Сега подписването на коалиционно споразумение е нежелано от всяка една от страните в сглобката. Когато политиците заговорят за предсрочни избори, това не винаги е само безобиден инструмент за притискане на другата страна за компромис. Това може би е и нещо, което стои на дневен ред като размисъл кога би било подходящо да се случи. Тази сглобка в бъдеще ще става все по-трудно да се задържа.
- Кой от сценариите е по-реалистичен - вот 2 в 1, избори наесен или пълен мандат на кабинета?
- Не бих казала избори наесен. Вот 2 в 1 би бил прибързан, най-малкото заради идващите евроизбори. Те традиционно се славят с най-голяма липса на интерес, но все пак ще имат оценъчен характер - и за партиите, и за сглобката като цяло. Въпреки че гласуват основно твърдите електорати на партиите, все пак може да им оценъчен характер в резултатите. За пълен мандат в рамките на тази конфигурация е оптимистично да се говори. Може би избори са възможни в някакъв междинен период - между евроизборите и края на мандата. Трябва да се калкулират и други фактори. Първо - щетите от самата сглобка. Второ - възможността от нови политически проекти, които да се появят на сцената и да разбъркат картите. Това може да произведе съвсем други коалиции. Тези детайли като щрихи стоят като бележки под линия.
- Споменахте нови политически проекти. Има ли условия за нова партия около президента Румен Радев, която да набере сила?
- Чуха се заявки за такъв проект от страна на президента. Но дали ще бъде реализиран такъв, зависи от това кога ще има избори, в какъв контекст ще са те. Потенциалът на тази партия зависи и от това каква ще бъде политическата, социалната и обществената енергия - дали ще има силен наказателен вот или не към партиите на сглобката. Това сега не може да се предвиди. Зависи и дали самият президент ще бъде лице или други хора. Т.е. ще има аватари или той ще оглави този проект. Голяма част от отговорите на тези въпроси зависят от политическата конюнктура.
- На кого носят повече дивиденти тези непрекъснати схватки с Радев - самият той или партиите от мнозинството?
- Малко е win-win ситуацията. И двете страни печелят. Особено в конфликта, който се очерта между президента и Делян Пеевски. Последният се позиционира в още по-голяма степен като говорител, модератор и като изразител на позициите на мнозинството. Той със сигурност печели от формирането на този образ. А той е ключов в контекста на вътрешните избори за лидер в ДПС. Електоратът на ДПС ще иска да вижда сила в своя лидер, а това е начинът да я демонстрираш. От друга страна, и президентът няма как да не формира около себе си хора, които са разочаровани от управлението и сглобката. Не виждам страна, която задължително да е губеща в този конфликт. Просто в политиката има конфликти, при които и двете страни могат да спечелят.
- А как кметът на София Васил Терзиев ще управлява без мнозинството в Столичния общински съвет (СОС)? Видяхме, че там опозицията взе властта и оглави по-голяма част от комисиите в местния парламент.
- Много време имаше Васил Терзиев, екипът му и общинските съветници да намерят диалог за формиране на мнозинство около кмета. До голяма степен губенето на време им изигра лоша шега. И сега са в доста неблагоприятна ситуация, в която хем имаш най-много общински съветници, хем властта им е взета изпод носа. Калкулациите, които са правили при кампанията, просто не се осъществиха. Трябваше да се мине през много тежка форма на диалог, който дори да стигне до лидерите на основните политически партии, в СОС се води един по-генерален разговор. Тези неща бяха оставени да се решават самостоятелно. Много трудно и огромно предизвикателство ще бъде управлението на София. Не само защото ПП-ДБ нямат комисии, има друго мнозинство, което ще диктува дневния ред, защото не могат да намерят бързи механизми за диалог. Цялата отговорност ще е за тях. Имат председател на СОС, имат и кмет. Хората не влизат в детайлите какво е мнозинството. Вместо това видяхме сценки на напускане, дори и председателят на СОС. Това не е начинът за управление на град като столицата.
- Може ли това техническо решение за временен шеф на СОС до лятото да се окаже перманентно?
- Това е абсолютно възможно. Опозицията в СОС би направила точно това. Ако председателят на СОС подаде оставка, тя може и да не мине. Няма да има кой да му я гласува. За опозицията е много по-добре да задържат комисиите и да диктуват дневния ред, а начело да бъдат ПП-ДБ. Тогава до ротация може да не се стигне.
Коя е тя:
-Бакалавър по социология в СУ „Св. Климент Охридски“
- Магистър по политически мениджмънт
- Съосновател на Изследователски център „Тренд“
- Има над 200 електорални, социални и маркетингови проучвания
Тихомира Михайлова
